Тук ще пиша за конкретна “техника”, която ми щукна след като прекарах твърде много време в ядосване с децата докато обикаляхме из града. На всяко нечетно заставане на ръба на тротоара им казвах, че трябва да започнат да се оглеждат сами и да не разчитат някой друг да го прави вместо тях, стигайки до четно заставане на бордюра, виждайки ги как смело пресичат с мен, очаквайки, че аз съм се огледал и подсигурил безопасността на пресичането ни.
Първо две уточнения:
- Двамката са на 7 и на 9, малката е напът да започне училище, големият ще става трети клас.
- Заварено от мен положение е, че имат изградения навик ако бягат напред преди възрастните, да спрат и да ги изчакат на кръстовище, за да пресекат заедно.
Та вървя си аз и ги гледам гномите как крачат без да гледат и ми хрумва, че мога просто да спра да пресичам. Благодарение т.2 от уточненията по-горе, те спряха от първия път заедно с мен (евала, родители!).
Вие ми кажете кога е безопасно да пресечем и ако се съглася с вас, ще пресечем заедно.
Започна едно въртене на глави, заглеждане във всяка кола дали е паркирала на пътното платно, наближава ли и колко бързо и…
Сега?
Пресякохме без жертви, бибитки, притичвания и т.н. Всички следващи пресичания по пътя към вкъщи бяха тяхна отговорност и усетих, че тъкмо това ми е липсвало, за да надградя навика, който вече имаха. Не е краят на заниманията по темата безопасност, но със сигурност е стъпка в тая посока.