vloo – Page 4 – Скептична яма за идеи

Overriding custom post status in WordPress

Posted on 2020.09.04 by vloo

A custom post status is initialized by the function register_post_status. Funnily enough, one can’t remove it by using a “unregister” or “deregister” function. There just ain’t one. There isn’t a filter for altering the registration of that status either. Or at least I couldn’t find one in reasonable time.

Manipulating the original status registration parameters happens in one way only, and it’s by using the same function on the same status again, but with whatever new parameters one wants it to be. The documentation of the function states that it’s…

A simple function for creating or modifying a post status based on the parameters given

“Вашите чада не са ваши чада”

Posted on 2020.08.06 by vloo

“Вашите чада не са ваши чада.
Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот.
Идват чрез вас , но не са из вас.
И макар да живеят с вас, не ви принадлежат.
Можете да им отдадете любовта си , но не и мислите си, защото те имат своимисли.
Можете да дадете подслон на телата им , но не и на душите им, защото душите им обитават къщата на бъдното, в която не можете да влезетедори насън.
Можете да се стремите към тях, но не се мъчете да ги направите като себе си, защото животът не се връща назад, нито помни вчера.
Вие сте лъковете, които изстрелват чадата ви като живи стрели.
Стрелецът вижда целта си върху пътеката на безкрая и ви огъва с мощ, така че вихрените му Стрели да отлетят надалеч.
Нека огъването ви в ръката на Стрелеца е за радост; защото както Той обича литналата стрела, Тъй му е драг и якият лък в десницата Му.
откъс от “Пророкът” на Халил Джубран, в превод на Спас Николов

“Основи” на “фундамента”

Posted on 2020.08.06 - 2020.08.06 by vloo

Бях на някакво много кратко онлайн въведение във фундаменталния анализ при инвестициите на фондовата борса. Ей това посочиха като основите на фундаменталния анализ, който би могъл да отговори дали си заслужава да се инвестира в даден момент в конкретни компании:

Разузнаване – конкуренцията, предлаганите продукти, екипа на всяка интересна компания.
Двигателя на инвестиционната хипотеза – какво се очаква или предполага, че може да стане, което да промени нещата в положителна посока?
Исторически финансов анализ за компанията (и акциите ѝ)
Прогнозен финансов анализ – какви са прогнозите за развитието на компанията?
Оценка – тук грам идея нямам какво е имал предвид автора
EDGE (предимство) – консенсусни диференцирани очаквания, мнения (wut?!)
Къде има интересни акции (?!?!?!)
Сглабяне на портфолиото – timing, risk management, money management…

Като заключение – явно не си водя достатъчно подробни записки, за да разбера за какво е ставало въпрос 3 месеца по-късно. Ама нищо, важното е да сме здрави.

Как разбрах какво му има, без да питам

Posted on 2020.07.19 by vloo

Борето, умно и чувствително момче на 7 години, не се радва твърде много на въпроса “какво става?”, когато е тъжен, особено ако му се е насъбрало повечко от последните дни.

Конкретната случка беше свързана с нещо, което искаше от майка си, но тя му отказваше. Явно вече беше поизнервен, заради което взе да се тръшка и я плясна по бедрата. Не твърде силно, но все пак достатъчно много, че тя да изпищи от болка заради изгорялата под полата кожа.

– Какво ти става бе, Борисе?! – изкрещя тя.

Видимо разстроен, той се отдалечи и клекна да гледа в точка далеч от майка си.

Минаха 5 минути без промяна при него, след което отидох при него, за да не стои сам. На автопилот изгладих пясъка между нас и с клечка нарисувах нещо почти неопределено с няколко кръга един в друг. Попитах го какво вижда. “Мечка” беше отговорът, който се процеди с неохота от тъжната му физиономия. Заличих мечката.

– Сега е твой ред.

Борето бавно започна да рисува.

– Разбито сърце?

– Да. Тъжно ми е, че нараних мама.

