и други бележки към мене си
Рецепти и полезни съвети от мен за мен как да приготвям по-вкусна и евентуално по-здравословна храна за себе си и близките.
Варя парчета свинско за готвене с идеята да го вкарам в гювечета. Само дето съм взел цяло кило и гювечетата ще трябва да са само месо, или да направя още нещо. Още нещото се оказва супа. За жалост не мога да посоча конкретни количества за някои от съставките, нито за добавените подправки, ама какво пък, иначе не е интересно:
Continue reading “Свинска супа със зеленчуци + четворка гювечета”
Ядеше ми се нещо свежо, а в хладилника гинеха разни зеленяци… В този случай това бяха:
По-бърза и лесна от сиренавата баница, тази е идеална за закуска или за да глезите жени поради ширещия се стереотип, че тези биологични единици обожават сладките работи.
Нужните съставки:
Нужни прибори:
Процедурата:
Трошат се яйцата в купата и се разбиват. Следва прясното мляко пак се разбърква. Преди да изсипете цялата чаена чаша със захар вътре се замислете колко нелепо много захар е това. Върнете част от захарта обратно в кутията/плика, а останалото (примерно 2/3 от чашата) изсипете в сместа и разбъркайте добре. Време е да включите фурната да се загрява, след което можете да намажете тавата с олио, да изтръскате пакета с юфката и да сипете сместа вътре. Захарта няма да се е разтворила изцяло, заради което ще трябва да й помогнете да слезне в тавата.
В зависимост от силата на фурната, това нещо може да стане готово за 25 минути, а може и за малко повечко. Отново търсим златистия цвят, за да я извадим. След изваждането, ако има пудра захар, може да се поръси.
От известно време все с небивал успех приготвям баница по банално проста рецепта, която все пак от време на време се случва да забравя. Баницата изглежда по следния начин след известна термична обработка:
Нужните съставки:
Незадължителни:
Нужни прибори:
Процедурата:
Чупим 6 яйца и ги разбиваме на ръка с наличния прибор – вилица, лъжица, китайски клечки или друго. Надробваме сиренето, сипваме киселото и прясното мляко, содата и олиото (сипва се колкото сипвате в таратора, примерно), брашното – ако сме си осигурили такова. Всичко се разбърква добре до достигането на хомогенна смес (без да мачкаме сиренавите бучки). Преди да започнем да налагаме корите, включваме фурната, за да се загрява и мажем тавата – дъното и страните (от вътрешната страна, tapago!) с олиото/маслото. Поръсваме тавата от вътрешната страна с брашно (ако има).
Слагаме кора, намачквайки я, така че хем да покрива тавата, хем да не е гладка кирата, поръсваме я с олио (две супени лъжици или пръскаме на воля с пластмасово шише с малка дупка на капачката, ако имате), след което ръсим от сместа. Колко? Не знам, но не е нужно да покриваме цялата повърхност на тавата. Да речем, че са 5 супени лъжици, макар че може и повече да е.
Повтаряме инструкциите от горния параграф до свършване на корите или сместа. Следим си наличностите, така че да дозираме правилно сместа. Но ако сместа вземе да свършва преди корите, с последните 150-200 мл. смес оставащите кори ги накъсваме на малки парченца, поръсваме ги върху подреденото в тавата и изсипваме останалата смес. Не съм го правил и нямам идея какво ще се случи, ама ми звучи по-смислено от изяждането на суровите изсъхнали кори два дни по-късно при атака на хладилника, причинена от среднощен пристъп на глад. Ако корите свършват, пък сместа – не съвсем, последните кори ги правим с двойна доза смес и след последната кора просто изсипваме всичко останало.
Шмугаме чудото във фурната и следващите 30 минути надзъртаме какво се случва. Първите поне 20 минути не отваряме, пък ако имаме видимост към случващото се без да отваряме, преди златен загар също се въздържаме от бърникане. Крайната цел е онова горе на картинката. Ако пък баницата не започне да цвърчи, все едно се пържи, значи или сте спестявали от олиото, или сте забравили да включите фурната.
Когато баницата е готова и извадена от фурната, някои я завиват с мокра кърпа, други я слагат наопаки (ама защо бе?!), трети я ръсят с безалкохолни газираности. Аз просто я оставям да поизстине, режа и ям.
Реших, че ще готвя пак риба, и понеже картофи бях ял твърде скоро и твърде много, другото нещо, което знам как се случва във фурната се оказа оризът. Направих бърза справка в гуглето и там обясняваха как на чаена чаша ориз се сипват 4 вода, вари се, после се пъха във фурната заедно с рибата и тъй нататък.
Аз пък имах:
Хванах се да варя ориза, като не предобрих с варенето, а дори го махнах от котлона преди да омекне, пък още докато хрупкаше малко. Изсипах му осолената вода, с която го полусварих, и го сипах и разбърках заедно със зеленчуците в предварително омазаната тава. Подредих филенцата отгоре с кожата надолу. Едва тогава ми хрумна, че трябва да посоля и подправя всичките тия чудесии, за да не са безвкусни… то и рибата можех предварително да мариновам, ама нали, не съм чак такъв аристократ. Та поръсих пост-фактум със сол и череп пиер повърхността на тавата, поля с олио, сипах вода, та да се досвари оризът както си е във фурната (водата тамън стигаше до рибата) и втъкнах цялото това нещо в Раховеца.
Рибата в един момент прихвана много приятен загар и я извадих за обръщане, при което си позволих да поръся оризът отдолу със сол и пипер. След още известно време препичане на кожата на рибата, извадих пак тавата, поразрових още малко оризът, върнах пак всичко вътре и изключих фурната.
За нула време човекът до мен, необичащ ориз, си изяде порцията и си сипа втора, аз направих нещо подобно, и остана ядене като за още двама като мене. А, соев сос влезе в употреба след сервирането!
Какво пропуснах:
Освен мариноването на рибата, подправянето на ориза и фъстъците, които се сетих че много се връзват на ориз (поне според мен) май друго няма. Е, освен да бях сложил лук, други подправки, да бях размазал хубаво олиото по тавата, че сега пак ще има стъргане… да бях викнал и брат ми, че и той да намаже от цялото чудо. Ако пък някой се сеща друго – да казва за следващия път!
Изморен съм от половин ден пърпорене из баири с колело без седалка (и колче!). С други думи – на крак. И понеже вкъщи довечера няма никой, че да се оплаква от аромата на готвенето ми, си взех пъстърва филе (половин кило излиза около 7 лева).
Касовата ми бележка е от 20:55, 15 минути ми трябват да стигна до вкъщи, сега е 21:55 и вече си дояждам нещото. Намеквам, че е бързо и лесно.
И как се случва цялата работа:
Крайният резултат – хубаво високопротеиново и мазно наяждане, а за миене имам да измия само един тиган, лопатка, чиния, вилица, и половината кухня, щото рибите много пръскаха в първите 30 секунди на присъствие в тигана.
Пинизи: