блог – vloo

Í Tokuni

Posted on 2020.01.05 by vloo

Не мога да спра да слушам тая песен. После прочетох преведен текста ѝ и не мога да спра да я слушам. А кадрите с приближаващата мъглива планина?

Walking in the mist
Alone in the deep silence
Can´t see any cairns
Gone are all the houses
I call out but no one answers

In between the gaps
In the mist-clad night
I sense shadows
Seems as though something is moving there
I call out but no one answers me

Friend, friend can you see me
Walking here in the mist
Have you wandered as i have
In the silence deep as death

Did you see the street lights
Shining in the village
Did you see what they did there
Do you remember what the state of things were
Was anyone looking for me

Friend, friend can you see me
Walking here in the mist
Have you wandered as i have
In the silence deep as death

Have you as I have
Walked in the mist
Strayed from the beaten path
Near the mountain edge
Do you know this loneliness

Friend, friend do you understand me
Do you know any secret path
Have you wandered as I have
in the endless uncertainty

Friend, friend do you understand me
Don´t you know any secret path
Have you wandered as I have
In the endless mist

Домашна пожарна (без)опасност

Posted on 2019.12.01 - 2019.12.18 by vloo

Събитията се развиват късно вечерта, малко преди полунощ. Та както се канех да си хапна пържените яйца ми звънна една приятелка, с която си бяхме писали по-рано, и за която очаквах, че вече си е легнала и заспала с децата.

Когато стигнах у тях, в кухнята се вдигаше бая пушилка от въпросната вече изключена от копчето миялна. Другарката ми посочи в кой шкаф е връзката в стената за тока и след като се снабдих с подходящата отвертка, я помолих да спре тока в апартамента. В последствие се оказа грешната връзка, но това са подробности.

Ще спестя историята около цялата случка, но около половин час по-късно миялната вече не димеше, кухнята беше що-годе проветрена, токът беше пуснат и климатикът вече топлеше помещението. Това, за което се реших да пиша в 1 след полунощ, са грешките и малкото правилни неща, които направихме или не направихме тая вечер, че да избегнем или преборим такива аварии.

Грешки

Нямаше детектор за пушек. След тая случка си давам сметката колко лесно можеш да си замине цяло семейство, ако някоя от нощно-работещите машинарии (пералня, миялна, климатик) се запали.
Нямаше пожарогасител в апартамента. Не че ще можеш да изгасиш димяща миялна, без да можеш да я разкостиш до източника на дима, но все пак. Докато разкачвах кабелите и се опитвах да отворя машината, за да видим какво точно гори в нея, пратих дамата да ми донесе пожарогасителя от колата. По-добре да има и да не трябва, от колкото обратното.
Не беше спряно електричеството, още при първата проява на аварията, когато са изскочили искри от дъното на миялната. Това може би е щяло да предотврати запалването на каквото и да е горяло там долу.
Не си взех челник и ел. измервателни инструменти. Челници тя си имаше, но измервателни инструменти щяха да ми гарантират пълна сигурност при ровенето сред кабелите, при опита ми да прекъсна тока към уреда. Предвид нелепата ел. инсталация на конкретния апартамент, имах причина да се притеснявам да пипкам дори и при свалени всички предпазители.
До последно работеше вентилаторът в банята, а вратата на детската стая беше открехната. Това е малък апартамент и пушекът много лесно можеше да се разнесе И към децата, ако му се беше отдала тая възможност.
Подведох се по насоката на дамата къде отива захранващия кабел на уреда, вместо сам да проверя, след като го измъкна изпод плота. В нашия случай нямаше драматично значение тази грешка, тъй като не ръчках никъде, преди да сме спрели централно тока, но е хубаво да проверяваме дали нещата са там, където хората си мислят, че са.
Не разсъждавах много на отиване, съответно си забравих аптечката, която уж е винаги с мен. Да речем, че нямаше да ми трябва, ама карах без аптечка, понеже вместо фиктивна в колата просто зачислявам стойностната, която разнасям навсякъде в раницата. Също така не взех инструменти, които можеше да ми потрябват, ако дамата нямаше собствени или не знаеше къде са нейните. Дори изолирбанда си забравих, а обичайно съм навсякъде с него.

