Така и не успях да намеря текста ѝ…
Category: блог
Всякакви разсъждения, лични случки, бележки за неща, които са ми харесали (или напротив), научени уроци, допуснати грешки, и всичко, за което не съм се сетил в коя друга категория да го запокитя.
Gambatte Kudasai
От японски значи “дай най-доброто от себе си, моля”. Ползва се вместо пожелания като “успех” или “късмет”.
Наблюдавай горящите хора
Не веднъж и два пъти съм прегарял (или изпушвал), от както работя за себе си. И не се сещам за човек от обкръжението си, който да не е прегарял в последните три месеца в някакъв момент. Не е готино, но продължавам да го допускам, както всъщност правят и приятелите ми. Малко по-различни обаче стават нещата, когато работиш с някого, и той изгори по средата на проект.
Тъкмо това ми се случи в началото на тази есен. Колега от екипа просто се запали и издимя. Понеже има много начини това да се случи, не винаги е лесно да разбереш какво точно се случва и дали човекът отсреща е в депресия, има семейни проблеми, нещастно влюбен е или не се кефи на работата си.
– – –
Много ми се иска да знам какво съм искал да кажа тук. И това пада жертва на недовършените разсъждения.
Не прошка, а приемане
Не е нужно, пък и по-добре да не прощаваме. Прошката ни поставя в позицията на праведниците. Рисковано е да се поставяме в позиция на съвършено праведните. Приемането, за сметка на това, ни дава завършеност. Acceptance.
Приемането не е примирение. Второто е да се откажеш и да спреш да действаш. Приемането е да разбереш, че има друга гледна точка и да я уважиш, без да спираш да правиш това, което правиш.
Промяна в регистрацията на МПС в КАТ Видин
Наскоро си купих баничарка/MPV (Yaris Verso) и вчера следобеда стигнах до КАТ Видин, за да го регистрирам като мой си. Колата беше, а и все още е, със сливенска регистрация, понеже от там я купих. Минах към 16:20, та подпитах госпожата на гишето дали мога да отметна част от бюрокрацията ден преди реденето на големите опашки и прекарването на колата през технически проверки.
– Не може. Сега, заради Ковид19 за канал се отваря сутрин в 8:30, пускат се определен брой коли, и след това отново в 13:30. В момента има четири коли на опашка за утре, ако решиш – нареждай се.
Интересното е, че тая процедура се случваше от преди 2020, пък и не видях логика да се натъпча с още 15 души в един коридор на опашка на закрито, вместо да попълня бланките в спокойния четвъртък следобед и в петък само да мина прегледа и да платя такса + глоби, ако ми висят някакви…
Колебаех се дали да не оставя колата там, обаче живея относително далеко и предвид реализиращата се прогноза за неспиращи дъждове, реших да цъфна рано сутринта пред КАТ.
Речено – сторено, станах в 6:00 и към 6:30 паркирах зад един бус. Колите на опашката бяха 6 пред мен. Опитах да подремна, а като се размърдах към 7:40, зад мен вече имаше поне още 10 коли. В същото време някакви хора се редяха на опашка пред входа на КАТ.
Стъпка 1 – колата към гаража:
8:35, милиционер и още едно лице отвориха портичката за гаража и на всеки преминаващ му взимаха шофьорската книжка в размяна на листче с някакъв “началнически” код. Вкарах я колата, запазвайки същия ред спрямо останалите коли и хукнах към опашката на входа.
Стъпка 2 – подаване на документите за промяна на регистрацията:
Тук, ако имах втори човек, дзиндзирикащ от 7:15, щях да съм по-напред. Ама не, имаше 11 души пред мен. Всеки го обработват за средно около 10-ина минути, та Kindle-а ми дойде като идеална компания в тоя момент. Искаха ми следните документи:
- лична карта
- голям талон
- малък талон
- оригинален договор за покупко-продажба (след което ми го върнаха)
- копие на договора за покупка-продажба (още нотариуса ми го направи)
- бележката от “началника”
След като ми обработиха заявката, в която изрично им казах, че не искам да се сменят регистрационните номера, ме пратиха към гаража.
