Взех си поука от оспиването миналата нощ и тази си слагах на всяка дрямка по 3 аларми, та да съм сигурен, че ще бъде достатъчно дразнещо цялото пищене, че да се събудя да го прекратя.
И така, понеделник срещу вторник спах на три порции по 30 минути (начални часове – 00:00, 3:45, 7:30) като след това бях бодър достатъчно дълго време, че да си мисля, че май съм се адаптирал адски бързо към цялата работа. Да, ама не, то най-лошото ми предстои през втората седмица.
Вторник (04.05.2010) по обяд имах разни срещи и движение насам натам с 3 рисунки (в рамка) на художника Виктор Джамяров, та не успях да си хвана дремката в 13:15, а вече се чувствах леко изморен. Тъй като веднага след взимането на рисунките трябваше да се запътим към изхода на София за стопаджийство до Пловдив, време за сън съвсем не остана, та минах само с едните 6-7 минутки затворени очи в седнало положение.
След 20 минути (2:58) чакане малко преди Црна Маца ни качи VW Tuareg. Точно 1 час по-късно вече се разхождах из Пловдив с картините на рамо. По пътя се борих със зверска сънливост и все още се чудя дали беше грешка това, или е наистина добре да спиш само на “падеж” и да избягваш изкушения през останалото време от денонощието, в случай че си изтървал спане.
Всичката несериозност ми се върна тъпкано, като след като се освиних със собственоръчно направения таратор (+ вълшебните картофи на Мая) легнах за дрямка не в 18:15, а 19:30… и се събудих в 21:20.
ЗАБЕЛЕЖКА: НЕ РАЗЧИТАЙ НА ЕДИНИЧНА АЛАРМА! НИКОГА!
И такам, преди края на деня съм вече бая изтощен, но за сметка на това доста по-продуктивен от понеделника. Това може да е щото в Пловдив нямам нет.