Skip to content

Скептична яма за идеи

и други бележки към мене си

  • начало
  • tech
  • блог
  • здраве
  • приключения
  • ядене
  • бизнес
  • деца
  • Кой?

Category: бизнес

Уроци, които научих в движение, докато се опитвах да управлявам собствената си фирма, почерпих от бившите си работодатели или прочетох и сметнах за смислено да си ги запиша за Владо от бъдещето.

Увеличаване на продажбите в бизнеса

Posted on 2020.10.02 by vloo

Слушах с половин ухо някаква лекция на поредния интернет-бизнес-коуч-ментор-гуру, който обясняваше нещо за продажбите и как да си подобрим бизнес модела. От всичката плява и общи приказки, няколко неща всъщност ми се запечатаха в главата като полезни, пък макар и доста базови.

Ако искам да си увеличим продажбите, трябва да направим едно от тези три неща:

  1. Да увеличим потокът от появяващи се нови потенциални клиенти.
  2. Да увеличим броя на сключилите с нас договор клиенти от потока, който идва към нас.
  3. Да задържаме текущите си клиенти с нови, стойностни за тях продажби.

В коя от трите посоки да поемем зависи от това коя от точките ни е най-слаба и за коя има най-голям потенциал срещу малко усилия да получим по-голям ефект.

Доста простичко, но ако човек има правилните метрики от CRM-а си, би могъл доста лесно да вземе някои ключови решения в тази посока.

Posted in бизнесLeave a comment

“Основи” на “фундамента”

Posted on 2020.08.06 - 2020.08.06 by vloo

Бях на някакво много кратко онлайн въведение във фундаменталния анализ при инвестициите на фондовата борса. Ей това посочиха като основите на фундаменталния анализ, който би могъл да отговори дали си заслужава да се инвестира в даден момент в конкретни компании:

  1. Разузнаване – конкуренцията, предлаганите продукти, екипа на всяка интересна компания.
  2. Двигателя на инвестиционната хипотеза – какво се очаква или предполага, че може да стане, което да промени нещата в положителна посока?
  3. Исторически финансов анализ за компанията (и акциите ѝ)
  4. Прогнозен финансов анализ – какви са прогнозите за развитието на компанията?
  5. Оценка – тук грам идея нямам какво е имал предвид автора
  6. EDGE (предимство) – консенсусни диференцирани очаквания, мнения (wut?!)
  7. Къде има интересни акции (?!?!?!)
  8. Сглабяне на портфолиото – timing, risk management, money management…

Като заключение – явно не си водя достатъчно подробни записки, за да разбера за какво е ставало въпрос 3 месеца по-късно. Ама нищо, важното е да сме здрави.

Posted in бизнесTagged инвестиции, финансиLeave a comment

Как разширение за WordPress с наличен код в GitHub направи $100k продажби за по-малко от година

Posted on 2015.10.14 by vloo

Обожавам успешните примери в света на отворения код, особено когато са свързани с бизнес, който да гарантира по-дългосрочна устойчивост.

В конкретния случай, който няма да преразказвам, добавка към платеното WordPress разширение Gravity Forms, оригинално правено за контактни формуляри, прави много сериозни пари, без да си крие кода зад система за плащане.

Просто прочетете:

GravityView has passed $100k in sales – GravityView

Posted in tech, бизнесLeave a comment

Какво правим при назначаване на нов служител

Posted on 2014.03.11 by vloo

Следния текст ми бе пратен от счетоводителя като напомняне, защото, нали, ние много бурно се развиваме напоследък :)

Важно е да знаете, как да назначите служител и от кой момент може да започне официално работа без да прекрачвате закона.

Служителя не може да започен работа без:

– Подписан договор

– УВЕДОМЛЕНИЕ ОТ НАП за регистрацията на трудовия договор

В тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на НАП.

Работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Ако не е предоставил тези документи, работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя.