Стъпка 3 – проверка на номер на двигател и рама
На опашката пред гаража някои коли липсваха. Някой ми свирна и каза, че ако съм с готови документи, мога да прередя всички и да се наредя зад буса, който принципно беше пред мен при предишното нареждане.
Пуснаха буса и за няма и 15 минути отвориха и за мен. Свериха номерата на двигателя и на рамата с тези от документите, подписаха документите, и ме пратиха да изкарам колата отвън, след което да ходя да плащам таксата.
Стъпка 4 – плащане на такса за промяна в регистрацията
Наредих се на опашката на същото гише. Като че ли малко по-бързо мина този път, макар пак да имаше 6-7 души пред мен. Връчих им документите, подписани от гаража + бележката от началника, за която се зарадвах, че не съм изхвърлил вече. Затвориха гишето и малко по-късно го отвориха, за да им платя директно с карта. 20 лева и няколко подписа по-късно ме пратиха към
Стъпка 5 – плащане на глоби срещу шофьорска книжка
Гише №6. Отивам там с началническата бележка, подпечатаха ми я, върнаха я и си взех шофьорската книжка. Глоби нямаше, та не се реализира трансакция в полза на държавата. Тежък пропуск, господа.
Стъпка 6 – “дай си ми талоните!”
Поседнах на пейка в коридора, където се виеше все още хаотична опашка на двете гишета (вече имаше и хора за изкарване на шоф. книжки) и около 5 минути по-късно една дама изскочи от една стая да ме вика по име. Взе ми бележката и ми връчи двата талона. Айде чал.
Цялото нещо ми отне 2 часа и 20 минути, а се бях приготвил за тежки битки, разправии, пререждания от съграждани и какви ли още не сюжети, никой от които не се реализира. А можеше да бъде и по-бързо, ако бях в комбина с някой, който да ми пази място на опашката.
Друга една стъпка не споменах – гражданската отговорност ще трябва да я актуализирам с добавък, в който се слага моето име на мястото на стария собственик. Операцията е безплатна и трябва да се случи през следващите 2 седмици. Може да стане във всеки офис на застрахователя (на теория), а на практика симпатягите от Булстрад във Видин се оказа, че не успяват да се свържат с базата данни в Сливен, заради което тая работа остава да я свърша в София.
– – –
Владо от бъдещето, следващия път не се впрягай толкова.
Никой не е по-важен
Снощи отново си легнах към 1 с неприятното чувство, че не бях достатъчно продуктивен през деня и, че оставих твърде много работа за следващия ден. Днес се събудих се с неприятното чувство, че ме очакват хора по 9 различни проекта да направя нещо, а аз се бавя.
Тъжното е, че чувството ми е адски познато и много добре знам как моята персона реагира на това, как действам и как се чувствам междувременно. Обичайно следват няколко седмици на паническо скачане от задача на задача без да постигам кой знае какво, работа от много рано сутрин, та чак до приближаване на следващата сутрин, забравяне за яденето и личния ми живот. Такива седмици обичайно са белязани и с извънредно ниска продуктивност, нулево време за мен или близките и тежко разочарование от самия мене си.
Е, явно е омагьосан кръг и явно ще трябва някак да се самоизвлача от него, за да мога все пак да отметна работата, която ми се излива. Припомних си, че не съм нито пожарникар, нито парамедик, и ничий живот не зависи от моята навременна реакция. Работата ми е в сферата на услугите и е фокусирана върху това да помагам на моите клиенти да си случват по-добре бизнесите онлайн. Ако аз не съм на себе си, най-ужасното нещо, което може да се случи, е те да прекратят работата си с мен и да намерят друг специалист, който управлява по-добре приоритетите си. А аз всъщност мога и знам как да помагам на тези хора, заради което остава единствено да не нанасям щети на бизнесите им. Щетите идват, когато претупвам, недоспал съм и съм нещастен от работата си.
Е, значи единственото, което ми остава, е просто да си върша работата спокойно и внимателно, без да се самонаранявам по пътя. А за да се случва това, трябва да съм се наспал, да се храня редовно и да почивам дори в будно състояние, намирайки време за близките си, които до сега съм пренебрегвал и избягвал в тези си фази.
