Всички ми надуват главата как трябва да стартирам, как трябва да прегърна мега-добрата идея и да се хвърля в реализирането й с всички сили, рискувайки всичко и как на всяка цена ще успея и ще направя следващия dropbox/google/facebook. Не говорят на мене лично, а на всички, които им дават по ушенце за тия вдъхновителни слова.
Хубаво де, ама то не става така. Нито гениалната идея идва, когато си поискаш, нито е лесно да рискуваш всичко, за което си се преборил до момента, нито това ти гарантира някакъв успех. Гарантира ти конски дози стрес.
Това, което ми се струва, че позволява на някакви единици да избухнат с техния бизнес, бил той цифров (дигитален или ай-ти) или друг, са три основни фактора. Наличие на правилните контакти за развитието на дадения бизнес, разполагане с правилните знания и умения за конкретния бизнес и благоразположение на пазара.
Контактите
… са безкрайно важни, защото и сам войнът е войн, ама войни не печели. Тия хора ще ти помогнат да излезнеш на пазара, ще ти бъдат бизнес партньори, търговци, под-изпълнители, гурута-ментори-водачи, щастливи клиенти, проповедници, ако щеш. Нуждаеш се от тях в началото, нуждаеш се от тях и след това. Е, ако мама и тати не са в бизнеса и не са мега-влиятелните лица, какво правиш?
Знанията и уменията
… са това, което прилагаш, за да изкараш на пазара качествен употребяем продукт. Ако не знаеш и не умееш, или ще трябва да накараш някой да го прави вместо теб, или ще трябва да се върнеш в “училище” и да се научиш. Училището не е непременно някакво учебно заведение в случая. Няма успял типаж, който да не е бил навътре в технологията, с която е успял. Голата идея си остава гола, ако не я облечеш в знаене и можене.
Благоразположение на пазара
… е наличието на ниша или липсата на лидер. Също така това е просто иновативността и практичността на идеята ти, с която ще промениш нещо, ще разрешиш проблем или ще облекчиш живота на някого. Пазарът трябва да е узрял за тая твоя услуга или продукт, за да я/го прегърне и да го приеме за нещо, без което не може. Няма да спечелиш от супер-готината масова онлайн мобилна игра, ако интернет потребителите не ползват мобилни устройства, колкото и готина да е тя.
Бонус фактори: Пари и капацитет!
“Ще бъдем партизани, ще успеем без начален капитал и ще избием цацата за два месеца!” е много готина нагласа, която обаче спомага за това да си треснеш главата в стената твърде бързо. Пари ще са нужни винаги, а ако идеята е добра, имаш уменията, пазарът е предразположен и разполагаш с правилните контакти, наподобяващият гъба-след-дъжд растеж ще те удуши. Ако нямаш парите и капацитета да се справиш.
И да се върнем на темата…
Бавно (партизанско?) предприемачество
Ето така си ги представям аз нещата: започваш да работиш това, което ти умееш, знаеш и разбираш. Работиш усърдно и за без пари. Докато се научиш, после и пари започваш да искаш. Заплата. Работиш за другиго. Ставаш добър в това, което правиш, запознаваш се и с бизнеса. През целия този път ти се отдаваш в стремежа да си ако не най-добрия, да си от по-добрите.
Знаеш и можеш, започваш да работиш за себе си. Всъщност пак работиш за безбройните клиенти с безкрайните им капризи, но вече нямаш фасадата на работодателя, за да те закриля от суровата жестокост на бизнес средата. Не отказваш проект, работиш (почти) за без пари, бориш се за името на фирмата си и знаеш, че единственото, което можеш да загубиш са собствените пари, спестени от собствения ти труд. Не спиш, не ядеш, и продължаваш да бъхташ докато имаш енергия за това.
Името ти започва да има значение. Хората те познават, знаят в какво си най-силен и в какво си се профилирал. Ти си професионалист. Имаш изградени отношения с клиенти, с партньори. Дори конкуренцията те знае. Вече знаеш как се търкаля бизнес. От тук насетне клиентите ще ти водят клиенти, хората, които те познават, ще ти водят клиенти, а бизнесът ти бааааавно ще расте. До там, до където не си сложиш собствени граници.
И не е нужно този бизнес да е новаторски, революционен, разбиващ представите ни за света. Бизнес като бизнес. Търговия на продукти, производство на храни, консултантски или други услуги – ти си някой, който знае и може да прави това в мащабите на фирма, не на самонает занаятчия. Изградил си екип, и екипът ти се разраства.
Ето на този етап, според мен един човек или екип е готов за “предприемачеството”.
- Разполага с контакти на хора от бизнеса и от пазара, на който иска да навлезе. Изградил си е име. Всичко това ще бъде в негова полза, за да стъпи твърдо и да бъде забелязан.
- Има знанията и уменията да даде живот на идеята. Летящите мечти бяха до вчера.
- Предполага се, че е натрупал и някакъв капитал, с който ще може сам да си стане инвеститор на проекта.
- Работи в екип, съответно работният капацитет е над този на сам човек. Колкото и работа да изисква проекта, той ще може да бъде завършен по план и в срок.
- Знае как се прави бизнес, как се управлява фирма, разработил е процеси, които да поддържат реда и в новото му начинание.
- Изградил е навици и нагласи, за да докара нещата до край, щом е успял да стигне и до тук.
Предразположението на пазара е нещото, което не зависи пряко от теб. Ако си държиш очите и ушите отворени, наблюдаваш и анализираш какво се случва около теб, рано или късно ще дойде идеята, която ще те обсеби и ще искаш час-по-скоро да започнеш, без да губиш време в други занимания.