Не мисля, че ми се наложи да го увещавам много да отиде и да ѝ се извини и да я гушне. Пък ако можеше и възрастните толкова лесно да си казваме какво ни е…

Пренебрежително

Posted on 2020.07.19 by vloo

От години ми се случва в периоди на по-натоварена работа да пренебрегвам много важни неща заради спешните в работата. И не е като да не го осъзнавам и забелязвам, просто не ми достига волята или нещо друго, за да изляза от порочния кръг и да подредя така приоритетите си, че да не се случва отново, или поне да не е за сметка на тези важни неща.

Случвало ми се е да не се виждам с роднини и близки приятели за месеци, да занемарявам дома си, да отлагам процедури и мероприятия, свързани със здравето ми, да зарязвам тренировъчни програми от липса на енергия за тях.

Парадоксалното е, че продължавам да смятам по-важните неща за по-важни, въпреки което продължават да бъдат изтласквани на далечен заден план от спешните работни такива. До известна степен това е свързано с това, че силно се идентифицирам с работата си. Дали заради някакъв болен работохолизъм, заложен модел от някой родителите ми или чувство за малоценност в личен план – не мога да определя, а твърде вероятно отчасти заради трите неща.

Имам плахата надежда, че изписвайки този си проблем тук, ще мога по-често да си го поглеждам и да се връщам обратно на пътеката, по която се опитвам да се боря с него.

Дано помогне.

Вратни пържоли на фурна

Posted on 2020.06.24 by vloo

Пиша докато дъвча късчета от тази чудесия, която си спретнах по случай приключването на една задача по проект, който не ми даваше мира близо месец.

Съставки:

4 свински вратни пържоли (тарелката от Билла бе около 700-800 грама);
свинска мас (щото имам един древен бурканизиран суджук с повечко мас). Алтернативно всяка друга мазнина ще свърши работа, но тук гоня историческа точност.
сол;
черен пипер;
червен пипер;
чесън (спрей, прах, а най-добре – нарязан или намачкан на парченца);
оцет и/или лимонов сок;

Алгоритъмът:

Размразяваме иначе дълбоко замразените пържоли (или си осигуряваме пресни).
Щедро ръсим и мажем с всички съставки от списъка под свинската мас.
Пращаме тъй небрежно маринованите пържоли в хладилника на хлад за някой и друг час.
Когато преценим, че ще след час ще умираме вече от глад, нагряваме фурната на макс, вадим пържолите, мажем чугунения съд със свинска мас и ги разполагаме както намерим за добре, по възможност потопени в маринатата.
Мушкаме чугуна с месищата във фурната.
Ако нямате похлупак, подходящ за фурна, можете по някое време да покриете съда с алуминиево фолио, за да имате по-малко мазнина за измиване от цвърченето.
Когато се изпари част от сос-маринатата, можете да махнете похлупака, за да започне и самото запичане на пържолите, които поне веднъж вече сте обърнали, за да дразните хората, които ви обясняват, че нямате работа да бърникате във фурната и че така губите от температурата.
Вадим пържолите, когато и от двете им страни сме докарали желания стомаховъзбуждащ загар, без да сме ги направили на подметки.

Задължително ли трябва да готвим в чугунен съд?

Идея си нямам. Имам разкошен чугунен тиган със сваляема дръжка, та реших да пробвам с него. Чувал съм, че готвенето в чугун правело някои манджи много по-хубави, ама не ме питайте за източниците на тази информация.

Някои особености за готвенето с чугун:

Не е тук мястото да пиша подробно по темата, пък и не съм авторитет по нея, но киселини не е хубаво да остават за твърде дълго в чугунения съд, защото смъкват противозагарящото покритие, което евентуално сте си направили с много усилие. Тук направих точно тази грешка:

Пържолите ги сложих в тигана, след което ги поръсих с подправките и полях с оцета и изцедих лимонът. После ги натирих в хладилника. Това можех да си го спестя.

Готвенето в киселата марината беше неминуемо, ама предишната стъпка само допринесе за крайния резултат, а именно – лъсна голо желязо от вътрешната страна на тигана. А това не е нещо непоправимо, естествено, но вероятно ще се наложи малко повече старание в мазането с мазнина и нагряване на тигана при следващите готвения, за да се възстанови напълно покритието.

Пишейки тази публикация дояждам втората пържола и със задоволство мога да отбележа, че си заслужаваше експеримента. Пък и трябваше да се запозная с техническите ограничения на тоя тиган.

