На майка ми млечната баница

По-бърза и лесна от сиренавата баница, тази е идеална за закуска или за да глезите жени поради ширещия се стереотип, че тези биологични единици обожават сладките работи.

Нужните съставки:

  • Прясно мляко (литър);
  • Кокоши яйца (3 бр.);
  • Захар (чаена чаша);
  • Пакет юфка (тая с фибрите не става, вземете си обикновена);
  • Олио (за мазане на тавата);
  • Ванилия (пакетче);
  • Пудра захар (не е задълже);

Нужни прибори:

  • Купа за бъркане на чудесиите;
  • Тава;
  • Вилица или друга бъркалка;

Процедурата:

Трошат се яйцата в купата и се разбиват. Следва прясното мляко пак се разбърква. Преди да изсипете цялата чаена чаша със захар вътре се замислете колко нелепо много захар е това. Върнете част от захарта обратно в кутията/плика, а останалото (примерно 2/3 от чашата) изсипете в сместа и разбъркайте добре. Време е да включите фурната да се загрява, след което можете да намажете тавата с олио, да изтръскате пакета с юфката и да сипете сместа вътре. Захарта няма да се е разтворила изцяло, заради което ще трябва да й помогнете да слезне в тавата.

В зависимост от силата на фурната, това нещо може да стане готово за 25 минути, а може и за малко повечко. Отново търсим златистия цвят, за да я извадим. След изваждането, ако има пудра захар, може да се поръси.

Класическа баница със сирене и яйца

От известно време все с небивал успех приготвям баница по банално проста рецепта, която все пак от време на време се случва да забравя. Баницата изглежда по следния начин след известна термична обработка:

sirenava-banitsa

Нужните съставки:

  • Точени кори за баница (никакви бутер-простотии) – 500 гр. Ползвам Фамилия, ако за някого има значение.
  • Бучка сирене (около 300 гр.). Ако възнамерявате да правите баница с растително сирене, още известно като деликатес, направете услуга на себе си и близките си, и си поръчайте дюнери за вкъщи от Аладин. По-малко тъпо решение ще бъде.
  • Кофичка кисело мляко (или 450-500 гр). Ако правите компромис с качеството му, правите компромис с баницата си.
  • Прясно мляко (200-250 мл. или една чаша);
  • Сода бикарбонат (чаена лъжичка);
  • Яйца (6 бр.);
  • Слънчогледово олио (ако ще я правите цвърчаща – към 300 мл.)

Незадължителни:

  • Брашно (чаена чаша);
  • Краве масло (като заместител на олиото);
  • Газирана вода/лимонада (ама нямам представа кога се изсипва отгоре й на баницата);

Нужни прибори:

  • Тава (няма значение формата, стига да не събира в себе си цялата кора на баницата);
  • Купа за смесване на съставките;
  • Лъжица;
  • Работеща фурна;

Процедурата:

Чупим 6 яйца и ги разбиваме на ръка с наличния прибор – вилица, лъжица, китайски клечки или друго. Надробваме сиренето, сипваме киселото и прясното мляко, содата и олиото (сипва се колкото сипвате в таратора, примерно), брашното – ако сме си осигурили такова. Всичко се разбърква добре до достигането на хомогенна смес (без да мачкаме сиренавите бучки). Преди да започнем да налагаме корите, включваме фурната, за да се загрява и мажем тавата – дъното и страните (от вътрешната страна, tapago!) с олиото/маслото. Поръсваме тавата от вътрешната страна с брашно (ако има).

Слагаме кора, намачквайки я, така че хем да покрива тавата, хем да не е гладка кирата, поръсваме я с олио (две супени лъжици или пръскаме на воля с пластмасово шише с малка дупка на капачката, ако имате), след което ръсим от сместа. Колко? Не знам, но не е нужно да покриваме цялата повърхност на тавата. Да речем, че са 5 супени лъжици, макар че може и повече да е.

Повтаряме инструкциите от горния параграф до свършване на корите или сместа. Следим си наличностите, така че да дозираме правилно сместа. Но ако сместа вземе да свършва преди корите, с последните 150-200 мл. смес оставащите кори ги накъсваме на малки парченца, поръсваме ги върху подреденото в тавата и изсипваме останалата смес. Не съм го правил и нямам идея какво ще се случи, ама ми звучи по-смислено от изяждането на суровите изсъхнали кори два дни по-късно при атака на хладилника, причинена от среднощен пристъп на глад. Ако корите свършват, пък сместа – не съвсем, последните кори ги правим с двойна доза смес и след последната кора просто изсипваме всичко останало.

Шмугаме чудото във фурната и следващите 30 минути надзъртаме какво се случва. Първите поне 20 минути не отваряме, пък ако имаме видимост към случващото се без да отваряме, преди златен загар също се въздържаме от бърникане. Крайната цел е онова горе на картинката. Ако пък баницата не започне да цвърчи, все едно се пържи, значи или сте спестявали от олиото, или сте забравили да включите фурната.