Пък когато дойде идеята, ако си подготвен, това ще е звездният ти миг.
Много хора са ги виждали нещата по тоя начин, докато накрая са се освестили и са спрели да ги виждат така. Според мен “предприемачество” (освен мега-тромава и досадна дума, която граничи по неприятност с “проституиране” и като гледам значи нещо подобно в главите на хората) е грешно разбрана хватка. Защо се очаква с това “предприемачество” да се решат всички човешки проблеми?
Не става дума да скочиш от дълбокото в плиткото, а от сухото – в мокрото. Да започнеш да правиш нещо ново и коренно различно. Ново не за света и за пазара, а за теб, по някакъв начин. Избиването на рибата и потенциално – изхранването на рибата – са резултат, функция ако щеш, а не цел.
Повръща ми се от тия смартит-стартит хайлази, дето само осеменарват наоколо, вместо да вземат да свършат една работа. Не ти трябва някой да ти каже как да успееш, дали ще успееш и с каква идея да успееш. Целта не е да бачкаш “без пари, после за някой, после за себе си, после да забогатееш, после да пробваш нещо различно”, както я описваш. Целта е да пробваш нещо, ТУТАКСИ!
Има много добра селска аналогия, която може да се чуе по къра. “Акъл лозе не копа!” Смисълът не е “бъди тъп”, а “докато се помайваш и мелиш празни приказки как се държи лопата – хората обърнаха парцела!”
Тъй че, другари и другарки младежи, стигъхти гуорихти, излезте от коловоза и наптъйте нещо. Ама ся!
Ще продължа да пиша глупости само за да ти чета ответите. :)
Туй, което явно пак не става ясно в цялото писание е, че не “Юруш, предприемствайте както аз ви обяснявам, че е правилно”, а че просто същия тоя шум, дето му се дразниш, е глупав поради някакви там причини и всъщност трябва да се почне веднага с НЯКАКВА работа, пък не да се седи на място и да се чака вълшебното вдъхновение.
Щото повечето от нас са мега неподготвени, обаче в същото време са и мега-облъчени от приказките за онъз дълга думичка, обещаваща несметни богатства, пиячка и бьело с доживотен абонамент. Та ако позволиш да отправя следния лозунг:
Бачкане СЕГА му е мамата. Не ослушването.
Хубаво е, че ги има такива кат теб, че иначе само ще ни учат да летим, няма да има кой да ни приземява после :)
Съгласен съм с това, което казваш, но според мен трябва да се направи разграничение между различните видове предприемачество. Много хора не схващат и не се замислят върху разликата между стартъп и малък бизнес, а тя е огромна. Ето какво е писал Paul Graham по въпроса и как аз съм го цитирал:
http://slavo.posterous.com/the-definition-of-a-startup
Бавното (партизанско) предприемачество е ОК ако искаш малък бизнес, но не и ако искаш стартъп.
Славо, факт е, че има разлика между startup и обикновен бизнес. Тезата ми е, че в много случаи по нашите географски ширини хората се нуждаят от започването на бизнес, за да узреят за това да направят евентуално на по-късен етап startup. Наоколо сме все наивни ентусиасти, които разбират на криво идеята, че можеш от нищото да станеш богат. Нито това е целта на startup, нито става по този начин, особено за хора от културата и манталитета на балканите.
Бавното предприемачество за мен звучи като “Започни СЕГА каквото и да е, развивай се, изграждай, пък следващия урок ще дойде, когато узрееш за него.”
Честно казано и на мен ми е писнало от шума около думата “предприемачество”.
Според мен, най-важното е продуктът на труда ти да има смисъл, стойност и емоция.
Ръчкане му е мамата. Но интелигентно и фокусирано, с нещата, които са ти в сърцето.
И дисциплина.
Така си е в живота… Рядко се получава нещо, ако го гониш сляпо. Безценни идеи не идват тутакси ами се образуват години.
Целта за мен е да се поставят предпоставки, за това нещо (по възможност хубаво) да се случи. Било то предприемачество или не.
Ако работиш върху себе си, няма как да сгрешиш (освен в залата).
инспирейшаонал
Навремето бложех въпроси… Сега ще коментирам с въпроси. Пък ще чуе този, които има уши.
Защо аджеба искаш да го направиш?
Искаш ли да промениш нещо? И под нещо разбирай неща отвъд твоя бит.
Ама, наистина ли вярваш в промяната? Достатъчно смислена ли е? А добра (като добро/зло) ли е? Помисли пак.
Защото – готов ли си да посветиш (да не кажа жертваш) живота си? Щот, нъле…
Евъргрийн да разправяш как не щеш да работиш за някого, щото те експлоатирали. Или че искаш да ставаш богат и да каквото там си мислиш че ще те направи щастлив. Това не са причини да кривнеш от коловоза.
Имам си някакви причини за себе си да поема по пътя, по който съм поел. От време на време чувствам желанието да правя някакви неща отвъд моя бит, и ги правя. Това ми е като че ли основния стимулант. Обмислям ги, понякога, но в общи линии гледам да редуцирам мисленето, щото обичайно все е в повече и все спъва вършенето на работа. Правенето на промени, търсенето на промени и т.н. не са нещо, за което да си жертваш живота, те се превръщат в начин на живот. И тогава няма жертви, тогава има начин на живот.
Независимостта и несметните богатства са просто сред най-популярните стъкълца, с които се подмамват едните, за да станат евентуално като другите. А някъде по пътя установяваш, че нещо си се объркал и че друго е много по-стойностно. Е, има ли значение тогава дали точно тия неща са те привлекли първоначално?