Цвекло, ябълка, кашкавал, лилав лук, сол, оцет, лют зехтин.
Идеално върви с джинджифилова бира!
И не пиша нищо повече, защото “рецептата” е от януари месец, а я пускам октомври. Сещайте се.
Category: ядене
Рецепти и полезни съвети от мен за мен как да приготвям по-вкусна и евентуално по-здравословна храна за себе си и близките.
Вегетарианска немусака с моркови и сирене
Съставки
- моркови
- картофи
- сирене (поне 150 грама)
- 1 кисело мляко
- 3 яйца
- щипка сода бикарбонат
- 1 супена лъжица брашно
- сол на вкус
- олио
- вода
Планът беше да си запека на фурна моркови и картофи, нарязани на едри купчета. Изпълнението се оказа малко по-различно и крайният резултат се получи нещо, доближаващо се от части до мусаката, ама без кайма и доматено пюре. А, и с добавено преди заливката надробено сирене, разбъркано хубаво с картофите и морковите.
Заливката се прави като за мусака – разбиват се яйцата, сипва се содата в киселото мляко и се разбърква, след което се оставя на си свърши там неговата магия. После се разбъркват яйцата с киселото мляко и се добавя брашното. Последното дори не знаех, че се слага, ама зачетох някаква рецепта с бялото на окото, докато се чудех какво да правя тия 3 останали ми яйца.
Утре ще видим дали е ядливо това чудо, ама ми се струва, че ще е поне толкова ядливо, колкото хибрид между мусака и огретен.
Качамак по древнотракийски
Още древните траки са го казали:
Когато за качамака нямаш сирене в хладилника, сложи
млад кашкавал, масло, салам закуска, маслини, люти чушки, червен и черен пипер, и сол като за сватба.
– Утито на траките
Надробете всички съставки на дребни кубчета или стърготини, като може само за пипера, солта и маслото да не се стараете чак толкова.
След като сварите качакама и адресирате по-сериозните си изгаряния по незащитените части от тялото, изсипете нарязаните древнотракийски съставки и разбъркайте.
Преди да ме обвините, че съм набухал каквото е останало, ще припомня и този известен трактат:
не пипай сланината и пармезана, свиньо!
Защото все пак сме прасета с вкус, и никога не слагаме съвсем от всичко.
Блиц-макарони-екстраваганца
Пиша следното само за да изобразя колко бързо от произволни останки може да се сготви приятна манджа, когато сме “на 1 кръв”.
Сложих тенджера с вода да се вари, и се засилих да търся какво да сложа в нея, докато кипне. Следните произволни артефакти изникнаха от шкафа и рафтовете на хладилника:
- отворен плик с макарони;
- старо ЕЛБИ сирене (отворено от преди месец, но в плик => сухо, но все още ядливо и непожълтяло);
- 1/4 салам без етикет;
- бял сос от някаква доставка на Happy (с копър и вероятно още нещо);
- люта чушка (нарязах една от новоотворен буркан от Женския пазар, а сега се опитвам да не си пипам очите);
- 50 гр масло;
- червен пипер;
- черен пипер;
- къри;
Намерих и едни древни моркови, ама тях ги изядох докато приготвях останалите неща.
Излишно е да описвам процедурата по приготвянето на нещото след като омекнаха макароните. Крайният резултат обаче хем е лют, хем вкусен, хем съдържа културно количество мазнини и въглехидрати.
#Nomnomnom
Вратни пържоли на фурна
Пиша докато дъвча късчета от тази чудесия, която си спретнах по случай приключването на една задача по проект, който не ми даваше мира близо месец.
Съставки:
- 4 свински вратни пържоли (тарелката от Билла бе около 700-800 грама);
- свинска мас (щото имам един древен бурканизиран суджук с повечко мас). Алтернативно всяка друга мазнина ще свърши работа, но тук гоня историческа точност.
- сол;
- черен пипер;
- червен пипер;
- чесън (спрей, прах, а най-добре – нарязан или намачкан на парченца);
- оцет и/или лимонов сок;
Алгоритъмът:
- Размразяваме иначе дълбоко замразените пържоли (или си осигуряваме пресни).
- Щедро ръсим и мажем с всички съставки от списъка под свинската мас.
- Пращаме тъй небрежно маринованите пържоли в хладилника на хлад за някой и друг час.
