Завършвам три проекта едновременно и преговарям за започването на други три. А три големи перспективни ни чакат да се освободим, че да се гмурнем в тях.
Четвъртък вечер се организираме за нощно проникване в пещера, та барем ми просветне. Дъжд с гръмотевици и небе със звезди. Мокра гора, загубена пътека, три челника с каски и тиха рекичка с пиявици и жаби.
Към 3 сутринта вече сме в колата обратно към София, а аз проверявам пощата за писма от клиента по закъснелия проект. Никой не е писал, освен поредните бедстващи диван-сърфисти, пътуващи към София без осигурен подслон. Оставям си номера и в 4 допълзявам до леглото.
5:15 телефонът звъни за втори път, който път се събуждам.
– Тук две раници с прикрепен жив организъм ме молят да ги прибереш.
– Къде е това тук?
– Бензиностанция. Кажи ми адрес и ще ти ги доставя…
Така и не видях на живо добрата жена, но 15 минути по-късно бяхме 4 души вкъщи и всички обратно по леглата.
Петък по обяд е и правя презентацията за следобед. 4 часа водене на курс и половин ябълка за целия ден. 1.5 ябълки, 2 пици и поредно обаждане от непознат номер разхождам новите си гости от Казахстан и Беларус из Борисовата градина. Боси крака по поляната, хора с китари… Пешо и Добата, а вероятно и другите, някъде там.
– Слон! Слон! Ей, Слон!
Не ме чу, не я бях виждал от години. З сметка на това пък Никола пак ме видя преди аз него…
Приказна лещичка по тъмно, игра на табла по турски и мед с тахан. Тия хора страшно обичат мед бе! Пък аз нека си мрънкам че цялата тенекия мирише на рапица.
В полунощ – традиционна чаена церемония за трима души и зелено камъче.
Един час по-късно за най-изгърбеният възпроизвеждам масаж с лакти и тъпча с още мед + тахан.
Сутрин поредна: работа в леглото, мюсли със загоряло мляко и раздяла в метрото.
Ден и половина по-късно се чудя дали да не се запиша на курс по катерене, пък било то само заради съботните вечерни лагерни огньове с палатки. Пък и за да изкача онази стена в голямата зала на пещерата от четвъртъка.
Предишната вечер май трябваше да се метна с мотора до Пловдив за рождения ден на майнешкия хаклаб. Здраве да е, догодина пак. А междувременно ще работя върху зараждането на личен живот.
П.П. Подариха ми плетена котка! Дори опашка си има!