Негрешки

Все пак спряхме тока.
Дамата дебнеше покрай мен, в случай че пипна все пак жива жица или стане някоя друга тъпотия.
Оправихме се без да викаме противопожарната служба.
Не събудихме блока, дори децата, от патардия и паника покрай това какво можеше да се случи.
Отбелязах на глас проблеми с ел. инсталацията, които ми направиха впечатление:
- липсваше земя на кабела, идващ от стената, съответно земята и нулата бяха събрани от страна на уреда;
- станах свидетел на крайно нелепа употреба на клема, при която двата кабела бяха усукани един около друг и навряни от едната страна на клемата, вместо всеки да бъде сложен от свията страна.
- разположението и начина на поставяне на твърдата връзка си просеше за късо съединение при потенциално поливане с вода, което беше риск за конкретната позиция на връзката спрямо мивката.

П.П. Не съм специалист по тоците, първа долекарска помощ или гасене на пожари. Отидох да помогна на приятел и си пиша какво можех да направя по-добре.

Не точно дневник

Posted on 2019.08.03 - 2019.12.18 by vloo

Зачетох се в блога на познат на познат. И се усетих колко много неща са ми минавали през акъла през годините, които съм си записвал като чернова, никога не съм развивал и в момента дори не помня какво ги е провокирало, нито какво точно са означавали за мен. А се промених страшно много и ми се ще да можех от време на време да надзърна назад във времето и да видя какво пък съм си мислел тогава.

Ще почна да пиша по-често и по-лично тук. За мен си.

Е-винетката след смяна на номерата на МПС

Posted on 2019.03.22 by vloo

Понеже съм баровец от провинцията, си купих годишна винетка преди да си прехвърля номерата на колата, което пък включва и пътуване до родното място. Имало срок от 3 дни след пререгистрацията на колата, в които 3 дни трябва да се подаде заявление за промяна на данните за винетката, за да е валидна.

Процедурата е “проста”:

От Въпроси и Отговори в bgtoll.bg сваляте бланката за заявлението.
Принтирате.
Попълвате.
Подписвате.
Сканирате или снимате.
Изпращате я на info@bgtoll.bg или на някой от офисите на АПИ.

До тук добре, обаче ден след като съм подал въпросното нещо, получавам следното писмо:

Необходимо е техническо време за отразяване на промяната,Вашият входящ номер
е ХХ-ХХ-ХХХ/ 22.03.2019 г. след като бъде извършена ще бъдете уведомени.
До отразяване на промените в системата при използване на платената
републиканска пътна мрежа е необходимо да пътувате с документите, доказващи
промяната на регистрационния номер на ППС
и входящия номер.

Абстрахираме се от странно скроеното сложно съставно изречение в началото и си приготвяме договора за покупкопродажбата и се въоръжаваме с търпение за технологичното време, което ще е нужно за тая тъй сложна процедура, оказала се в често задаваните им въпроси.

Чудно ми е какво се случва със снимките, които мобилните станции ми направиха на няколко места след като смених номерата и дали някой на ръка ще проверява номерът ми с какъв е сменен, преди да опитат да ме глобят за липса на винетка…

Едно малко: Heavy Trip / Hevi reissu

Posted on 2018.11.18 - 2019.12.18 by vloo

Съмнява ме, че ще се намери човек, произлизащ от метълско тинейджърство, който да не се накефи на глупостите в тази лековата комедия. Филмът е финландски, има няколко гнусни сцени, от които по-чувствителните хора вероятно ще извърнат поглед, но встрани от това са си 90 минути забава, която напоследък препоръчвам на всичките ми (бившо) дългокоси приятели.

