Време има, има и приоритети

Разсъждавах напоследък над въпроса около оправданието, че нямаме време за това и онова. Забавното е, че времето е константа поне до момента, в който се научим да се движим със скоростта на светлината. Мене ме съмнява, че тогава времето ще спре да е константа, ама айде, нека имат тема за разговор физиците. До какво заключение стигнах?

Време има. Време има бол. 24 часа, и тия 24 часа ги имам абсолютно всеки ден! На всичкото отгоре ми ги дават за без пари, като ме взимат за зрял човек и ми предлагат сам да реша за какво да си ги похарча. Ако не ги изхарча до крайния срок, не ги връщат. Но продължавам да си имам по 24 часа на всяко глупаво денонощие!

Това, което ме спира да направя едно нещо за сметка на друго, това са приоритетите. И да, понякога е трудно да кажа на най-добрия приятел „Приоритети бате, ще пиша проекта, няма да идвам на ракията тоя път“. Звучи като „Ти си ми с по-нисък приоритет от писането на код, оправяй се!“, нали? Е да, само дето съпоставям ракията с работата, не приятелите с нея? Очевидно ако не беше, нямаше да продължавам да го пиша след като си тръгне той.

Уж стигнах до доказателството, макар и слабо да съм го защитил. В интерес на истината разчитам на интелигентността на хората да се съгласят с прочетеното предвид личния опит, вместо да ми обясняват, че не са такива и такива. На кратко отново:

Разполагаме с теоретично-безкрайно количество от време и ние сме господарите, които го разпределят според важните неща в живота си. „Нямам време“ е лъжа. „Имам приоритети“ е отговорът, с който имам правото да отказвам. И започвам вече да го правя.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *