
От известно време все с небивал успех приготвям баница по банално проста рецепта, която все пак от време на време се случва да забравя. Баницата изглежда по следния начин след известна термична обработка:

Нужните съставки:
- Точени кори за баница (никакви бутер-простотии) – 500 гр. Ползвам Фамилия, ако за някого има значение.
- Бучка сирене (около 300 гр.). Ако възнамерявате да правите баница с растително сирене, още известно като деликатес, направете услуга на себе си и близките си, и си поръчайте дюнери за вкъщи от Аладин. По-малко тъпо решение ще бъде.
- Кофичка кисело мляко (или 450-500 гр). Ако правите компромис с качеството му, правите компромис с баницата си.
- Прясно мляко (200-250 мл. или една чаша);
- Сода бикарбонат (чаена лъжичка);
- Яйца (6 бр.);
- Слънчогледово олио (ако ще я правите цвърчаща – към 300 мл.)
Незадължителни:
- Брашно (чаена чаша);
- Краве масло (като заместител на олиото);
- Газирана вода/лимонада (ама нямам представа кога се изсипва отгоре й на баницата);
Нужни прибори:
- Тава (няма значение формата, стига да не събира в себе си цялата кора на баницата);
- Купа за смесване на съставките;
- Лъжица;
- Работеща фурна;
Процедурата:
Чупим 6 яйца и ги разбиваме на ръка с наличния прибор – вилица, лъжица, китайски клечки или друго. Надробваме сиренето, сипваме киселото и прясното мляко, содата и олиото (сипва се колкото сипвате в таратора, примерно), брашното – ако сме си осигурили такова. Всичко се разбърква добре до достигането на хомогенна смес (без да мачкаме сиренавите бучки). Преди да започнем да налагаме корите, включваме фурната, за да се загрява и мажем тавата – дъното и страните (от вътрешната страна, tapago!) с олиото/маслото. Поръсваме тавата от вътрешната страна с брашно (ако има).
Слагаме кора, намачквайки я, така че хем да покрива тавата, хем да не е гладка кирата, поръсваме я с олио (две супени лъжици или пръскаме на воля с пластмасово шише с малка дупка на капачката, ако имате), след което ръсим от сместа. Колко? Не знам, но не е нужно да покриваме цялата повърхност на тавата. Да речем, че са 5 супени лъжици, макар че може и повече да е.
Повтаряме инструкциите от горния параграф до свършване на корите или сместа. Следим си наличностите, така че да дозираме правилно сместа. Но ако сместа вземе да свършва преди корите, с последните 150-200 мл. смес оставащите кори ги накъсваме на малки парченца, поръсваме ги върху подреденото в тавата и изсипваме останалата смес. Не съм го правил и нямам идея какво ще се случи, ама ми звучи по-смислено от изяждането на суровите изсъхнали кори два дни по-късно при атака на хладилника, причинена от среднощен пристъп на глад. Ако корите свършват, пък сместа – не съвсем, последните кори ги правим с двойна доза смес и след последната кора просто изсипваме всичко останало.
Шмугаме чудото във фурната и следващите 30 минути надзъртаме какво се случва. Първите поне 20 минути не отваряме, пък ако имаме видимост към случващото се без да отваряме, преди златен загар също се въздържаме от бърникане. Крайната цел е онова горе на картинката. Ако пък баницата не започне да цвърчи, все едно се пържи, значи или сте спестявали от олиото, или сте забравили да включите фурната.
Когато баницата е готова и извадена от фурната, някои я завиват с мокра кърпа, други я слагат наопаки (ама защо бе?!), трети я ръсят с безалкохолни газираности. Аз просто я оставям да поизстине, режа и ям.