Пиша докато дъвча късчета от тази чудесия, която си спретнах по случай приключването на една задача по проект, който не ми даваше мира близо месец.
Съставки:
- 4 свински вратни пържоли (тарелката от Билла бе около 700-800 грама);
- свинска мас (щото имам един древен бурканизиран суджук с повечко мас). Алтернативно всяка друга мазнина ще свърши работа, но тук гоня историческа точност.
- сол;
- черен пипер;
- червен пипер;
- чесън (спрей, прах, а най-добре – нарязан или намачкан на парченца);
- оцет и/или лимонов сок;
Алгоритъмът:
- Размразяваме иначе дълбоко замразените пържоли (или си осигуряваме пресни).
- Щедро ръсим и мажем с всички съставки от списъка под свинската мас.
- Пращаме тъй небрежно маринованите пържоли в хладилника на хлад за някой и друг час.
- Когато преценим, че ще след час ще умираме вече от глад, нагряваме фурната на макс, вадим пържолите, мажем чугунения съд със свинска мас и ги разполагаме както намерим за добре, по възможност потопени в маринатата.
- Мушкаме чугуна с месищата във фурната.
- Ако нямате похлупак, подходящ за фурна, можете по някое време да покриете съда с алуминиево фолио, за да имате по-малко мазнина за измиване от цвърченето.
- Когато се изпари част от сос-маринатата, можете да махнете похлупака, за да започне и самото запичане на пържолите, които поне веднъж вече сте обърнали, за да дразните хората, които ви обясняват, че нямате работа да бърникате във фурната и че така губите от температурата.
- Вадим пържолите, когато и от двете им страни сме докарали желания стомаховъзбуждащ загар, без да сме ги направили на подметки.
Задължително ли трябва да готвим в чугунен съд?
Идея си нямам. Имам разкошен чугунен тиган със сваляема дръжка, та реших да пробвам с него. Чувал съм, че готвенето в чугун правело някои манджи много по-хубави, ама не ме питайте за източниците на тази информация.
Някои особености за готвенето с чугун:
Не е тук мястото да пиша подробно по темата, пък и не съм авторитет по нея, но киселини не е хубаво да остават за твърде дълго в чугунения съд, защото смъкват противозагарящото покритие, което евентуално сте си направили с много усилие. Тук направих точно тази грешка:
Пържолите ги сложих в тигана, след което ги поръсих с подправките и полях с оцета и изцедих лимонът. После ги натирих в хладилника. Това можех да си го спестя.
Готвенето в киселата марината беше неминуемо, ама предишната стъпка само допринесе за крайния резултат, а именно – лъсна голо желязо от вътрешната страна на тигана. А това не е нещо непоправимо, естествено, но вероятно ще се наложи малко повече старание в мазането с мазнина и нагряване на тигана при следващите готвения, за да се възстанови напълно покритието.
Пишейки тази публикация дояждам втората пържола и със задоволство мога да отбележа, че си заслужаваше експеримента. Пък и трябваше да се запозная с техническите ограничения на тоя тиган.