От години ми се случва в периоди на по-натоварена работа да пренебрегвам много важни неща заради спешните в работата. И не е като да не го осъзнавам и забелязвам, просто не ми достига волята или нещо друго, за да изляза от порочния кръг и да подредя така приоритетите си, че да не се случва отново, или поне да не е за сметка на тези важни неща.
Случвало ми се е да не се виждам с роднини и близки приятели за месеци, да занемарявам дома си, да отлагам процедури и мероприятия, свързани със здравето ми, да зарязвам тренировъчни програми от липса на енергия за тях.
Парадоксалното е, че продължавам да смятам по-важните неща за по-важни, въпреки което продължават да бъдат изтласквани на далечен заден план от спешните работни такива. До известна степен това е свързано с това, че силно се идентифицирам с работата си. Дали заради някакъв болен работохолизъм, заложен модел от някой родителите ми или чувство за малоценност в личен план – не мога да определя, а твърде вероятно отчасти заради трите неща.
Имам плахата надежда, че изписвайки този си проблем тук, ще мога по-често да си го поглеждам и да се връщам обратно на пътеката, по която се опитвам да се боря с него.
Дано помогне.