Skip to content

Скептична яма за идеи

и други бележки към мене си

  • начало
  • tech
  • блог
  • здраве
  • приключения
  • ядене
  • бизнес
  • деца
  • Кой?

Презареждане при burnout

Posted on 2011.12.03 - 2019.12.18 by vloo

Позволявам си да ползвам английска думичка. Burnout си го превеждам като прегаряне. Все едно да ти прегори процесора на компютъра. Напъвал си го твърде много, вентилаторът не е успял да го охлади, и изведнъж вече машината не работи.

Горе-долу по сходен начин се случва и с мен, когато работя твърде много с твърде малко почивка и в съзнанието ми се натрупва твърде много напрежение от твърде многото оставаща работа. Задушаваш се, изпълва ти съзнанието и не можеш да мислиш за друго, дори когато примерно е приятна събота вечер насаме с любимата, топло е, прегръщате се, хапвате плодове и си говорите за някакви дълбоки и интересни метафизични теми. Дори тогава съзнанието ти е окупирано от мисълта за работата, която утре трябва да свършиш и как няма да стигне времето да я свършиш всичката и как в понеделник ще имаш още от нея, пък хората ще ти звънят да те питат до къде си и ти ще си закъснял.

Цялото това чувство е смазващо, мисълта е поглъщаща, а знаеш, че сега трябва да се насладиш на мига с човека до теб, и да не ги мислиш тия работи. Всичко си има време и място и не е сега времето за мислене за работа! Опитваш да изтласкаш натрапчивата и тежаща мисъл. Опитваш се да я разсееш, да я задушиш, а резултатът все е нулев.

Тази същата вечер установих, че всъщност трябва да действам като в айкидо. Не да се противопоставям на силата, а да се слея с потока й и да я обърна в подходящата за мен посока. Учтиво да й покажа пътя към вратата. Оставяйки абстрактните глупости задавам директно въпроса:

Каква е генералната ми цел?

Очевидно проблемът е с твърде-многото работа. Защо обаче работя толкова много и каква е причината да имам толкова много работа? Кой е върхът, на който искам да се кача и защо искам да се кача там? Как би изглеждала картата на моя quest и какво има на края на пътечката, отбелязано с голям Х? Питам се аз – защо правя всичко това?

Отговорът ме мотивира, ако крайната цел си струва и действията по постигането й, макар и обсебващи, са в правилната посока. Ако не са в правилната посока очевидно сега е правилният момент да ги зарежа и да поема нова посока, евентуално правилната. Ако пък крайната цел не си струва, защо въобще да се занимавам?!

При всички положения тягостното напрежение в главата изчезва, за сметка или на окриляващата мотивация да докарам нещата до края, или за сметка на взетото важно решение да прекратя тези дейности или да сменя генералната цел.

Posted in бизнес, здравеTagged burnout, голямата картинка, прегаряне, психо, самомотивация, цели

Post navigation

Смяна на представка на таблиците в базата на WordPress
Adding a button to TinyMCE – the Visual Editor in WordPress

2 Comments

  1. Aleksandar Stamenov says:
    2011.12.04 at 9:54 am

    ‘ Right on the spot, as usual’! Владко това едва ли е проблем само при теб, по скоро групи от хора от всяко едно поколение са били и ще бъдат обсебени от едно желание да бъдат ‘дейни’, което рано или късно води то споменатото ‘прегаряне / прегряване’ (напомня ми за Матрицата малко или много :). Аз от години се опитвам да превключа от ‘work mode’ в ‘enjoy the moment mode’, и наистина колкото повече се опитваш толкова по-трудно става и се чувствах все повече като пред огромна и невъзможна за преминаване преграда, която като че винаги е ‘там някъде’ и се опитва да ме върне обратно към това от което се опитвам да се измъкна поне за един миг.
    Интересното е че и аз се сетих за примера на с Айкидо (използвай силата на противника) и тъй като ‘противника’ се оказа силен (все пак се борим със себе си) използването на тази негова сила беше най- доброто решение.
    Интересното обаче, е че ако се върнем назад в историята такива хора е имало и винаги ще има и всеки един от тях е променил нещо макар и малко! Всъщност хората като нас, които непрекъснато искат да вършат нещо, може би чувствайки се живи по този начин не са толкова много, защото колкото и тъжно да е повечето хора ‘блажено невежи’, изживяват живота си бидейки, постоянно в онова състояние на ‘почивка’, към което ние непрекъснато се стремим, и което непрекъснато ни убягва!
    А за мен лично достигането на момента, в който се чувстваш ‘burned out’ е може би момента когато осъзнавам че всъщност съм жив и наистина нещо се променя, за да те докара то тази смазваща умора. Хората като нас са изпуснали момента за усвояване на изкуството ‘нищоправене’, а целите и да ги смениш ‘прегарянето’ ще го има винаги просто защото си човек, който взима нещата на сериозно и обича да ги довежда не просто до край а до един наистина отличаваш ги завършен вид и просто.

    Reply
    1. vloo says:
      2011.12.06 at 4:21 pm

      Без значение какъв е човекът, ми се струва излишно да се стига до прегаряне, защото това води до “временна нетрудоспособност”. Ако мога да го избягвам, ще го избягвам, най-малкото за да мога да свърша повече работа :)

      Reply

Leave a Reply Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Proudly powered by WordPress | Theme: micro, developed by DevriX.