Безопасност
Минималния брой за екип е 3 – двама действат, един наблюдава за безопасността отзад. Ако всички действат, може да пропуснат неблагоприятни развития наоколо.
Инструктаж – задължително за специфичните рискови фактори и типа на бедствието. Отделно – оглеждане на екипировката на екипа. Ако нямаме инфо – питаме висшестоящите. Максимално инфо от “разузнаването” ще бъде важно за минимален риск от инциденти.
Лични предпазни средства:
- Дихателен апарат с кислородна бутилка – пушилка и CO2 не работят добре с белите ни дробове.
- Прахова маска + прозрачни защитни очила – намират се в железарията, а са абсолютно задължителни.
- Костюм – обичайната спортна екипировка и синтетика са крайно нежелателни, понеже се топят при висока температура. По специализираните магазини има облекло, което е по-подходящо.
- Каска – по-лека каска е по-добре при горските пожари (спрямо случаите в сгради). Косата задължително трябва да се скрие. Без каска няма да те пуснат, а алпийските са компромисен вариант, който обаче не пази от температурата. Идеално ще е със защита на лицето (нещо като слюда).
- Обувки – 100% ще се ходи по жар и недоизгорели неща – добре е да издържат на това. Търсим неметално бомбе (композитни материали или карбон), топлоиздръжливи подметки и кожена горна част. Металното бомбе е нежелателно заради топлопроводимостта.
- Ръкавици – често хвърчат въглени от къде ли не, та е добре да не се пропускат (ръкавиците). Има си специални материали (номекс, арамид, карбон и т.н.), просто трябва да внимаваме да си уцелим размера.
- Колан – за подкрепа на кръста заради инструментите, с които се мъкнем (резачка, тупалка и т.н.). 3-4 часа преход до и от червената зона с 10+ кила на гърба не са фън за кръста.
- Майон с еластично въже и карабинер, закрепени за колана – биха улеснили закачането ни при работа в стръмен район.
Общи средства:
- Шланг – малък (52мм) или голям (75мм). Обичайно е 20м дължина, съединителят е тип “ЩОРЦ”. Шланговете като цяло издържат на налягане дори при големи дължини на веригата, стига да има тягата, която да ги пълни. Пълен с вода е тежък и твърд, а ако се натиска в остри предмети може да се спука/скъса, въпреки че е здрав, та е добре да се има предвид.
- Разклонител – Голям вход и изходи (2 малки, 1 голям). Винаги трябва да има човек на разклонителя.
- Струйник – голям и малък, според според размера на съединителя.
- Променител – ако имаме разлика между размерите на двата съединителя (на шланга/струйника/разклонителя).
- Ключ – голям и малък, в зависимост от размера на съединителя. Сглабянето е лесно и на ръка, но разглабянето може да се окаже трудно без него. Пожарен хидрант също се развива с такъв ключ.
- Шлангово мостче – на място, от където може да бъде газен шланга от коли, се слага мостчето, за да го предпазва.
- Шлангова задръжка – за вертикална линия, прикрепяща шланга да не шава и да не блъска насам-натам.
- Шлангова кръпка – за закопчаване на дупки по шланга.
- Канджа – няколко различни типа – цяла, телескопична или наслагваща се. Полезна е за обрушване на рискови предмети (кумини, клони и т.н.). В горски пожари могат да се придърпат големи клони за отделно гасене извън големия огън.
- Киркобрадва – разбиване на врати, къртене, и т.н. за премахване на прегради. Има такива с дръжки, защитени от електричество. Има малки и големи.
- Металически шиш – за проверка в дълбочина на торфения слой дали тлее/гори.
- Лост – противопожарните са с по-добре държаща се на жега сплави. Ползват се за къртене и разбиване. Ползва се с ръкавици.
- Тупалка
- Мотика
- Гребло
- Лопата
- Полеви пожарогасител – като пръскачка за лозе с около 20л, към 25 кила тегло.
- Моторна метла – духаща машина като тия, дето духат шумата в парковете.
*Хидрантите са вързани към водопроводната мрежа, заради което налягането е м/у 2.5 – 4 атмосфери