ядене – Скептична яма за идеи

Ориз с коприва

Posted on 2022.05.02 by vloo

Съставки:

чаша ориз (ама не халба, че ще ти трябва казан)
колкото коприва си набрал от района на Лакатник (или от където другаде си намерил да береш)
консервирани или пресни домати
няколко стръка целина
някоя и друга глава лук
сол
червен пипер
черен пипер
риган
босилек
олио

Копривата се попарва. Не съм сигурен официалната процедура каква е, ама аз я мятам във вряла вода след като предварително съм я измил с няколко води (копривата, не водата). Задържам я за кратко във врялата вода, а после я вадя и слагам под студена струя, докато топлата вода от копривата запазвам за после.

В тенджера с олио сипвам лука и целината, докато омекнат. Добавям доматите и измития ориз. Тогава наръсвам и червения пипер. Сипвам топлата вода от копривата и захлупвам това нещо да се готви. Нарязвам копривата и след известно време я добавям и нея, доливайки с още вода, понеже оризът ще си дръпне доста. Подправките ги добавих 10 минути преди края на готвенето, ама не съм сигурен, че това е обичайният момент.

Поради нарочно голямото количество ориз, което вкарах, се получи доста голямо количество манджа, което също така се оказа и гъсто. Риганът и босилекът влязоха много добре като аромати, а при сервиране си добавих кисело мляко, което можело да се замести от сирене пак с идеята за вкусен краен резултат.

Спаначена супа със зеленчуци

Posted on 2022.04.02 by vloo

Нужни съставки

спанак
картофи
моркови
целина
лук
чесън
сол
черен пипер
олио

Започнах задушаването в нагорещено олио в тенджера нарязани на ситно лук, после добавих морковите, след тях картофите, целината и накрая – спанака. Последният го рязах на квадратчета (вместо лентички), за да не увисват неща от лъжицата, а след това и от устата при хранене.

Тъй като още рязах продукти, докато някои вече се задушаваха, се притесних че от запръжката може да загори манджата. Това наистина се случи, но при добавянето на водата след като спанакът стана на каша, всичко от дъното се отлепи и допринесе за готиния аромат на бульона (мирис на пържен лук и печен картоф).

След сипването на водата и кипването ѝ, намалих чувствително силата на котлона, като оставих тенджерата да къкри.

15 минути преди да спра котлона (т.е. по някое време) нарязах на ситно едно прилично количество чесън и го сипах. Ръсих сол на око, добавих и черен пипер. Изкушавах се да вкарам и още подправки, ама реших тоя път да не правя свинщини.

Много удобно картофите се превариха и размътиха чорбицата, така че изглеждаше сякаш има застройка. Не съм добавял фиде или други сгъстители, крайният резултат се получи изумително приятен.

Съвети: Не пестете сол и чесън. Картофите поемат много сол, преди да се усети яденето добре осолено, пък чесънът (близо глава стар чесън в моя случай), много леко допринася за общия аромат, без да се натрапва излишно.

Млечна паста с къри

Posted on 2022.04.01 by vloo

Нужни съставки

спагети
сирене
кашкавал
масло
къри

Трудно е да си представите какво ще ги правим всичките тия подправки, заради което обяснявам подробно: варим спагетите, отцеждаме ги и след това бухаме при тях маслото, настърганото сирене, кашкавал, и ръсим къри на вкус.

Забележка – ако предобрите с кашкавала, спагетите ще стегнат докато изстиват.

Манджата не е нещо невероятно и с доматен сос би била чувствително по-добре, ама става, за когато няма време, съставки и желание за нещо по-сериозно.

Огретен със стъргани тиквички

Posted on 2022.03.07 by vloo

Използвани съставки:

5 яйца
200 мл кисело мляко
150 мл прясно мляко
4 средни до малки тиквички
сол
черен пипер
200-300 гр сирене
50-100 гр кашкавал
краве масло

Тиквичките ги обелих и настъргах. Не съм сигурен, че беленето трябваше да се случва, ама тиквички не съм правил от години, та реших да действам както ми дойде. Яйцата ги разбих в една купа, след което в тях сипах надробеното на ситно сирене, черния пипер и солта на око. Разбърках всичко това заедно с киселото и прясното мляко.