- Когато преценим, че ще след час ще умираме вече от глад, нагряваме фурната на макс, вадим пържолите, мажем чугунения съд със свинска мас и ги разполагаме както намерим за добре, по възможност потопени в маринатата.
- Мушкаме чугуна с месищата във фурната.
- Ако нямате похлупак, подходящ за фурна, можете по някое време да покриете съда с алуминиево фолио, за да имате по-малко мазнина за измиване от цвърченето.
- Когато се изпари част от сос-маринатата, можете да махнете похлупака, за да започне и самото запичане на пържолите, които поне веднъж вече сте обърнали, за да дразните хората, които ви обясняват, че нямате работа да бърникате във фурната и че така губите от температурата.
- Вадим пържолите, когато и от двете им страни сме докарали желания стомаховъзбуждащ загар, без да сме ги направили на подметки.
Задължително ли трябва да готвим в чугунен съд?
Идея си нямам. Имам разкошен чугунен тиган със сваляема дръжка, та реших да пробвам с него. Чувал съм, че готвенето в чугун правело някои манджи много по-хубави, ама не ме питайте за източниците на тази информация.
Някои особености за готвенето с чугун:
Не е тук мястото да пиша подробно по темата, пък и не съм авторитет по нея, но киселини не е хубаво да остават за твърде дълго в чугунения съд, защото смъкват противозагарящото покритие, което евентуално сте си направили с много усилие. Тук направих точно тази грешка:
Пържолите ги сложих в тигана, след което ги поръсих с подправките и полях с оцета и изцедих лимонът. После ги натирих в хладилника. Това можех да си го спестя.
Готвенето в киселата марината беше неминуемо, ама предишната стъпка само допринесе за крайния резултат, а именно – лъсна голо желязо от вътрешната страна на тигана. А това не е нещо непоправимо, естествено, но вероятно ще се наложи малко повече старание в мазането с мазнина и нагряване на тигана при следващите готвения, за да се възстанови напълно покритието.
Пишейки тази публикация дояждам втората пържола и със задоволство мога да отбележа, че си заслужаваше експеримента. Пък и трябваше да се запозная с техническите ограничения на тоя тиган.
Картофи с наденица
Оползотворих кило стари картофи, които се канеха да се насочват вече към нивата за самопосаждане (или може би към проекто-компоста). Към тях добавих и две наденици “Стара планина”, които май си бяха ядливи и без готвене. Цялата процедура се случи по следния начин:
- Намазах тава с олио.
- Обелих и нарязах картофите на лодки/гондоли/шхуни/крайцери и други плавателни съдове.
- След сипването на картофите в тавата ги поръсих със сол, червен и черен пипер.
- Сипах по-малко от чаена чаша вода върху картофите, така че да се поотмият малко подправките, а на дъното да се образува 1 пръст вода.
- Вкарах тавата във вече загрятата фурна и ги зарязах там на 200 (че и повече) градуса.
- След като горния слой картофи прилично се втвърди, извадих тавата, за да ги разбъркам малко.
- На втората такава итерация, когато се уверих, че няма твърди картофени парчетии, сложих нарязаните по дължина и порязаните на ивици общо 4 парчета от 2-те наденици.
- След като придобиха сготвен вид от горната страна, обърнах надениците по гръб, за да им се изпече и корема.
- При добиването на хубав загар на надениците, изключих фурната.
Мързелива баница, също известна като солен кекс или бъркана баница
На това ме научи колегата Емо, след като на няколко пъти ни носи такова нещо в Лаба.
4 яйца се разбиват с 1 чаена чаша кисело мляко с изгасена сода бикарбонат в нея, меша се със сол (половин чаена лъжица), брашно (2 чаени чаши) и накрая – надробено сиренье. А, и половин чаена чаша олио!
Всичкото омешано се сипва в тавата, намазана с брашно и олио, ама в обратния ред. Пече се в подгрята фурна, не твърде силна (180 градуса), стои докато спре да се поти златистата коричка на нещото. Може да се ръчне с клечка, за да се види дали лепне нещо отвътре, и ако не лепне – да се приключва.