IMDB: https://www.imdb.com/title/tt7220754/

Отърване от няколко джунджурии

Posted on 2017.09.09 - 2019.12.18 by vloo

Имам разни работи вкъщи, от които искам да се отърва, та рекох, че преди да ги изхвърля, вероятно ще е добре да проверя дали някой всъщност не иска да ги “закупи”. Повечето вече заминаха по интересуващите се от тях, но останаха ей тези:

HP “умно” (palm) устройство със захранващ и кабел за данни, че и калъфче. 20 лева.

Изхвърляне на “особени” отпадъци

Posted on 2016.10.17 - 2016.12.30 by vloo

Вчера някой повдигна въпроса във фейса как се изхвърлят химически отпадъци от тип разредител за боя, лакове и т.н. Първо си помислих, че това спада към стрителните отпадъци, понеже се ползва при ремонтите. Хубаво де, ама в депото Враждебна не си падат точно по такива химикали, та се оказа друго.

Continue reading “Изхвърляне на “особени” отпадъци” →

A Summer of Fun: The Manifesto

Posted on 2016.06.28 - 2016.12.30 by vloo

Like childhood play only limited by what we dreamed up next, A Summer of Fun is all about bringing back an environment that encourages fun and a state of mind that’s open to it. Instead of letting the miserably predictable cycle of being a grown-up replace youthful happiness, this is a conscious effort to reverse the trend between the days of June 1st and September 1st.

Because everyone’s idea of a good time is different, naturally not every item will speak to you personally. Think of this more as a list to inspire your own set of guidelines for better living.

Continue reading “A Summer of Fun: The Manifesto” →

Жена на пътя*

Posted on 2016.05.21 - 2019.12.18 by vloo

Притичваща жена на метри след пешеходна пътека при пресичане блъсва скутер, опитващ се да я заобиколи, вместо да намали

Преди анатемата, можете да прочетете бележката под текста.

Ситуацията по-горе споделих във фейсбук група на мотористи. Не че има значение за самата група. А може би има. От над 20 70 споделяния на анимацията и над 30 коментара, едва двама души споделиха, че не само пешеходецът е виновен за произшествието. Повечето коментари всъщност бяха за това, как жените и без кола могат да бъдат опасни на пътя.

Continue reading “Жена на пътя*” →

Зрял самостоятелен мъж*

Posted on 2016.01.27 - 2019.12.18 by vloo

Вчера подтичквахме с едно другарче по леда по тъмно и философствахме за това как всъщност сме се опаковали като за високопланинска експедиция и олекваме с 2 литра вода само докато стигнем дестинацията си от огромно гърне с подлютено кисело зеле със свинско.

И стигнахме до следното прозрение:

Един мъж става зрял самостоятелен мъж, едва когато сам си става баба.

Нека обясня – сам да си станеш баба значи да започнеш:

сам да се омотаваш в дрешки, за да не ти е студено, преди да излезеш;
да си наготвяш мераклийски яки манджи, от които ушите ти да плющят;
да си сипваш допълнително към двойната порция, която тамън си изял;

Та така, ако и вие се откриете някой ден в подобна ситуация да ви е “топличко”, докато бодро търчите към дома на другарчето, който си е наготвил сладко, и ако се окаже, че не помните кога последно сте били гладни или мръзнали, най-вероятно сте постигнали заветния статус на зрял самостоятелен мъж.

И както стигнахме до прозрението, така стигнахме и до прасешкото в зеле.

_{* Погрешно е вярването, че брадата прави някого мъж. Тя, бабата, също доста умело развива брада. Това не пречи на много мумшета да компенсират за нещо с отвъждането на косми по лицето си, след което се присмиват на тези, които са си оскубали същите. Не брадата отвън има значение, а брадата отвътре. Казал го е Конфуций, когато след вечер с приятели се напил като дупе и го обръснали.}