Мързелива пъстърва

Изморен съм от половин ден пърпорене из баири с колело без седалка (и колче!). С други думи – на крак. И понеже вкъщи довечера няма никой, че да се оплаква от аромата на готвенето ми, си взех пъстърва филе (половин кило излиза около 7 лева).

Касовата ми бележка е от 20:55, 15 минути ми трябват да стигна до вкъщи, сега е 21:55 и вече си дояждам нещото. Намеквам, че е бързо и лесно.

И как се случва цялата работа:

1. Подгрявам тиган с олио (не пести олио, но и не прекалявай, че рибите са жадни и ще го изпият);
2. Когато олиото става течно като вода, изплясквам отгоре рибените останки (и понеже е филе, не съм загубил време в чистене);
3. Като придобият златен загар ги обръщам, а като станат твърди до там, че месото се разчупва при ръчкане с дървената лопатка, ги вадя;
4. Повтарям процесът за всяка филийка, докато свършат;
5. Резултатът, натрупан в една чиния, го поръсвам със соев сос, сол и лют червен пипер. Всеки си избира сам подправките, тия ми бяха под ръка на мен.

Крайният резултат – хубаво високопротеиново и мазно наяждане, а за миене имам да измия само един тиган, лопатка, чиния, вилица, и половината кухня, щото рибите много пръскаха в първите 30 секунди на присъствие в тигана.

Пинизи:

1. За да не пръска чак толкова рибата при първоначалното слагане в тигана, махай тигана от котлона за кратко, че малко да се поукроти олиото. Хрумна ми едва на третия път.
2. Ако рибата продължава много да пръска, захлупи я с капак, вестник или там каквото и да било, спиращо мазнината от изпляскване извън тигана;
3. След готвене и малко изстиване на тигана, сипвам вода в него, защото има навикът да загаря, пък аз имам навикът да го измия няколко дни по-късно. Връщането на тигана заедно с водата върху котлона изглежда като нещо интелигентно, ама не съм сигурен защо.