= = =
Години по-късно опитах пак да я направя тази магария, обаче с много малко сирене и с царевично брашно, вместо пшеничено. За да компенсирам за липсата на сирене, вкарах малко повечко сол, за да не е безвкусна. А резултатът…
… всъщност беше приказен. Мирише на качамак цялото нещо, но на вкус си е супер и само липсата на повечко сирене ми чоплеше душицата. Ама пък коричката, и горната, и долната, бяха “един път” хрупкави!
Обяд за двама в 30 минути
Прибрахме се вкъщи с Деси един ден безкрайно гладни, а хладилника пустееше. Уж нямаше почти нищо, а то какво стана…
Пръжнах 4 яйца, на които им добавих лютеница. Открих и стари препечени филийки във фурната, та решихме, че ще ядем това, докато приготвим още нещо.
Още нещото се оказа никак нелошата идея на Деси за картофена салата. Докато подгряваше котлона за яйцата, обелих и нарязах на едри кубчета 5-6 картофа. Нарязахме глава лук и връзка магданоз. След пръжването на яйцата сложихме картофите да се варят, и докато изядем яйцата, картофите вече бяха готови за махане от котлона. Накиснахме ги на бързо в студена вода, за да поизстинат, изцедихме ги, добавихме лука и магданоза, поръсихме със сол, червен и черен пипер, разбъркахме и добавихме олио.
След въпросния обяд, случил се в рамките на 30 минути заедно с яденето, бяхме неспособни да извършваме интелектуална дейност, предвид пълните търбуси и 30-те градуса отвън.
Вкратце съставките:
За яйцата:
- 4 яйца;
- сол, пипер;
- лютеница;
- 2-3 препечени филийки;
За салатата:
- 5-6 средноголеми картофа;
- връзка магданоз;
- голяма глава лук;
- сол, пипер, олио;
Боб
- кило неидентифициран бял боб от женския пазар (оказаха се два сорта след кисненето);
- две глави лук;
- 4-5-6 моркова;
- доматено пюре (ако има, дори и да е малко);
- олио;
- сол;
- мащерка;
- джоджен;
- червен сладък и червен лют пипер;
- чили;
- сминдух;
Бобът се накисва един ден предварително в тенджера с много вода, като на следващия ден се очаква, че ще е доволно набъбнал. Водата се сменя и се слага да къкри на силен огън. В някакъв неопределен момент след къкренето, след като е тръгнала бобена мътилка, бобът се изцежда и му се налива нова вода.
Кротко и спокойно след завирането на втората вода нарязваме лука и морковите на малки кубчета и сродни тям неправилни стереометрични форми и ги сипваме в боба. Продължаваме с добавянето на джоджена, пиперищата и мащерката. Солта Деси много натвърди на това, че не бива да влиза в манджата преди да приключим с термичната обработка. Не разбрах защо, ама да речем, че такъв е ритуалът. Чили и сминдух добавих малко преди бобът вече да е дал вид и мекушавост като на готов. Останките от доматено пюре влезнаха по същото време. Сипах олио, наръсих юнашки дози сол, поразбърках, оставих още 5-10 минути на котлона и приключих.
Дозировката за подправките е много субективна, заради което не мога да посоча конкретна препоръка, но за едното кило боб в голямата ми тенджура/казан сипах близо 3 супени лъжици сол, две супени лъжици сладък пипер, една лют пипер, две чаени лъжици чили, сминдух сипах със затворени очи, понеже нямам представа за какво се ползва, ама нали Деси диктуваше тоя момент… Мащерката и джодженът май трудно могат да бъдат предобрени, така че смело сипах и от тях нещо от рода на 2-3 супени лъжици от всяко.
Крайният резултат се оказа толкова добър, че се втурнах да пиша тук ведната след като преместих тенджерата от огъня. И след обилната вечеря с домашен диво-чеснов сос (предстои да опиша как се случва това), бял ориз и акула на фурна, си сипах купичка бобец, за да потвърдя успеха.
“Та’а тъпа салата, дето всички я знаят” с цвекло и ябълки
Салатата е по рецепта и изпълнение на Деси, аз само помагах, колкото да се направя, че и аз съм я вършил тая чудесия. Получава се супер-свежа, хранителна и зареждаща през зимата, когато други зеленяци или не намирам лесно, или просто не са си в сезона, заради което са неоправдано скъпи.
Continue reading ““Та’а тъпа салата, дето всички я знаят” с цвекло и ябълки”