Оня ден на път за init Lab ми пристърга стомаха и се зачудих дали мога поне веднъж вместо да се натъпча с вафли и налея с Gingerela да си сготвя нещо. Размишленията ми се насочиха към спомена за изостанал недовършен пакет ориз, та в края на краищата минавайки покрай магазина взех един буркан небелени домати. 40 минути по-късно хапвах нещо, което сериозно ме изненада с това, че беше не просто ядливо, а и приятно за ядене.
Рецептата за “Домати с ориз по уабърски”:
- малкото останал ориз;
- буркан с домати и съответният им сос;
- неизвестно количество вода;
- олио (колкото да ви е яд, че после ще трябва да миете взичкия мазньоч с веро);
- сол като за поръчково убийство;
- босилек;
В общи линии в правоъгълната тефлонова тавичка изсипах всичкия наличен ориз и сипах вероятно два пъти повече вода. Олио по погрешка сипах още в самото начало, та пропуснах момента с миенето и чистенето на ориза. Сипах още олио, та да има и изтрясках тавата във фурната на Раховец-а. След, да речем, 30 минути водата не се виждаше на повърхността на ориза и той маааалко беше поомекнал. Изсипах всичко от буркана с доматите, малко го поразбърках с ориза и пак затворих фурната. 10-15 минути по-късно, когато оризът вече изглеждаше мек и ядлив, преди манджата да бе започнала да си прави коричка, извадих тавата и се сетих, че не съм сипал нито сол, нито друга подправка. Тогава всъщност ми попадна босилека, който си бяхме отглеждали през лятото, а просто го разсипах и него в тавата и хубаво разбърках цялото нещо.
Снимка на резултата няма, щото го изядох същата вечер.
Допълнение: Христо Дешев даде идеята следващия път да вкарам в играта и чесън. Като че ли звучи добре.
П.П. Записвам си “рецептата”, за да си я спомня следващия път като съм гладен и не ми се яде леща с босилек, както направих миналата седмица. Не ви препоръчвам да експериментирате с неща, които след това ще ядете.