Category: блог

Събитията се развиват късно вечерта, малко преди полунощ. Та както се канех да си хапна пържените яйца ми звънна една приятелка, с която си бяхме писали по-рано, и за която очаквах, че вече си е легнала и заспала с децата.

Когато стигнах у тях, в кухнята се вдигаше бая пушилка от въпросната вече изключена от копчето миялна. Другарката ми посочи в кой шкаф е връзката в стената за тока и след като се снабдих с подходящата отвертка, я помолих да спре тока в апартамента. В последствие се оказа грешната връзка, но това са подробности.

Ще спестя историята около цялата случка, но около половин час по-късно миялната вече не димеше, кухнята беше що-годе проветрена, токът беше пуснат и климатикът вече топлеше помещението. Това, за което се реших да пиша в 1 след полунощ, са грешките и малкото правилни неща, които направихме или не направихме тая вечер, че да избегнем или преборим такива аварии.

Грешки

• Нямаше детектор за пушек. След тая случка си давам сметката колко лесно можеш да си замине цяло семейство, ако някоя от нощно-работещите машинарии (пералня, миялна, климатик) се запали.
• Нямаше пожарогасител в апартамента. Не че ще можеш да изгасиш димяща миялна, без да можеш да я разкостиш до източника на дима, но все пак. Докато разкачвах кабелите и се опитвах да отворя машината, за да видим какво точно гори в нея, пратих дамата да ми донесе пожарогасителя от колата. По-добре да има и да не трябва, от колкото обратното.
• Не беше спряно електричеството, още при първата проява на аварията, когато са изскочили искри от дъното на миялната. Това може би е щяло да предотврати запалването на каквото и да е горяло там долу.
• Не си взех челник и ел. измервателни инструменти. Челници тя си имаше, но измервателни инструменти щяха да ми гарантират пълна сигурност при ровенето сред кабелите, при опита ми да прекъсна тока към уреда. Предвид нелепата ел. инсталация на конкретния апартамент, имах причина да се притеснявам да пипкам дори и при свалени всички предпазители.
• До последно работеше вентилаторът в банята, а вратата на детската стая беше открехната. Това е малък апартамент и пушекът много лесно можеше да се разнесе И към децата, ако му се беше отдала тая възможност.
• Подведох се по насоката на дамата къде отива захранващия кабел на уреда, вместо сам да проверя, след като го измъкна изпод плота. В нашия случай нямаше драматично значение тази грешка, тъй като не ръчках никъде, преди да сме спрели централно тока, но е хубаво да проверяваме дали нещата са там, където хората си мислят, че са.
• Не разсъждавах много на отиване, съответно си забравих аптечката, която уж е винаги с мен. Да речем, че нямаше да ми трябва, ама карах без аптечка, понеже вместо фиктивна в колата просто зачислявам стойностната, която разнасям навсякъде в раницата. Също така не взех инструменти, които можеше да ми потрябват, ако дамата нямаше собствени или не знаеше къде са нейните. Дори изолирбанда си забравих, а обичайно съм навсякъде с него.

Негрешки

• Все пак спряхме тока.
• Дамата дебнеше покрай мен, в случай че пипна все пак жива жица или стане някоя друга тъпотия.
• Оправихме се без да викаме противопожарната служба.
• Не събудихме блока, дори децата, от патардия и паника покрай това какво можеше да се случи.
• Отбелязах на глас проблеми с ел. инсталацията, които ми направиха впечатление:
  • липсваше земя на кабела, идващ от стената, съответно земята и нулата бяха събрани от страна на уреда;
  • станах свидетел на крайно нелепа употреба на клема, при която двата кабела бяха усукани един около друг и навряни от едната страна на клемата, вместо всеки да бъде сложен от свията страна.
  • разположението и начина на поставяне на твърдата връзка си просеше за късо съединение при потенциално поливане с вода, което беше риск за конкретната позиция на връзката спрямо мивката.

П.П. Не съм специалист по тоците, първа долекарска помощ или гасене на пожари. Отидох да помогна на приятел и си пиша какво можех да направя по-добре.

Зачетох се в блога на познат на познат. И се усетих колко много неща са ми минавали през акъла през годините, които съм си записвал като чернова, никога не съм развивал и в момента дори не помня какво ги е провокирало, нито какво точно са означавали за мен. А се промених страшно много и ми се ще да можех от време на време да надзърна назад във времето и да видя какво пък съм си мислел тогава.

Ще почна да пиша по-често и по-лично тук. За мен си.

Понеже съм баровец от провинцията, си купих годишна винетка преди да си прехвърля номерата на колата, което пък включва и пътуване до родното място. Имало срок от 3 дни след пререгистрацията на колата, в които 3 дни трябва да се подаде заявление за промяна на данните за винетката, за да е валидна.

Процедурата е “проста”:

1. От Въпроси и Отговори в bgtoll.bg сваляте бланката за заявлението.
2. Принтирате.
3. Попълвате.
4. Подписвате.
5. Сканирате или снимате.
6. Изпращате я на info@bgtoll.bg или на някой от офисите на АПИ.

До тук добре, обаче ден след като съм подал въпросното нещо, получавам следното писмо:

Необходимо е техническо време за отразяване на промяната,Вашият входящ номер 
е ХХ-ХХ-ХХХ/ 22.03.2019 г. след като бъде извършена ще бъдете уведомени.

До отразяване на промените в системата при използване на платената 
републиканска пътна мрежа е необходимо да пътувате с документите, доказващи 
промяната на регистрационния номер на ППС
и входящия номер.

Абстрахираме се от странно скроеното сложно съставно изречение в началото и си приготвяме договора за покупкопродажбата и се въоръжаваме с търпение за технологичното време, което ще е нужно за тая тъй сложна процедура, оказала се в често задаваните им въпроси.

Чудно ми е какво се случва със снимките, които мобилните станции ми направиха на няколко места след като смених номерата и дали някой на ръка ще проверява номерът ми с какъв е сменен, преди да опитат да ме глобят за липса на винетка…

Вчера някой повдигна въпроса във фейса как се изхвърлят химически отпадъци от тип разредител за боя, лакове и т.н. Първо си помислих, че това спада към стрителните отпадъци, понеже се ползва при ремонтите. Хубаво де, ама в депото Враждебна не си падат точно по такива химикали, та се оказа друго.

Continue reading “Изхвърляне на “особени” отпадъци” →