Skip to content

Скептична яма за идеи

и други бележки към мене си

  • начало
  • tech
  • блог
  • здраве
  • приключения
  • ядене
  • бизнес
  • деца
  • Кой?

Как разбрах какво му има, без да питам

Posted on 2020.07.19 by vloo

Борето, умно и чувствително момче на 7 години, не се радва твърде много на въпроса “какво става?”, когато е тъжен, особено ако му се е насъбрало повечко от последните дни.

Конкретната случка беше свързана с нещо, което искаше от майка си, но тя му отказваше. Явно вече беше поизнервен, заради което взе да се тръшка и я плясна по бедрата. Не твърде силно, но все пак достатъчно много, че тя да изпищи от болка заради изгорялата под полата кожа.

– Какво ти става бе, Борисе?! – изкрещя тя.

Видимо разстроен, той се отдалечи и клекна да гледа в точка далеч от майка си.

Минаха 5 минути без промяна при него, след което отидох при него, за да не стои сам. На автопилот изгладих пясъка между нас и с клечка нарисувах нещо почти неопределено с няколко кръга един в друг. Попитах го какво вижда. “Мечка” беше отговорът, който се процеди с неохота от тъжната му физиономия. Заличих мечката.

– Сега е твой ред.

Борето бавно започна да рисува.

– Разбито сърце?

– Да. Тъжно ми е, че нараних мама.

Не мисля, че ми се наложи да го увещавам много да отиде и да ѝ се извини и да я гушне. Пък ако можеше и възрастните толкова лесно да си казваме какво ни е…

Posted in деца

Post navigation

Пренебрежително
“Основи” на “фундамента”

Leave a Reply Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Proudly powered by WordPress | Theme: micro, developed by DevriX.