Имам разни работи вкъщи, от които искам да се отърва, та рекох, че преди да ги изхвърля, вероятно ще е добре да проверя дали някой всъщност не иска да ги „закупи“.
Прибрахме се вкъщи с Деси един ден безкрайно гладни, а хладилника пустееше. Уж нямаше почти нищо, а то какво стана…
Пръжнах 4 яйца, на които им добавих лютеница. Открих и стари препечени филийки във фурната, та решихме, че ще ядем това, докато приготвим още нещо.
Още нещото се оказа никак нелошата идея на Деси за картофена салата. Докато подгряваше котлона за яйцата, обелих и нарязах на едри кубчета 5-6 картофа. Нарязахме глава лук и връзка магданоз. След пръжването на яйцата сложихме картофите да се варят, и докато изядем яйцата, картофите вече бяха готови за махане от котлона. Накиснахме ги на бързо в студена вода, за да поизстинат, изцедихме ги, добавихме лука и магданоза, поръсихме със сол, червен и черен пипер, разбъркахме и добавихме олио.
След въпросния обяд, случил се в рамките на 30 минути заедно с яденето, бяхме неспособни да извършваме интелектуална дейност, предвид пълните търбуси и 30-те градуса отвън.
Вкратце съставките:
За яйцата:
За салатата:
Бобът се накисва един ден предварително в тенджера с много вода, като на следващия ден се очаква, че ще е доволно набъбнал. Водата се сменя и се слага да къкри на силен огън. В някакъв неопределен момент след къкренето, след като е тръгнала бобена мътилка, бобът се изцежда и му се налива нова вода.
Кротко и спокойно след завирането на втората вода нарязваме лука и морковите на малки кубчета и сродни тям неправилни стереометрични форми и ги сипваме в боба. Продължаваме с добавянето на джоджена, пиперищата и мащерката. Солта Деси много натвърди на това, че не бива да влиза в манджата преди да приключим с термичната обработка. Не разбрах защо, ама да речем, че такъв е ритуалът. Чили и сминдух добавих малко преди бобът вече да е дал вид и мекушавост като на готов. Останките от доматено пюре влезнаха по същото време. Сипах олио, наръсих юнашки дози сол, поразбърках, оставих още 5-10 минути на котлона и приключих.
Дозировката за подправките е много субективна, заради което не мога да посоча конкретна препоръка, но за едното кило боб в голямата ми тенджура/казан сипах близо 3 супени лъжици сол, две супени лъжици сладък пипер, една лют пипер, две чаени лъжици чили, сминдух сипах със затворени очи, понеже нямам представа за какво се ползва, ама нали Деси диктуваше тоя момент… Мащерката и джодженът май трудно могат да бъдат предобрени, така че смело сипах и от тях нещо от рода на 2-3 супени лъжици от всяко.
Крайният резултат се оказа толкова добър, че се втурнах да пиша тук ведната след като преместих тенджерата от огъня. И след обилната вечеря с домашен диво-чеснов сос (предстои да опиша как се случва това), бял ориз и акула на фурна, си сипах купичка бобец, за да потвърдя успеха.
Салатата е по рецепта и изпълнение на Деси, аз само помагах, колкото да се направя, че и аз съм я вършил тая чудесия. Получава се супер-свежа, хранителна и зареждаща през зимата, когато други зеленяци или не намирам лесно, или просто не са си в сезона, заради което са неоправдано скъпи.
Нататък „Та’а тъпа салата, дето всички я знаят“ с цвекло и ябълки
Предупреждение: ако умеете да готвите каквато и да била леща, нямате работа тук.
Рецептата е за 4 гювечета, които ще стигнат всяко за ядене и половина, в зависимост от говедата, които ще храните.
Вчера някой повдигна въпроса във фейса как се изхвърлят химически отпадъци от тип разредител за боя, лакове и т.н. Първо си помислих, че това спада към стрителните отпадъци, понеже се ползва при ремонтите. Хубаво де, ама в депото Враждебна не си падат точно по такива химикали, та се оказа друго.
Какво му сложих на Нещото:
Картофите се белят и нарязват на лодки и се изсипват в предварително омазнената тава заедно с морковите на колелца. Сипва се водата, поръсват се подправките (включително чесъна) и се пуска още малко олийце отгоре. Всичко това се разбърква и вкарва във фурната, като се държи Раховеца на 4 (като волумето на 6).
От време на време нещата се разбъркват, и когато част от картофите започнат да придобиват някакъв загар, вътре се добавя лукът, нарязан като за салата. Връщате Нещото обратно във фурната, съчинявате мил SMS на някого, пращате го, разбърквате 6 яйца в купа, добавяте киселото мляко, пак разбърквате хубаво, и го изсипвате върху предполагаемото поомекнали поне малко лучени резънчета. Отгоре върху заливката се изръсва настъргано или начупено на парченца сирене или кашкавал, евентуално се изръсват още (някакви) подправки, и всичко се връща във фурната.
Манджата е готова, когато заливката придобие приличен загар, напомнящ на мусака.
Не ми се получи супер-вкусно от първия път, но осъзнавам, че е въпрос на дозировка и подбор на подправките, а съм достатъчно гладен в момента, че да си сипя втора порция.
П.П. Нещото се разбира много добре с лютеница, тъй че ги комбинирайте, ако ви се намира някаква!
Like childhood play only limited by what we dreamed up next, A Summer of Fun is all about bringing back an environment that encourages fun and a state of mind that’s open to it. Instead of letting the miserably predictable cycle of being a grown-up replace youthful happiness, this is a conscious effort to reverse the trend between the days of June 1st and September 1st.
Because everyone’s idea of a good time is different, naturally not every item will speak to you personally. Think of this more as a list to inspire your own set of guidelines for better living.
Понеже програмистите ги мързи, те и плодовите торти са им такива. Нужни съставки:
