Леща по сиромашки

Предупреждение: ако умеете да готвите каквато и да била леща, нямате работа тук.

Оня ден се виждах с приятелка, която преди около 8 години бях гощавал с готвената от мене скандална леща, за която основното в рецептата беше да имам тенджера и леща. Цинично е да възприемаме водата за даденост, та я включваме изрично и нея в списъка със задължителните неща. Солта някога е била по-скъпа от злато, пък сега – не чак толкова, та можем да си я позволим тук. Това е горе-долу всичко, което е нужно на един много гладен човек, разполагащ с котлон или лагерен огън, за да се засити за известно време.

Струва ми се излишно да описвам какво и как се прави, ама на Владо от преди 8 години и 2 месеца вероятно би му било полезно, та го пиша за него.

Лещата като количество не трябва да е повече от 1/3 от тенджерата, в случай че искаме тя да остане вътре. Може да бъде по-малко, естествено, ама… няма да има допълнително.

  1. Чисти се внимателно, защото в пакетите с леща обичайно има дребни камъчета, бучки пръст, евентуално живи организми от тип „гъгрици“, които ще обидят вегетарианските ви сътрапезници, и всякакви подобни неща, които евентуално бихте пожелали да отстраните.
  2. След поопощването на лещата я измивате хубаво и я слагате да се вари на силен котлон/огън.
  3. Когато водата заври, би било добра идея да я изцедите и да сипете нова (вода). Това е само в случаите, когато не желаете седалищните образувания да започнат да ви говорят на висок глас с възходяща интонация.
  4. В новата вода вече можете да сипете сол на вкус, а ако не знаете кое количество е приемливо, никой не може да ви каже през Интермрежите, така че просто опитайте и гледайте да не умрете от сол.
  5. Когато водата заври отново, можете да намалите огъня и да оставите манджата да къкри.
  6. Къкренето го оставяте до момента, в който зрънцата на лещата са вече меки, а ако не ви се проверява това през пет минути, в момента в който се напукат и започнат да се белят, знаете, че лещата е преварена и от тук насетне със сигурност няма да стане по-хубава.

Екстри

Ако не сте сиромаси и ви се намират повечко неща вкъщи, или пък сте начинаещи и ви се експериментира, следните (иначе очевидни) идеи могат да ви бъдат от полза:

  • олио – след сменянето на водата можете да сипете олио, пак на вкус. Прави яденето по-хранително, по-малко загарящо в случай на посгъстила се междувременно манджа;
  • вода – има свойството да се изпарява, заради което може да се наложи да доливате. За да не се забави много готвенето на манджата с доливане на студена вода, загрявайте я с бързовар или кана, преди да я сипете в тенджерата.
  • зеленчуци – моркови, лук, чушки, домати и други подобни се слагат по-рано, ако са по-твърди, но никога преди смяната на водата. Количеството, както обичайно за тези неща, няма особено значение, стига да не е повече от половината от количеството леща.
  • кисело мляко – нещо като застройка след като сте махнали тенджерата от котлона. Половин кофичка (200-250 грама) е предостатъчно, за да добие яденето друг вид и вкус.
  • твърдо бяло солено сирене – трябва да е твърдо, трябва да е бяло и трябва да е солено, а и задължително да е сирене, а не някой странен кашкавал, който западните хора биха наричали сирене. Слага се след като се е сготвила манджата, надробено на дребни бучки. Май няма супа, в която да не обичам да слагам сирене. Освен може би в таратора, ама това е просто защото още не съм опитал.
  • ЧЕСЪН, ЗА БОГА! – 5 минути преди да преместите яденето от котлона можете да сипете вътре нарязани на ситно скилидки чесън. Колкото повече обичате себе си и сътрапезниците си, толкова повече чесън ще сложите. В голямата тенджера обичайно слагам цяла глава, освен ако готвя само за себе си и зверски ме мързи да беля. Важно е и рязането на чесъна. Не се дроби на твърде ситно, защото тогава го третирате като подправка, а не е това идеята. Идеята е да останат парченца, които да се усещат, когато попаднат в устната кухина и в последствие хранопровода. Не чукайте чесъна! Той не е… абе не е врата. Чукането води до изцеждане на соковете. А соковете ги искате в манджата си.
  • подправки – чубрица, черен пипер, червен пипер, някакви люти индийски работи, които имах в чекмеджето. Всички те биха създали характер на лещата. Ако пък е станала по-гъста, „на всяка манджа – мерудия“ си е прекрасна максима, която можете да приложите за малко свежест.
  • оцет или лимонов сок – тези кисели работи, заедно със зеленчуците по-горе, ще смъкнат срока на годност на лещата, но пък ще направят вкуса ѝ още по-завършен. Сипвате на вкус и се надявате да няма после кисели физиономии.
  • канела (?!) – това не го вярвах, докато една приятелка не ми сготви леща с щипка канела, добавена малко преди махането на тенджерата от котлона. Вкусът е различен, а логиката ми е че в тиквеника има канела и аз обичам тиквеник, така че ако обичам леща, значи може и там да има канела.

Всякакви други идеи и съвети са добре дошли! Това по-горе е ограничения ми опит, който не настоявам да съдържа прекомерна доза адекватност.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *