На това ме научи колегата Емо, след като на няколко пъти ни носи такова нещо в Лаба.
4 яйца се разбиват с 1 чаена чаша кисело мляко с изгасена сода бикарбонат в нея, меша се със сол (половин чаена лъжица), брашно (2 чаени чаши) и накрая – надробено сиренье. А, и половин чаена чаша олио!
Всичкото омешано се сипва в тавата, намазана с брашно и олио, ама в обратния ред. Пече се в подгрята фурна, не твърде силна (180 градуса), стои докато спре да се поти златистата коричка на нещото. Може да се ръчне с клечка, за да се види дали лепне нещо отвътре, и ако не лепне – да се приключва.
= = =
Години по-късно опитах пак да я направя тази магария, обаче с много малко сирене и с царевично брашно, вместо пшеничено. За да компенсирам за липсата на сирене, вкарах малко повечко сол, за да не е безвкусна. А резултатът…
… всъщност беше приказен. Мирише на качамак цялото нещо, но на вкус си е супер и само липсата на повечко сирене ми чоплеше душицата. Ама пък коричката, и горната, и долната, бяха “един път” хрупкави!
