Така всъщност викам на друсаните картофи. Също толкова странно понятие всъщност. Нужни ми бяха следните материали:
- кило и малко свежи картофи;
- няколко стотин грама сирене (200-300 е ок);
- сол на вкус;
- олио на вкус;
- червен пипер (лют по-добре, ама както си го решите);
- чиста тенджера (да се подчертае чиста!);
- чешмяна вода;
Картофите ги измивам докато загрее котлона, след което докато се подгрява тенджерата с вода, която вода е толкова, че да стигне до половината при пълна с ненарязани с картофи тенджера… цар съм на дългите изречения. Та, нарязват се картофите на лодки, без да се белят. Сипват се в тенджерата с вече що-годе загрялата се вода, посипват се със сол и се изсипва известно количество олио отгоре им. Разбъркват се хубаво и се захлупват. До тук са минали 14 минути.
Следва процесът “задушаване“. При мен обичайно повече се получава като варене, защото прекалявам с водата. За това – не прекалявайте с водата!
След като картофите са започнали да изглеждат що-годе ядливи и все още не са се разкашкали, можете да изсипете част от водата (20 минути минаха от началото на задушаването), да долеете още олио, да изсипете някакво промишлено количество червен (лют?) пипер, да захлупите отново с капака и да върнете на котлона. Излятата вода всъщност е като бульонче, така че я пазете! След известен престой и очаквано леко загаряне на картофите в дъното, можете да хванете здраво тенджерата за ушите, държейки я за капака едновременно с това, и енергично да я раздрусате. Ето това е т. нар. джуркане. Ta джуркаме си ние картофите половин минута до препотяване, и ги връщаме отново на котлона. Можем да бъркаме с подръчни инструменти, но е важно след това пак да захлупваме и да оставяме на котлона. Крайната цел, която би трябвало да е постигната за около 10 минути е дъното на тенджерата да загори, докато съдържанието й стане оранжево. Ако не е загоряла тенджерата YOU IS WRONG IT DOINK! Картофите всъщност се оцветяват от загара си, както и от пипера. Помагайте си и с двата подхода, за да докарате нужния цвят.
След като се изморите (или са минали 10 минути в джуркане и пържене в тенджерата), махате тенджерата от огъня и гледате какво се е случило. Оранжевото нещо не се очаква да изглежда лицеприятно. Няма да го гледате и да му се радвате, а ще го ядете. Изплясквате го в чиния, настъргвате отгоре му сирене, слагате още червен пипер, ако ви влече, и поливате със сосчето, което изсипахте по-рано от тенджерата.
Сервира се горещо, по възможност на гладни хора, защото ситите ще мрънкат за това, че мяза на пихтия. Ако все пак има подобни реакции – да го духат (джуркания картоф)!
П.П. Нарочно не прилагам снимки!