Картофи с наденица

Posted on 2020.05.11 by vloo

Оползотворих кило стари картофи, които се канеха да се насочват вече към нивата за самопосаждане (или може би към проекто-компоста). Към тях добавих и две наденици “Стара планина”, които май си бяха ядливи и без готвене. Цялата процедура се случи по следния начин:

Намазах тава с олио.
Обелих и нарязах картофите на лодки/гондоли/шхуни/крайцери и други плавателни съдове.
След сипването на картофите в тавата ги поръсих със сол, червен и черен пипер.
Сипах по-малко от чаена чаша вода върху картофите, така че да се поотмият малко подправките, а на дъното да се образува 1 пръст вода.
Вкарах тавата във вече загрятата фурна и ги зарязах там на 200 (че и повече) градуса.
След като горния слой картофи прилично се втвърди, извадих тавата, за да ги разбъркам малко.
На втората такава итерация, когато се уверих, че няма твърди картофени парчетии, сложих нарязаните по дължина и порязаните на ивици общо 4 парчета от 2-те наденици.
След като придобиха сготвен вид от горната страна, обърнах надениците по гръб, за да им се изпече и корема.
При добиването на хубав загар на надениците, изключих фурната.

[CSS] Internet Explorer specific styles

Posted on 2020.04.29 by vloo

In the past, people could prepare separate css files specifically for different IE versions like so:

<!--[if IE 8]>
<style type="text/css">
	/* css for IE 8 */
</style>
<![endif]-->

This is no longer the case, as Microsoft dropped conditional statements since IE 10. What worked for me in one ocassion for IE 11 (without affecting Edge) was using this media query:

@media screen and (-ms-high-contrast: active), (-ms-high-contrast: none) {
   #selector {
        /* styles that will be applied for IE only */
   }
}

Getting into wp-admin through the file system

Posted on 2020.03.24 by vloo

Let’s say we have access to a WordPress-based website’s file system and we want to get in the administration. Usually one could do that by creating a new user in the database after getting the credentials for the DB from wp-config.php. Sure, but there might be some ridiculous cases when we don’t have access to that.

A simple approach could be to work around the login system in order to get a valid administrator session by editing just a single symbol in the core. If you would need to return again and again, you could even create a user of your own.

Here’s the following line of code in wp-includes/user.php on line 177:

if ( ! wp_check_password( $password, $user->user_pass, $user->ID ) ) {

The obvious approach would be to remove !, thus allowing for any attempt with a valid user to be successful, apart from the one with the correct password. It’s probably needless to say that the login should be protected from other login attempts, as this could otherwise lead to a random brute-forcing bot to get inside too.

Locking a WordPress website against anonymous users

Posted on 2020.01.16 - 2020.01.13 by vloo

For a long period of time I used Members plugin for locking up the website and redirecting all requests to the default WordPress login page whenever I needed to create a private website. Recently I had a similar task, to I tried the same approach, but I was surprised by the changes that have taken place while I was “gone”.

The plugin is now called User Role Editor by Members – Best User, Role and Capability Management Plugin for WordPress. I do remember a rule that was saying a title has to be a title and not a bloody description of the plugin, but hey, who am I to judge?

Another change was the set of functionalities that the plugin now has. The current owners and developers have created something of a freemium add-ons based business model. That’s cool, but I just need a plugin for closing my site for the general public.

Anyways, I tried disabling all features but the one for redirecting anonymous traffic to my login page + restricting the feeds and the REST API… result was repeating redirection to the login page every time I provide correct credentials. Meh…

As I did not have enough time to investigate why it wouldn’t work on a mint WordPress 5.3.2 installation, I decided to move along and find another one that would fit my needs without all the new features.

My Private Site turned out to be a neat simple plugin that is no longer maintained, but yet – it works like a charm with just a single checkbox clicked from its settings. I guess I’ll be switching to this one on my other sites then.

P.S. It’s somewhat important to have in mind, that My Private Site falls short in hiding the content from the RSS Feeds and REST API, so you should take some extra measures to lock these. Disable Feeds and Disable REST API plugins did the job for me, but generally these could be achieved by a few lines of PHP code for returning “false” for a bunch of filters.