Когато баницата е готова и извадена от фурната, някои я завиват с мокра кърпа, други я слагат наопаки (ама защо бе?!), трети я ръсят с безалкохолни газираности. Аз просто я оставям да поизстине, режа и ям.

Пъстърва с ориз (а, йе!)

Реших, че ще готвя пак риба, и понеже картофи бях ял твърде скоро и твърде много, другото нещо, което знам как се случва във фурната се оказа оризът. Направих бърза справка в гуглето и там обясняваха как на чаена чаша ориз се сипват 4 вода, вари се, после се пъха във фурната заедно с рибата и тъй нататък.

Аз пък имах:

  • 555 грама филе от пъстърва – 8,54 лева;
  • неизвестно количество ориз след чаената чаша ориз;
  • пакет (400 грама) замразени зеленчуци за гювеч (моркови, чушки, грах, зелен боб, тиквички и прочее) – 1,19 лева;
  • сол на вкус при всяка поредна операция;
  • черен пипер на вкус;
  • олио по тавата и върху рибата;

Хванах се да варя ориза, като не предобрих с варенето, а дори го махнах от котлона преди да омекне, пък още докато хрупкаше малко. Изсипах му осолената вода, с която го полусварих, и го сипах и разбърках заедно със зеленчуците в предварително омазаната тава. Подредих филенцата отгоре с кожата надолу. Едва тогава ми хрумна, че трябва да посоля и подправя всичките тия чудесии, за да не са безвкусни… то и рибата можех предварително да мариновам, ама нали, не съм чак такъв аристократ. Та поръсих пост-фактум със сол и череп пиер повърхността на тавата, поля с олио, сипах вода, та да се досвари оризът както си е във фурната (водата тамън стигаше до рибата) и втъкнах цялото това нещо в Раховеца.

Рибата в един момент прихвана много приятен загар и я извадих за обръщане, при което си позволих да поръся оризът отдолу със сол и пипер. След още известно време препичане на кожата на рибата, извадих пак тавата, поразрових още малко оризът, върнах пак всичко вътре и изключих фурната.

За нула време човекът до мен, необичащ ориз, си изяде порцията и си сипа втора, аз направих нещо подобно, и остана ядене като за още двама като мене. А, соев сос влезе в употреба след сервирането!

Какво пропуснах:

Освен мариноването на рибата, подправянето на ориза и фъстъците, които се сетих че много се връзват на ориз (поне според мен) май друго няма. Е, освен да бях сложил лук, други подправки, да бях размазал хубаво олиото по тавата, че сега пак ще има стъргане… да бях викнал и брат ми, че и той да намаже от цялото чудо. Ако пък някой се сеща друго – да казва за следващия път!

Мързелива пъстърва

Изморен съм от половин ден пърпорене из баири с колело без седалка (и колче!). С други думи – на крак. И понеже вкъщи довечера няма никой, че да се оплаква от аромата на готвенето ми, си взех пъстърва филе (половин кило излиза около 7 лева).

Касовата ми бележка е от 20:55, 15 минути ми трябват да стигна до вкъщи, сега е 21:55 и вече си дояждам нещото. Намеквам, че е бързо и лесно.

И как се случва цялата работа:

  1. Подгрявам тиган с олио (не пести олио, но и не прекалявай, че рибите са жадни и ще го изпият);
  2. Когато олиото става течно като вода, изплясквам отгоре рибените останки (и понеже е филе, не съм загубил време в чистене);
  3. Като придобият златен загар ги обръщам, а като станат твърди до там, че месото се разчупва при ръчкане с дървената лопатка, ги вадя;
  4. Повтарям процесът за всяка филийка, докато свършат;
  5. Резултатът, натрупан в една чиния, го поръсвам със соев сос, сол и лют червен пипер. Всеки си избира сам подправките, тия ми бяха под ръка на мен.

Крайният резултат – хубаво високопротеиново и мазно наяждане, а за миене имам да измия само един тиган, лопатка, чиния, вилица, и половината кухня, щото рибите много пръскаха в първите 30 секунди на присъствие в тигана.

Пинизи:

  1. За да не пръска чак толкова рибата при първоначалното слагане в тигана, махай тигана от котлона за кратко, че малко да се поукроти олиото. Хрумна ми едва на третия път.
  2. Ако рибата продължава много да пръска, захлупи я с капак, вестник или там каквото и да било, спиращо мазнината от изпляскване извън тигана;
  3. След готвене и малко изстиване на тигана, сипвам вода в него, защото има навикът да загаря, пък аз имам навикът да го измия няколко дни по-късно. Връщането на тигана заедно с водата върху котлона изглежда като нещо интелигентно, ама не съм сигурен защо.