Макар и да съм вече на монофазен и от време на време бифазен режим (със следобедната дрямка), откривам, че има някои неща, които не са както преди да се захвана с експеримента. С други думи – има остатъчни странични ефекти. Готино е, че са положителни, или поне за момента забелязвам положителните.
- Будя се в 6:30 без аларма, без значение кога съм си легнал. Преди няколко дни пробвах да легна в 23:30 и да стана в 5:30. Събуди ме алармата, след което заспах до към 7 и нещо (сиреч – провал). Следващите вечери си лягах в 00:00, 1:20, 2:20 (снощи), и всеки път се будех към 6:30 – 6:38. Не бях тоталната свежарка, но това се оправяше след първите 15 минути на щъкане из дома.
- Сънувам. Най-редовно и то доста ясно, или поне в последствие си спомням дълго време сънищата си. Предвид че преди нямах никакви спомени за никакви сънища, това си е цяло постижение за мен. Любопитмо ми е дали в дългосрочен план ефектът ще се запази или ще отмине.
- Дремя качествено. Не през цялото време, а когато реша да го направя и имам за основа поне мъничка нотка на умора. Заспивам лесно, будя се на първата аларма и съм свеж и бодър. Малко замаян, ама това най-вероятно е времевата разлика между реалността и съня.
Продължавам да се ослушвам и оглеждам за други резултати и ефекти от краткия ми неуспешен опит да премина на многофазов режим на спане и ако забележа още нещо, със сигурност ще си го отбележа и тук.