и други бележки към мене си
Със следната команда в реално време се показват всички активни php-fpm процеси от избрания “somethingsomething” pool.
watch 'ps faxu | grep -v "grep" | grep "pool somethingsomething"'Колоните на резултатите са както следва:
USER PID %CPU %MEM VSZ RSS TTY STAT START TIME COMMAND
Още научени уроци покрай нещата, които цъкам напоследък. До колкото ти е възможно, избягвай големи записи в postmeta, usermeta, termmeta, въпреки че meta_value полетата са longtext в SQL-a.
WordPress по един или друг начин все ще се опитва да “кешира” мета данните към дадена публикация, която отваряш или поради друга причина влиза във WP_Query(), като това ще хваща и всичките ѝ термини, и метаданните на термините.
При опит да спреш въпросното кеширане на meta-та за едно конкретно WP_Query, следващото такова, което може да ти дойде от някое разширение, update_meta_cache() може пак да се накачури, с което да се окажеш в що-годе същата ситуация.
Отидохме един приятен есенен ден цялото стопанство (без котката) на разходка до Черната скала (в Рила). Времето беше прохладно, на сянка даже повече, от колкото ни се искаше. Черният път, по който бяхме тръгнали пеша, не беше твърде стръмен или тежък. Понеже разходката беше доста над 10 минути, а някои малки хора се бяха размекнали от топлото в колата, започна едно умерено мрънкане от типа “Кога ще стигнем?” и “Студено ми е”.
Хрумката, която спаси положението, бе да се “надхождаме” до избрана предварително точка напред по пътя. Нищо гениално, броим до три и тръгваме с възможно най-бързото темпо на ходене, без подтичкване или скачане, докато стигнем избрания обект (стълб, дърво, храст…). Възрастните със сигурност имат нечестно предимство в разкрача на пергелите, заради което би имало смисъл от даване на преднина или усложняващо за възрастния условие като ходене назад или тръгване по-късно. Състезанието пък стана още по-официално с предстартово броене и символична награда, която вече не помня дали надвишаваше по стойност една солета.
Крайният резултат след като на децата омръзна това занимание беше добре затоплени биологични единици, нулево мрънкане и съществено приближаване на целта, към която се придвижвахме. И в тоя процес се забавлявахме.
П.П. Черната скала е красиво място и си заслужава да се посети за кратка разходка в планината. Вероятно пак ще отидем тая година, понеже и младежите си спомнят миналото отиване там с хубаво.
Днес слушах част от един подкаст, който навремето беше за финансова грамотност и радикални идеи за лични финанси (Radical Fersonal Finance, горещо го препоръчвам). През годините изглежда доста се е разширил кръгозора на темата, та последният път като го проверявах беше задвижил рубриката “Как да инвестираме в децата от ранна възраст”. В конкретния епизод обясняваше колко значима инвестиция може да бъде да стимулираме децата да пишат. Няма да преразказвам тезата му, но препоръчваме да го преслушате тук.
Вечерта си говорих със Соня по темата и взе, че ѝ допадна да пробваме да побутнем потомците към малко повече писане от това, което им се случва в училище и домашните. Хрумката, която ни дойде като възможност за по-лековато и небрежно въвличане на първокласник и третокласник към това се материализира под формата на идея за групово занимание от игрови характер, който първоначално нарекохме конкурс, ама май така и не стигнахме до оценяване.
Имаме старо тесте карти от Dixit. Изтегляме карта, оглеждаме я, и след това всеки пише кратко разказче по нея. Като начало не утежняваме играта с допълнителни условия, като се разбрахме, че някой път можем да опитаме и с хвърляне на зар, за който да си измислим кодировка кое число какво настроение или насока за разказа трябва да дава. Но да, този път опитахме без зар. И се получи много готино. Първата картинка изкара 4 интересни и доста различни разказчета от по 5-6 изречения всяко. Втората беше само с по едно изречение, почти всички от които бяха смешни без да искаме, а третата – само заглавие. Все пак идеята беше младежите да идат да лягат след малко, та не се простряхме повече от този експеримент, който счетохме за успешен.
Имаме карти What do you meme, които също биха свършили добра работа за съчиняване на разкази, а според възрастта и настроенията ще можем да решим кога и дали да вкараме повече изисквания за размера, типа и насоката на творбата.
Като за финал си позволявам да публикувам творението на Соня от първия ни опит:
Единствената задача на света на Кучето-пазач на Времето, беше да пази времето. Кучето-пазач пазеше времето от незапомнени времена – от цяла вечност.
Пазенето на времето невинаги е лека задача. А и пазенето никога не спира. А едно куче-пазач понякога има лоши дни, не му е до пазене.
Но когато работата ти е да пазиш времето без да спираш, лошите дни нямат място в твоето време. Лошите дни можеш единствено да ги трупаш в килера на душата си.