Никой не е по-важен от мен и моето (физическо и психическо) здраве.
Буквално никой извън семейството и най-близките ми. В такъв случай няма да си пропускам закуската, обяда или вечерята, за да мога да свърша с 1 час повече работа тоя ден. Няма да отлагам пазаруването, за да не се разсейвам от задачите си. И няма да се притеснявам “какво ще си помислят”, ако забавя някого още малко, за да приключа някоя от многото други задачи и проекти. Преди да си разширя екипа достатъчно, че да имам буфер за подобни инцидентни високи натоварвания, ще бъде така.
SQL query for listing all posts that don’t have a given meta_key
My task was to make a list of all posts that were not processed by a specific plugin. The plugin was creating some postmeta entries that could help me to filter the ones that haven’t gone through the processing. I didn’t manage to come up with a query that could provide me with the said results, so I decided to use the lazy person’s aproach. I created a WP_Query instead and then used the Query Monitor plugin in order to extract the SQL query or group of queries that could be used for getting the final result.
Here are the query arguments:
$args = [ 'post_type' => 'post', 'post_status' => 'publish',
'meta_query' => [ [ 'key' => 'was_processed', 'compare' => 'NOT EXISTS' ] ] ];This is the uneditted SQL query that WordPress generated as a result of this:
SELECT SQL_CALC_FOUND_ROWS wp_posts.ID
FROM wp_posts
LEFT JOIN wp_postmeta
ON (wp_posts.ID = wp_postmeta.post_id
AND wp_postmeta.meta_key = 'was_processed' )
WHERE 1=1
AND ( wp_postmeta.post_id IS NULL )
AND wp_posts.post_type = 'post'
AND ((wp_posts.post_status = 'publish'))
GROUP BY wp_posts.ID
ORDER BY wp_posts.post_date DESC
LIMIT 0, 10Пренебрежително
От години ми се случва в периоди на по-натоварена работа да пренебрегвам много важни неща заради спешните в работата. И не е като да не го осъзнавам и забелязвам, просто не ми достига волята или нещо друго, за да изляза от порочния кръг и да подредя така приоритетите си, че да не се случва отново, или поне да не е за сметка на тези важни неща.
Случвало ми се е да не се виждам с роднини и близки приятели за месеци, да занемарявам дома си, да отлагам процедури и мероприятия, свързани със здравето ми, да зарязвам тренировъчни програми от липса на енергия за тях.
Парадоксалното е, че продължавам да смятам по-важните неща за по-важни, въпреки което продължават да бъдат изтласквани на далечен заден план от спешните работни такива. До известна степен това е свързано с това, че силно се идентифицирам с работата си. Дали заради някакъв болен работохолизъм, заложен модел от някой родителите ми или чувство за малоценност в личен план – не мога да определя, а твърде вероятно отчасти заради трите неща.
Имам плахата надежда, че изписвайки този си проблем тук, ще мога по-често да си го поглеждам и да се връщам обратно на пътеката, по която се опитвам да се боря с него.
Дано помогне.
Í Tokuni
Не мога да спра да слушам тая песен. После прочетох преведен текста ѝ и не мога да спра да я слушам. А кадрите с приближаващата мъглива планина?
Walking in the mist
Alone in the deep silence
Can´t see any cairns
Gone are all the houses
I call out but no one answers
In between the gaps
In the mist-clad night
I sense shadows
Seems as though something is moving there
I call out but no one answers me
Friend, friend can you see me
Walking here in the mist
Have you wandered as i have
In the silence deep as death
Did you see the street lights
Shining in the village
Did you see what they did there
Do you remember what the state of things were
Was anyone looking for me
Friend, friend can you see me
Walking here in the mist
Have you wandered as i have
In the silence deep as death
Have you as I have
Walked in the mist
Strayed from the beaten path
Near the mountain edge
Do you know this loneliness
Friend, friend do you understand me
Do you know any secret path
Have you wandered as I have
in the endless uncertainty
Friend, friend do you understand me
Don´t you know any secret path
Have you wandered as I have
In the endless mist
Домашна пожарна (без)опасност
Събитията се развиват късно вечерта, малко преди полунощ. Та както се канех да си хапна пържените яйца ми звънна една приятелка, с която си бяхме писали по-рано, и за която очаквах, че вече си е легнала и заспала с децата.
