Зачетох се в блога на познат на познат. И се усетих колко много неща са ми минавали през акъла през годините, които съм си записвал като чернова, никога не съм развивал и в момента дори не помня какво ги е провокирало, нито какво точно са означавали за мен. А се промених страшно много и ми се ще да можех от време на време да надзърна назад във времето и да видя какво пък съм си мислел тогава.
Ще почна да пиша по-често и по-лично тук. За мен си.
Понеже съм баровец от провинцията, си купих годишна винетка преди да си прехвърля номерата на колата, което пък включва и пътуване до родното място. Имало срок от 3 дни след пререгистрацията на колата, в които 3 дни трябва да се подаде заявление за промяна на данните за винетката, за да е валидна.
Процедурата е „проста“:
До тук добре, обаче ден след като съм подал въпросното нещо, получавам следното писмо:
Необходимо е техническо време за отразяване на промяната,Вашият входящ номер
е ХХ-ХХ-ХХХ/ 22.03.2019 г. след като бъде извършена ще бъдете уведомени.До отразяване на промените в системата при използване на платената
републиканска пътна мрежа е необходимо да пътувате с документите, доказващи
промяната на регистрационния номер на ППС
и входящия номер.
Абстрахираме се от странно скроеното сложно съставно изречение в началото и си приготвяме договора за покупкопродажбата и се въоръжаваме с търпение за технологичното време, което ще е нужно за тая тъй сложна процедура, оказала се в често задаваните им въпроси.
Чудно ми е какво се случва със снимките, които мобилните станции ми направиха на няколко места след като смених номерата и дали някой на ръка ще проверява номерът ми с какъв е сменен, преди да опитат да ме глобят за липса на винетка…
Съмнява ме, че ще се намери човек, произлизащ от метълско тинейджърство, който да не се накефи на глупостите в тази лековата комедия. Филмът е финландски, има няколко гнусни сцени, от които по-чувствителните хора вероятно ще извърнат поглед, но встрани от това са си 90 минути забава, която напоследък препоръчвам на всичките ми (бившо) дългокоси приятели.
IMDB: https://www.imdb.com/title/tt7220754/
Пиша си списък за следващия път, когато се захвана да превеждам нещо от чужда машина, където нямам запазени съответните връзки. Ако намерите полезен и за вас инструмент или сайт – халал да ви е!
*Като казвам WordPress преводач, имам предвид доброволец (или платен такъв), заловил се да превежда низове на теми, разширения или самото ядро на платформата. Няма съществено значение дали преводите се правят през GlotPress (translate.wordpress.org) или друг инструмент (примерно POEdit).
Без конкретна причина, встрани от дългите месеци на непубликуване на нищо, споделям тази картинка, която някои от вас вероятно са видели в Momentum:
Имам разни работи вкъщи, от които искам да се отърва, та рекох, че преди да ги изхвърля, вероятно ще е добре да проверя дали някой всъщност не иска да ги „закупи“. Повечето вече заминаха по интересуващите се от тях, но останаха ей тези:
Прибрахме се вкъщи с Деси един ден безкрайно гладни, а хладилника пустееше. Уж нямаше почти нищо, а то какво стана…
Пръжнах 4 яйца, на които им добавих лютеница. Открих и стари препечени филийки във фурната, та решихме, че ще ядем това, докато приготвим още нещо.
Още нещото се оказа никак нелошата идея на Деси за картофена салата. Докато подгряваше котлона за яйцата, обелих и нарязах на едри кубчета 5-6 картофа. Нарязахме глава лук и връзка магданоз. След пръжването на яйцата сложихме картофите да се варят, и докато изядем яйцата, картофите вече бяха готови за махане от котлона. Накиснахме ги на бързо в студена вода, за да поизстинат, изцедихме ги, добавихме лука и магданоза, поръсихме със сол, червен и черен пипер, разбъркахме и добавихме олио.
След въпросния обяд, случил се в рамките на 30 минути заедно с яденето, бяхме неспособни да извършваме интелектуална дейност, предвид пълните търбуси и 30-те градуса отвън.
Вкратце съставките:
За яйцата:
За салатата:
Бобът се накисва един ден предварително в тенджера с много вода, като на следващия ден се очаква, че ще е доволно набъбнал. Водата се сменя и се слага да къкри на силен огън. В някакъв неопределен момент след къкренето, след като е тръгнала бобена мътилка, бобът се изцежда и му се налива нова вода.
Кротко и спокойно след завирането на втората вода нарязваме лука и морковите на малки кубчета и сродни тям неправилни стереометрични форми и ги сипваме в боба. Продължаваме с добавянето на джоджена, пиперищата и мащерката. Солта Деси много натвърди на това, че не бива да влиза в манджата преди да приключим с термичната обработка. Не разбрах защо, ама да речем, че такъв е ритуалът. Чили и сминдух добавих малко преди бобът вече да е дал вид и мекушавост като на готов. Останките от доматено пюре влезнаха по същото време. Сипах олио, наръсих юнашки дози сол, поразбърках, оставих още 5-10 минути на котлона и приключих.
Дозировката за подправките е много субективна, заради което не мога да посоча конкретна препоръка, но за едното кило боб в голямата ми тенджура/казан сипах близо 3 супени лъжици сол, две супени лъжици сладък пипер, една лют пипер, две чаени лъжици чили, сминдух сипах със затворени очи, понеже нямам представа за какво се ползва, ама нали Деси диктуваше тоя момент… Мащерката и джодженът май трудно могат да бъдат предобрени, така че смело сипах и от тях нещо от рода на 2-3 супени лъжици от всяко.
Крайният резултат се оказа толкова добър, че се втурнах да пиша тук ведната след като преместих тенджерата от огъня. И след обилната вечеря с домашен диво-чеснов сос (предстои да опиша как се случва това), бял ориз и акула на фурна, си сипах купичка бобец, за да потвърдя успеха.
Салатата е по рецепта и изпълнение на Деси, аз само помагах, колкото да се направя, че и аз съм я вършил тая чудесия. Получава се супер-свежа, хранителна и зареждаща през зимата, когато други зеленяци или не намирам лесно, или просто не са си в сезона, заради което са неоправдано скъпи.
Нататък „Та’а тъпа салата, дето всички я знаят“ с цвекло и ябълки