В съответствие с чл. 63, ал. 4 от КТ изпълнението на задълженията по трудовия договор започва с постъпването на работника или служителя на работа, което се удостоверява писмено. От този момент работникът или служителят започва реално да изпълнява възложената му работа и от този момент възникват за него правата за трудово възнаграждение, за трудов и осигурителен стаж, отпуски и др., оттогава започва да тече и договореният срок.

Преди да започне служителя трябва да му е проведен инструктаж за трудова безопасност. Да са осигурени безопасни условия на труд. Това всичкото го прави службата по трудова медицина.

Искрени благодарности на другарите от VP Consulting, особено за проявеното търпение към мен напоследък!

Posted in бизнесLeave a comment

Какво може да се подобри на един обикновен обучителен курс?

Posted on 2013.09.30 by vloo
Малко за контекста – това ми го писа една студентка, на която преподавах WordPress в един от първите ми, не до там изкусурени курсове (като че ли 2011-та). Пиша го тук, за да си напомням какви неща правят впечатление на хората и имат значение, когато става въпрос за обучение.

Радвам се, че ще правиш нов курс и с удоволствие ще ти дам обратна връзка, още по време на курса си мислех, че ще е добре да го направя, но като че ли не остана време или просто така се случи.

И тъй… относно програмата, за мен беше ок. Темите си вървяха последователно, бяха включени основни неща, които са необходими, за да навлезе някой, който няма никаква идея от wordpress. В тази посока нямам забележки, но и като човек, които все още не е навлязал кой знае колко, може би мнението ми в това отношение не е меродавно, защото нямам поглед какво друго е можело да се включи :)

Относно начина на преподаване, мога да те критикувам много, но и знам колко е трудно човек да намери по-ефективен начин на преподаване. Та по този въпрос, лично аз винаги съм намирала преподаването тип лекционнен формат за недостатъчно ефективно, неангажиращо участниците и в крайна сметка малко или много скучно. Обикновено, ако след това не преговориш или упражниш информацията (например поради липса на време) в главата ти не остава почти нищо. Струва ми се, че малко повечко практически упражнения по време на самия курс, а не вкъщи, ще е доста по-полезно. Забелязала съм също, че информация, която е поднесена след като си се поблъскал сам над даден проблем, остава доста по-сериозен отпечатък в паметта ти. Т.е. моето предложение е, ако е възможно и ако намериш начин, да увеличиш практическите задачки и занимания по време на лекцията и да съкратиш времето, в което ти говориш, а хората те слушат. Може би те биха могли вкъщи да си прочитат теоретичната част, онези слайдове с инфо бяха също много полезни, а когато са с теб направи така, че да те ползват на практика. Последните пъти например се чудех защо изобщо си влача компа :)

Друг проблем, който обаче не е твой… беше историята с домашните. Курсът вървеше доста бързо и стегнато, обаче ако човек няма време да се занимава вкъщи, поради същата тази скорост много лесно можеше да изостане, да не успее да си направи домашното и съответно да загуби желание да дойде на следващата лекция, защото ще се чувства като ученик, който идва неподготвен за часа :) Аз имах такива преживявания на няколко пъти и ми беше трудно да се накарам да дойда, особено след като установих колко полезна работа вършат слайдовете с обобщения на лекциите. Дори си мислех, 4е  мога просто като ми остане време да седна и да чета, да се ровя тук там и да разбера нещата, които ми липсват, не са ми ясни или не знам как да направя.

В същата връзка ми е интересно колко човека в крайна сметка дойдоха на представянията на сайтовете, които са направили. Освен, че не бях в София на обявената дата, аз нямаше да имам готов сайт и това би ме спряло да дойда на лекцията, която доста ме интересуваше. Защото все още не знам как да си метна творетнието на адреса, който си имам запазен за сайт :)

Еми за сега не се сещам друго и единствено съвета ми е, да разчупиш малко повечко нещата, да си размърдаш въображението и да измислиш начин да накараш хората да си размърдат от своя страна мозъците, да се запалят и да разберат, че няма нищо сложно, просто трябва малко постоянство :)