Когато стигнах у тях, в кухнята се вдигаше бая пушилка от въпросната вече изключена от копчето миялна. Другарката ми посочи в кой шкаф е връзката в стената за тока и след като се снабдих с подходящата отвертка, я помолих да спре тока в апартамента. В последствие се оказа грешната връзка, но това са подробности.
Ще спестя историята около цялата случка, но около половин час по-късно миялната вече не димеше, кухнята беше що-годе проветрена, токът беше пуснат и климатикът вече топлеше помещението. Това, за което се реших да пиша в 1 след полунощ, са грешките и малкото правилни неща, които направихме или не направихме тая вечер, че да избегнем или преборим такива аварии.
Грешки
- Нямаше детектор за пушек. След тая случка си давам сметката колко лесно можеш да си замине цяло семейство, ако някоя от нощно-работещите машинарии (пералня, миялна, климатик) се запали.
- Нямаше пожарогасител в апартамента. Не че ще можеш да изгасиш димяща миялна, без да можеш да я разкостиш до източника на дима, но все пак. Докато разкачвах кабелите и се опитвах да отворя машината, за да видим какво точно гори в нея, пратих дамата да ми донесе пожарогасителя от колата. По-добре да има и да не трябва, от колкото обратното.
- Не беше спряно електричеството, още при първата проява на аварията, когато са изскочили искри от дъното на миялната. Това може би е щяло да предотврати запалването на каквото и да е горяло там долу.
- Не си взех челник и ел. измервателни инструменти. Челници тя си имаше, но измервателни инструменти щяха да ми гарантират пълна сигурност при ровенето сред кабелите, при опита ми да прекъсна тока към уреда. Предвид нелепата ел. инсталация на конкретния апартамент, имах причина да се притеснявам да пипкам дори и при свалени всички предпазители.
- До последно работеше вентилаторът в банята, а вратата на детската стая беше открехната. Това е малък апартамент и пушекът много лесно можеше да се разнесе И към децата, ако му се беше отдала тая възможност.
- Подведох се по насоката на дамата къде отива захранващия кабел на уреда, вместо сам да проверя, след като го измъкна изпод плота. В нашия случай нямаше драматично значение тази грешка, тъй като не ръчках никъде, преди да сме спрели централно тока, но е хубаво да проверяваме дали нещата са там, където хората си мислят, че са.
- Не разсъждавах много на отиване, съответно си забравих аптечката, която уж е винаги с мен. Да речем, че нямаше да ми трябва, ама карах без аптечка, понеже вместо фиктивна в колата просто зачислявам стойностната, която разнасям навсякъде в раницата. Също така не взех инструменти, които можеше да ми потрябват, ако дамата нямаше собствени или не знаеше къде са нейните. Дори изолирбанда си забравих, а обичайно съм навсякъде с него.
Негрешки
- Все пак спряхме тока.
- Дамата дебнеше покрай мен, в случай че пипна все пак жива жица или стане някоя друга тъпотия.
- Оправихме се без да викаме противопожарната служба.
- Не събудихме блока, дори децата, от патардия и паника покрай това какво можеше да се случи.
- Отбелязах на глас проблеми с ел. инсталацията, които ми направиха впечатление:
- липсваше земя на кабела, идващ от стената, съответно земята и нулата бяха събрани от страна на уреда;
- станах свидетел на крайно нелепа употреба на клема, при която двата кабела бяха усукани един около друг и навряни от едната страна на клемата, вместо всеки да бъде сложен от свията страна.
- разположението и начина на поставяне на твърдата връзка си просеше за късо съединение при потенциално поливане с вода, което беше риск за конкретната позиция на връзката спрямо мивката.
П.П. Не съм специалист по тоците, първа долекарска помощ или гасене на пожари. Отидох да помогна на приятел и си пиша какво можех да направя по-добре.