Сместа сипах върху тиквичките, вече изсипани в омазнена с масло тава. Тавата влезе в предварително затоплена фурма и я извадих едва когато горният слой на манджата взе да придобива сготвен вид. Поръсих тавата с настъргания кашкавал и я върнах да се пече докато кашкавалът хвана златиста коричка.

Пилешко с картофи и гъби на фурна

Posted on 2022.03.06 by vloo

Нужни съставки:

пилешки гърди (1кг или колкото има)
картофи (6 броя или колкото биха се събрали в тавата)
печурки (250 грама или по-малко)
кашкавал (100 грама)
масло (25 грама)
къри
сол
слънчогледово олио

Обелих картофите, измих гъбите, нарязах тези неща заедно с пилешкото на неголеми кубчета. Всичко това сложих в предварително омазан в олио чугунен тиган, ама същата работа ще свърши и тава.

Пилешкото го наръсих обилно с къри, след което при смесването му с картофите добавих сол и още къри. След добавянето на гъбите поръсих с още малко сол, разбърках хубаво, положих няколко филйки масло най-отгоре и полях с още олио, та да е обилно мазна манджата.

Забърканото бухнах в предварително загрята на 200 градуса фурна. На първите 30 минути и след това през 15 минути вадих яденето, за да го разбъркам и да се сготви по-равномерно. Може и да е грешка, ама при количеството суровина и дълбочината на съда ми се стори уместно. Когато картофите почнаха да дават вид на готови, след последното вадене за разбъркване сложих кубчета кашкавал и оставих нещото във фурната с малко по-силен огън до момента, в който кашкавалът направи коричка след разтапянето си.

Манджата се получи много вкусна, макар че кашкавалът при мен така и не хвана коричка (понеже беше някакъв “специален”).

Салата Bloody Sally

Posted on 2021.10.15 by vloo

Цвекло, ябълка, кашкавал, лилав лук, сол, оцет, лют зехтин.

Идеално върви с джинджифилова бира!

И не пиша нищо повече, защото “рецептата” е от януари месец, а я пускам октомври. Сещайте се.

Вегетарианска немусака с моркови и сирене

Posted on 2021.03.22 by vloo

Съставки

моркови
картофи
сирене (поне 150 грама)
1 кисело мляко
3 яйца
щипка сода бикарбонат
1 супена лъжица брашно
сол на вкус
олио
вода

Планът беше да си запека на фурна моркови и картофи, нарязани на едри купчета. Изпълнението се оказа малко по-различно и крайният резултат се получи нещо, доближаващо се от части до мусаката, ама без кайма и доматено пюре. А, и с добавено преди заливката надробено сирене, разбъркано хубаво с картофите и морковите.

Заливката се прави като за мусака – разбиват се яйцата, сипва се содата в киселото мляко и се разбърква, след което се оставя на си свърши там неговата магия. После се разбъркват яйцата с киселото мляко и се добавя брашното. Последното дори не знаех, че се слага, ама зачетох някаква рецепта с бялото на окото, докато се чудех какво да правя тия 3 останали ми яйца.

Утре ще видим дали е ядливо това чудо, ама ми се струва, че ще е поне толкова ядливо, колкото хибрид между мусака и огретен.

Качамак по древнотракийски

Posted on 2020.12.15 - 2020.12.15 by vloo

Още древните траки са го казали:

Когато за качамака нямаш сирене в хладилника, сложи
млад кашкавал, масло, салам закуска, маслини, люти чушки, червен и черен пипер, и сол като за сватба.
– Утито на траките

Надробете всички съставки на дребни кубчета или стърготини, като може само за пипера, солта и маслото да не се стараете чак толкова.

След като сварите качакама и адресирате по-сериозните си изгаряния по незащитените части от тялото, изсипете нарязаните древнотракийски съставки и разбъркайте.

Преди да ме обвините, че съм набухал каквото е останало, ще припомня и този известен трактат:

не пипай сланината и пармезана, свиньо!

Защото все пак сме прасета с вкус, и никога не слагаме съвсем от всичко.

