Наскоро си купих баничарка/MPV (Yaris Verso) и вчера следобеда стигнах до КАТ Видин, за да го регистрирам като мой си. Колата беше, а и все още е, със сливенска регистрация, понеже от там я купих. Минах към 16:20, та подпитах госпожата на гишето дали мога да отметна част от бюрокрацията ден преди реденето на големите опашки и прекарването на колата през технически проверки.
– Не може. Сега, заради Ковид19 за канал се отваря сутрин в 8:30, пускат се определен брой коли, и след това отново в 13:30. В момента има четири коли на опашка за утре, ако решиш – нареждай се.
Интересното е, че тая процедура се случваше от преди 2020, пък и не видях логика да се натъпча с още 15 души в един коридор на опашка на закрито, вместо да попълня бланките в спокойния четвъртък следобед и в петък само да мина прегледа и да платя такса + глоби, ако ми висят някакви…
Колебаех се дали да не оставя колата там, обаче живея относително далеко и предвид реализиращата се прогноза за неспиращи дъждове, реших да цъфна рано сутринта пред КАТ.
Речено – сторено, станах в 6:00 и към 6:30 паркирах зад един бус. Колите на опашката бяха 6 пред мен. Опитах да подремна, а като се размърдах към 7:40, зад мен вече имаше поне още 10 коли. В същото време някакви хора се редяха на опашка пред входа на КАТ.
Стъпка 1 – колата към гаража:
8:35, милиционер и още едно лице отвориха портичката за гаража и на всеки преминаващ му взимаха шофьорската книжка в размяна на листче с някакъв “началнически” код. Вкарах я колата, запазвайки същия ред спрямо останалите коли и хукнах към опашката на входа.
Стъпка 2 – подаване на документите за промяна на регистрацията:
Тук, ако имах втори човек, дзиндзирикащ от 7:15, щях да съм по-напред. Ама не, имаше 11 души пред мен. Всеки го обработват за средно около 10-ина минути, та Kindle-а ми дойде като идеална компания в тоя момент. Искаха ми следните документи:
- лична карта
- голям талон
- малък талон
- оригинален договор за покупко-продажба (след което ми го върнаха)
- копие на договора за покупка-продажба (още нотариуса ми го направи)
- бележката от “началника”
След като ми обработиха заявката, в която изрично им казах, че не искам да се сменят регистрационните номера, ме пратиха към гаража.
Стъпка 3 – проверка на номер на двигател и рама
На опашката пред гаража някои коли липсваха. Някой ми свирна и каза, че ако съм с готови документи, мога да прередя всички и да се наредя зад буса, който принципно беше пред мен при предишното нареждане.
Пуснаха буса и за няма и 15 минути отвориха и за мен. Свериха номерата на двигателя и на рамата с тези от документите, подписаха документите, и ме пратиха да изкарам колата отвън, след което да ходя да плащам таксата.
Стъпка 4 – плащане на такса за промяна в регистрацията
Наредих се на опашката на същото гише. Като че ли малко по-бързо мина този път, макар пак да имаше 6-7 души пред мен. Връчих им документите, подписани от гаража + бележката от началника, за която се зарадвах, че не съм изхвърлил вече. Затвориха гишето и малко по-късно го отвориха, за да им платя директно с карта. 20 лева и няколко подписа по-късно ме пратиха към
Стъпка 5 – плащане на глоби срещу шофьорска книжка
Гише №6. Отивам там с началническата бележка, подпечатаха ми я, върнаха я и си взех шофьорската книжка. Глоби нямаше, та не се реализира трансакция в полза на държавата. Тежък пропуск, господа.
Стъпка 6 – “дай си ми талоните!”
Поседнах на пейка в коридора, където се виеше все още хаотична опашка на двете гишета (вече имаше и хора за изкарване на шоф. книжки) и около 5 минути по-късно една дама изскочи от една стая да ме вика по име. Взе ми бележката и ми връчи двата талона. Айде чал.
Цялото нещо ми отне 2 часа и 20 минути, а се бях приготвил за тежки битки, разправии, пререждания от съграждани и какви ли още не сюжети, никой от които не се реализира. А можеше да бъде и по-бързо, ако бях в комбина с някой, който да ми пази място на опашката.
Друга една стъпка не споменах – гражданската отговорност ще трябва да я актуализирам с добавък, в който се слага моето име на мястото на стария собственик. Операцията е безплатна и трябва да се случи през следващите 2 седмици. Може да стане във всеки офис на застрахователя (на теория), а на практика симпатягите от Булстрад във Видин се оказа, че не успяват да се свържат с базата данни в Сливен, заради което тая работа остава да я свърша в София.
– – –
Владо от бъдещето, следващия път не се впрягай толкова.
