Днес слушах част от един подкаст, който навремето беше за финансова грамотност и радикални идеи за лични финанси (Radical Fersonal Finance, горещо го препоръчвам). През годините изглежда доста се е разширил кръгозора на темата, та последният път като го проверявах беше задвижил рубриката “Как да инвестираме в децата от ранна възраст”. В конкретния епизод обясняваше колко значима инвестиция може да бъде да стимулираме децата да пишат. Няма да преразказвам тезата му, но препоръчваме да го преслушате тук.
Вечерта си говорих със Соня по темата и взе, че ѝ допадна да пробваме да побутнем потомците към малко повече писане от това, което им се случва в училище и домашните. Хрумката, която ни дойде като възможност за по-лековато и небрежно въвличане на първокласник и третокласник към това се материализира под формата на идея за групово занимание от игрови характер, който първоначално нарекохме конкурс, ама май така и не стигнахме до оценяване.
Имаме старо тесте карти от Dixit. Изтегляме карта, оглеждаме я, и след това всеки пише кратко разказче по нея. Като начало не утежняваме играта с допълнителни условия, като се разбрахме, че някой път можем да опитаме и с хвърляне на зар, за който да си измислим кодировка кое число какво настроение или насока за разказа трябва да дава. Но да, този път опитахме без зар. И се получи много готино. Първата картинка изкара 4 интересни и доста различни разказчета от по 5-6 изречения всяко. Втората беше само с по едно изречение, почти всички от които бяха смешни без да искаме, а третата – само заглавие. Все пак идеята беше младежите да идат да лягат след малко, та не се простряхме повече от този експеримент, който счетохме за успешен.
Имаме карти What do you meme, които също биха свършили добра работа за съчиняване на разкази, а според възрастта и настроенията ще можем да решим кога и дали да вкараме повече изисквания за размера, типа и насоката на творбата.
Като за финал си позволявам да публикувам творението на Соня от първия ни опит:
Кучето-пазач на Времето
Единствената задача на света на Кучето-пазач на Времето, беше да пази времето. Кучето-пазач пазеше времето от незапомнени времена – от цяла вечност.
Пазенето на времето невинаги е лека задача. А и пазенето никога не спира. А едно куче-пазач понякога има лоши дни, не му е до пазене.
Но когато работата ти е да пазиш времето без да спираш, лошите дни нямат място в твоето време. Лошите дни можеш единствено да ги трупаш в килера на душата си.
Соня