Блиц-макарони-екстраваганца

Posted on 2020.12.04 by vloo

Пиша следното само за да изобразя колко бързо от произволни останки може да се сготви приятна манджа, когато сме “на 1 кръв”.

Сложих тенджера с вода да се вари, и се засилих да търся какво да сложа в нея, докато кипне. Следните произволни артефакти изникнаха от шкафа и рафтовете на хладилника:

отворен плик с макарони;
старо ЕЛБИ сирене (отворено от преди месец, но в плик => сухо, но все още ядливо и непожълтяло);
1/4 салам без етикет;
бял сос от някаква доставка на Happy (с копър и вероятно още нещо);
люта чушка (нарязах една от новоотворен буркан от Женския пазар, а сега се опитвам да не си пипам очите);
50 гр масло;
червен пипер;
черен пипер;
къри;

Намерих и едни древни моркови, ама тях ги изядох докато приготвях останалите неща.

Излишно е да описвам процедурата по приготвянето на нещото след като омекнаха макароните. Крайният резултат обаче хем е лют, хем вкусен, хем съдържа културно количество мазнини и въглехидрати.

#Nomnomnom

Вратни пържоли на фурна

Posted on 2020.06.24 by vloo

Пиша докато дъвча късчета от тази чудесия, която си спретнах по случай приключването на една задача по проект, който не ми даваше мира близо месец.

Съставки:

4 свински вратни пържоли (тарелката от Билла бе около 700-800 грама);
свинска мас (щото имам един древен бурканизиран суджук с повечко мас). Алтернативно всяка друга мазнина ще свърши работа, но тук гоня историческа точност.
сол;
черен пипер;
червен пипер;
чесън (спрей, прах, а най-добре – нарязан или намачкан на парченца);
оцет и/или лимонов сок;

Алгоритъмът:

Размразяваме иначе дълбоко замразените пържоли (или си осигуряваме пресни).
Щедро ръсим и мажем с всички съставки от списъка под свинската мас.
Пращаме тъй небрежно маринованите пържоли в хладилника на хлад за някой и друг час.
Когато преценим, че ще след час ще умираме вече от глад, нагряваме фурната на макс, вадим пържолите, мажем чугунения съд със свинска мас и ги разполагаме както намерим за добре, по възможност потопени в маринатата.
Мушкаме чугуна с месищата във фурната.
Ако нямате похлупак, подходящ за фурна, можете по някое време да покриете съда с алуминиево фолио, за да имате по-малко мазнина за измиване от цвърченето.
Когато се изпари част от сос-маринатата, можете да махнете похлупака, за да започне и самото запичане на пържолите, които поне веднъж вече сте обърнали, за да дразните хората, които ви обясняват, че нямате работа да бърникате във фурната и че така губите от температурата.
Вадим пържолите, когато и от двете им страни сме докарали желания стомаховъзбуждащ загар, без да сме ги направили на подметки.

Задължително ли трябва да готвим в чугунен съд?

Идея си нямам. Имам разкошен чугунен тиган със сваляема дръжка, та реших да пробвам с него. Чувал съм, че готвенето в чугун правело някои манджи много по-хубави, ама не ме питайте за източниците на тази информация.

Някои особености за готвенето с чугун:

Не е тук мястото да пиша подробно по темата, пък и не съм авторитет по нея, но киселини не е хубаво да остават за твърде дълго в чугунения съд, защото смъкват противозагарящото покритие, което евентуално сте си направили с много усилие. Тук направих точно тази грешка:

Пържолите ги сложих в тигана, след което ги поръсих с подправките и полях с оцета и изцедих лимонът. После ги натирих в хладилника. Това можех да си го спестя.

Готвенето в киселата марината беше неминуемо, ама предишната стъпка само допринесе за крайния резултат, а именно – лъсна голо желязо от вътрешната страна на тигана. А това не е нещо непоправимо, естествено, но вероятно ще се наложи малко повече старание в мазането с мазнина и нагряване на тигана при следващите готвения, за да се възстанови напълно покритието.

Пишейки тази публикация дояждам втората пържола и със задоволство мога да отбележа, че си заслужаваше експеримента. Пък и трябваше да се запозная с техническите ограничения на тоя тиган.