За сега и малко в бъдещето

Утре заминавам за на майната си. Нейде югоизток от с. Сестримо, нейде в близост до Рила, нейде в полите й. Двама сме, и сме тежко въоръжени, та по-добре да не излиза никой насреща ни. Не в това е въпросът обаче, а в това, че няма да разправям за развитието на режима си до края на седмицата, освен ако счупя ключа на горския безжичен нет и блогвам през телефона.

На този етап спя по 5 пъти, като 5 са регламентираните и май ми се случи един от дните да правя и 6-то спане. През деня дремките са сутрин около 8, после по обяд 13-14 някъде и късния следобед 18-19-20. През нощта почвам с дрямка малко след 00:00, после когато се изтоща… и после е тая около 8, освен ако не ми се доспи зверски по-рано. Всяка дрямка е НЕ ПОВЕЧЕ от 30 минути, будя се от продължението на първата аларма, малко преди да почне втората (а си пазя и трета). От трита дни все ми се случваше да забравя аларма или да стане нещо друго и да ми се хлъзне някой и друг час в повече. Незнайно защо, обаче, не успявам да усетя онова ужасно зомби-подобно състояние, за което толкова чета… дано не ми се и наложи де.

За до края на седмицата си поставям за цел да установя стабилен режим на дремките и да не варират в повече от около 30 минути от предварително дефинираните рамки. Сиреч обедното спане няма да се движи между 12 и 14, а ще бъде между 12:30 и 13:30 (началото му).

Поставям си за цел и да докарам най-после REM (Rapid Eye Movement) етапа на съня в дремките си. Чета, че други хора успяват за близо седмица, защо пък и аз да не успея. В момента преобладават плитки дремки от първи или втори етап и тук таме някой сън, сиреч REM.

Поставям си за цел другия Понеделник да се появя на работа и да бъда напълно продуктивен uberman. Макар че като се замисли човек, сглобения ми режим (който скоро ще публикувам и в отделна страничка) е нещо средно между uberman & dymaxion, до колкото второто може да се възприеме за реалистичен вариант.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *