Без конкретна причина, встрани от дългите месеци на непубликуване на нищо, споделям тази картинка, която някои от вас вероятно са видели в Momentum:
Пейзаж
Македония и Южна Албания
Отърване от няколко джунджурии
Имам разни работи вкъщи, от които искам да се отърва, та рекох, че преди да ги изхвърля, вероятно ще е добре да проверя дали някой всъщност не иска да ги „закупи“. Повечето вече заминаха по интересуващите се от тях, но останаха ей тези:
Обяд за двама в 30 минути
Прибрахме се вкъщи с Деси един ден безкрайно гладни, а хладилника пустееше. Уж нямаше почти нищо, а то какво стана…
Пръжнах 4 яйца, на които им добавих лютеница. Открих и стари препечени филийки във фурната, та решихме, че ще ядем това, докато приготвим още нещо.
Още нещото се оказа никак нелошата идея на Деси за картофена салата. Докато подгряваше котлона за яйцата, обелих и нарязах на едри кубчета 5-6 картофа. Нарязахме глава лук и връзка магданоз. След пръжването на яйцата сложихме картофите да се варят, и докато изядем яйцата, картофите вече бяха готови за махане от котлона. Накиснахме ги на бързо в студена вода, за да поизстинат, изцедихме ги, добавихме лука и магданоза, поръсихме със сол, червен и черен пипер, разбъркахме и добавихме олио.
След въпросния обяд, случил се в рамките на 30 минути заедно с яденето, бяхме неспособни да извършваме интелектуална дейност, предвид пълните търбуси и 30-те градуса отвън.
Вкратце съставките:
За яйцата:
- 4 яйца;
- сол, пипер;
- лютеница;
- 2-3 препечени филийки;
За салатата:
- 5-6 средноголеми картофа;
- връзка магданоз;
- голяма глава лук;
- сол, пипер, олио;
Боб
- кило неидентифициран бял боб от женския пазар (оказаха се два сорта след кисненето);
- две глави лук;
- 4-5-6 моркова;
- доматено пюре (ако има, дори и да е малко);
- олио;
- сол;
- мащерка;
- джоджен;
- червен сладък и червен лют пипер;
- чили;
- сминдух;
Бобът се накисва един ден предварително в тенджера с много вода, като на следващия ден се очаква, че ще е доволно набъбнал. Водата се сменя и се слага да къкри на силен огън. В някакъв неопределен момент след къкренето, след като е тръгнала бобена мътилка, бобът се изцежда и му се налива нова вода.
Кротко и спокойно след завирането на втората вода нарязваме лука и морковите на малки кубчета и сродни тям неправилни стереометрични форми и ги сипваме в боба. Продължаваме с добавянето на джоджена, пиперищата и мащерката. Солта Деси много натвърди на това, че не бива да влиза в манджата преди да приключим с термичната обработка. Не разбрах защо, ама да речем, че такъв е ритуалът. Чили и сминдух добавих малко преди бобът вече да е дал вид и мекушавост като на готов. Останките от доматено пюре влезнаха по същото време. Сипах олио, наръсих юнашки дози сол, поразбърках, оставих още 5-10 минути на котлона и приключих.
Дозировката за подправките е много субективна, заради което не мога да посоча конкретна препоръка, но за едното кило боб в голямата ми тенджура/казан сипах близо 3 супени лъжици сол, две супени лъжици сладък пипер, една лют пипер, две чаени лъжици чили, сминдух сипах със затворени очи, понеже нямам представа за какво се ползва, ама нали Деси диктуваше тоя момент… Мащерката и джодженът май трудно могат да бъдат предобрени, така че смело сипах и от тях нещо от рода на 2-3 супени лъжици от всяко.
Крайният резултат се оказа толкова добър, че се втурнах да пиша тук ведната след като преместих тенджерата от огъня. И след обилната вечеря с домашен диво-чеснов сос (предстои да опиша как се случва това), бял ориз и акула на фурна, си сипах купичка бобец, за да потвърдя успеха.
„Та’а тъпа салата, дето всички я знаят“ с цвекло и ябълки
Салатата е по рецепта и изпълнение на Деси, аз само помагах, колкото да се направя, че и аз съм я вършил тая чудесия. Получава се супер-свежа, хранителна и зареждаща през зимата, когато други зеленяци или не намирам лесно, или просто не са си в сезона, заради което са неоправдано скъпи.
Нататък „Та’а тъпа салата, дето всички я знаят“ с цвекло и ябълки
Леща по сиромашки
Предупреждение: ако умеете да готвите каквато и да била леща, нямате работа тук.
Гювече „Свинско коз“ и свинска супа по без нищо
Рецептата е за 4 гювечета, които ще стигнат всяко за ядене и половина, в зависимост от говедата, които ще храните.
Изхвърляне на „особени“ отпадъци
Вчера някой повдигна въпроса във фейса как се изхвърлят химически отпадъци от тип разредител за боя, лакове и т.н. Първо си помислих, че това спада към стрителните отпадъци, понеже се ползва при ремонтите. Хубаво де, ама в депото Враждебна не си падат точно по такива химикали, та се оказа друго.
Нещото с картофи на фурна
Какво му сложих на Нещото:
- много картофи;
- два големи моркова и половина;
- сол, черен пипер, червен пипер, шарена сол и лют червен пипер;
- чесън (поне една глава);
- две глави лук;
- малка буца сирене или кашкавал;
- кисело мляко (вероятно и прясно ще свърши работа);
- 6 яйца;
- чаена чаша вода (~250мл);
Картофите се белят и нарязват на лодки и се изсипват в предварително омазнената тава заедно с морковите на колелца. Сипва се водата, поръсват се подправките (включително чесъна) и се пуска още малко олийце отгоре. Всичко това се разбърква и вкарва във фурната, като се държи Раховеца на 4 (като волумето на 6).
От време на време нещата се разбъркват, и когато част от картофите започнат да придобиват някакъв загар, вътре се добавя лукът, нарязан като за салата. Връщате Нещото обратно във фурната, съчинявате мил SMS на някого, пращате го, разбърквате 6 яйца в купа, добавяте киселото мляко, пак разбърквате хубаво, и го изсипвате върху предполагаемото поомекнали поне малко лучени резънчета. Отгоре върху заливката се изръсва настъргано или начупено на парченца сирене или кашкавал, евентуално се изръсват още (някакви) подправки, и всичко се връща във фурната.
Манджата е готова, когато заливката придобие приличен загар, напомнящ на мусака.
Не ми се получи супер-вкусно от първия път, но осъзнавам, че е въпрос на дозировка и подбор на подправките, а съм достатъчно гладен в момента, че да си сипя втора порция.
П.П. Нещото се разбира много добре с лютеница, тъй че ги комбинирайте, ако ви се намира някаква!