Соня
Бях на събитие в init Lab, което от презентация мина към конкретни упражнения върху тестови инстанции за CTF предизвикателства. Това са моите бележките от лекцията:
Tools:
-ffuf – brute force, vhosts scanning, could pass requests to burp
— quickhits – common list for content discovery
-burp suite – intercepting requests, manipulating parameters, etc. (used as a browser proxy)
-sqlmap – sql injections
-interactsh – free alternative to burp collaborator
vulnerabilities:
-bruteforce / content discovery
— unprotected content
— directory listing
— backup files
-authentication/authorisation
–IDOR – insecure direct object reference (change the value of a request parameter like user_id)
-xss => htmlspecialchars() saves the day
–DOM XSS
–reflected XSS
–cookie stealing => httponly flag is the basic protection
–phpinfo page cookie stealing
-sql inj
–addslashes()
–real_escape_string()
–prepared statements prevent it all
Тук ще пиша за конкретна “техника”, която ми щукна след като прекарах твърде много време в ядосване с децата докато обикаляхме из града. На всяко нечетно заставане на ръба на тротоара им казвах, че трябва да започнат да се оглеждат сами и да не разчитат някой друг да го прави вместо тях, стигайки до четно заставане на бордюра, виждайки ги как смело пресичат с мен, очаквайки, че аз съм се огледал и подсигурил безопасността на пресичането ни.
Първо две уточнения:
Та вървя си аз и ги гледам гномите как крачат без да гледат и ми хрумва, че мога просто да спра да пресичам. Благодарение т.2 от уточненията по-горе, те спряха от първия път заедно с мен (евала, родители!).
Вие ми кажете кога е безопасно да пресечем и ако се съглася с вас, ще пресечем заедно.
Започна едно въртене на глави, заглеждане във всяка кола дали е паркирала на пътното платно, наближава ли и колко бързо и…
Сега?
Пресякохме без жертви, бибитки, притичвания и т.н. Всички следващи пресичания по пътя към вкъщи бяха тяхна отговорност и усетих, че тъкмо това ми е липсвало, за да надградя навика, който вече имаха. Не е краят на заниманията по темата безопасност, но със сигурност е стъпка в тая посока.
В началото на тази година си говорихме с малкия брат за новите цели, които си поставяме, понеже и двамата “страдаме” от тая практика да вярваме, че можем да променим нещо с енергията от превъртането на едно число в календара. В този разговор Ясен ме светна за система за придобиване на нови навици и прекратяване на лоши такива, която на теория би трябвало за 21 дни да създаде благоприятна среда за постигането на подобни цели.
Описвам накратко системата по начина, по който я разбрах, без да коментирам колко ефективна е, тъй като не съм правилният човек да дава оценки за подобни неща.
Прави се списък с няколко желани нови навика и такива, които бихме искали да прекратим. Вписваме ги като действия, които бихме могли да правим на ежедневна база. Бройката на тези действия не трябва да е твърде голямо, нито твърде малко. Златната среда е 6.
За 21 дни трябва да се стремим да изпълняваме поне 4-5 от 6-те навика, за да можем да счетем денят за успешен. Ако два поредни дни сме изпълнили едно конкретно действие, на третия ден можем да си позволим да не го случваме, така че да се фокусираме върху някое друго от списъка.
При провал да покрием поне 4 действия в някой от дните не се самонаказваме, нито опитваме да компенсираме на следващия ден.
След минаването на трите седмици (въпросните 21 дни), продължаваме да си търкаляме действията, с които сме се справили до текущия момент и пропускаме тези, за които това време е доказало, че не са ни по силите или вкуса.
Системата я чух описана в детайли тук: https://hubermanlab.com/the-science-of-making-and-breaking-habits/
Така и не успях да намеря текста ѝ…
Съставки:
Копривата се попарва. Не съм сигурен официалната процедура каква е, ама аз я мятам във вряла вода след като предварително съм я измил с няколко води (копривата, не водата). Задържам я за кратко във врялата вода, а после я вадя и слагам под студена струя, докато топлата вода от копривата запазвам за после.
В тенджера с олио сипвам лука и целината, докато омекнат. Добавям доматите и измития ориз. Тогава наръсвам и червения пипер. Сипвам топлата вода от копривата и захлупвам това нещо да се готви. Нарязвам копривата и след известно време я добавям и нея, доливайки с още вода, понеже оризът ще си дръпне доста. Подправките ги добавих 10 минути преди края на готвенето, ама не съм сигурен, че това е обичайният момент.
Поради нарочно голямото количество ориз, което вкарах, се получи доста голямо количество манджа, което също така се оказа и гъсто. Риганът и босилекът влязоха много добре като аромати, а при сервиране си добавих кисело мляко, което можело да се замести от сирене пак с идеята за вкусен краен резултат.
Нужни съставки
Започнах задушаването в нагорещено олио в тенджера нарязани на ситно лук, после добавих морковите, след тях картофите, целината и накрая – спанака. Последният го рязах на квадратчета (вместо лентички), за да не увисват неща от лъжицата, а след това и от устата при хранене.
Тъй като още рязах продукти, докато някои вече се задушаваха, се притесних че от запръжката може да загори манджата. Това наистина се случи, но при добавянето на водата след като спанакът стана на каша, всичко от дъното се отлепи и допринесе за готиния аромат на бульона (мирис на пържен лук и печен картоф).
След сипването на водата и кипването ѝ, намалих чувствително силата на котлона, като оставих тенджерата да къкри.
15 минути преди да спра котлона (т.е. по някое време) нарязах на ситно едно прилично количество чесън и го сипах. Ръсих сол на око, добавих и черен пипер. Изкушавах се да вкарам и още подправки, ама реших тоя път да не правя свинщини.
Много удобно картофите се превариха и размътиха чорбицата, така че изглеждаше сякаш има застройка. Не съм добавял фиде или други сгъстители, крайният резултат се получи изумително приятен.
Съвети: Не пестете сол и чесън. Картофите поемат много сол, преди да се усети яденето добре осолено, пък чесънът (близо глава стар чесън в моя случай), много леко допринася за общия аромат, без да се натрапва излишно.