Не редактирам, не удебелявам и не коментирам. Само пожелавам на всеки, занимаващ се с нещо подобно да получава откровена градивна критика като тази, защото това страшно много помогна за следващия такъв курс, който направихме 2012-та в init Lab.
Posted in бизнесTagged wordpress, как да правим по-добри обучения, курс по WordPress, обратна връзка, обученияLeave a comment

Некорпоративна Обществена Отговорност

Posted on 2013.01.27 - 2019.12.18 by vloo

Разсъждавах тия дни по темата за корпоративната социална отговорност и какво й е сбърканото. Социална отговорност е да действаш със съзнанието, че това, което правиш има ефект върху обществото, и съответно да се стремиш ефекта да е възможно най-положителен, или поне да не е негативен, продължавайки да вършиш своята си дейност. Корпоративната социална отговорност се предполага, че трябва да е същата тая социална отговорност, обаче с обект – юридическо лице. Е там нещата се чупят, защото повече избива на социален PR, от колкото на нещо друго, а полезността за обществото от време на време е под въпрос, поставяйки я на кантар с предлаганата услуга или продукт. Пример? Кока-кола или кой да е производител на цигари.

„Световният съвет на бизнеса за устойчиво развитие” определя корпоративната социална отговорност като задължение на бизнеса да допринася за устойчивото икономическо развитие, трудовите отношения с работниците, техните семейства, местната общност и обществото като цяло за подобряване качеството на живот.

Разкош! Ако редовно плащаш заплата на служителите си, откриваш нови работни места и плащаш данъци, ти си социално-отговорна корпорация, която допринася за устойчивото икономическо развитие и прочее! Недай си Боже ти хрумне да направиш някоя по-хитроумна рекламна кампания, включваща почистване на парка – по вестниците трябва да се пише колко си отговорен!

Много приятна и искрена алтернативна дефиниция открих за КСО:

КСО е концепция, която компаниите доброволно внедряват в своите бизнес стратегии, така че ДА ПОКАЖАТ своята дългосрочна ангажираност към устойчивото развитие на своя бизнес, обществото и околната среда.

Та май открих разликата между социалната и корпоратичната социална отговорност. Втората е не в правенето, а в показването на ангажираност. Куул.

Как трябва да бъде?

… или как на мен ми звучи добре. Една компания би трябвало да има философия, както и някакъв стремеж, различен от този “просто да расте”. И този стремеж би било страхотно, ако може да бъде свързан с подобряването на средата, качеството на живот на обществото като цяло и индивида като частен случай. И предвид тази същата философия и този стремеж, компанията от самосебе си влага този смисъл и в служителите си. Всеки нов контакт с ключов партньор, клиент или изпълнител по естествен път ще се развива не просто в борба за марджина, а “Хей, заедно можем да направим нещо много красиво за хората/обществото/средата, освен че ще правим бизнес!”.

Нека чисто хипотетично приемем, че наивността може и да е полезна на места. Пък кой знае…

В Штрак! все още не сме съвсем социално отговорни. Или сме социално отговорни, ама всеки поотделно. Още си го мислим как би могло да проработи, така че и работата да върви, и резултатите да излизат, и ние да сме щастливи от цялата тая работа. Подозирам, обаче, че щом съм стигнал до някаква груба дефиниция, лесно ще стигнем и до останалото.

* * *

Използвани източници:

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D1%80%D0%BF%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D0%BE%D1%82%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82

http://csr.bg/social-responsibility/definitions

Posted in бизнесTagged корпоративна социална отговорност, КСО, обществена отговорност, фирмена мисия, фирмена философия2 Comments

Кратка история на init Lab

Posted on 2012.07.13 by vloo

След края на StartUP Conference 2008 се загнезди в главата ми идеята за университетска лаборатория, в която студентите по информатика и сродни специалности могат да се организират в екипи, за да работят в реални практически насочени проекти, с което да се развиват и да трупат опит, споделяйки знанието и уменията. На първото OpenCoffe събитие в София се засилих да представя идеята си на когото и да било, но преди това да се случи подочух случаен разговор на Валентин Алексиев с друг човек, говорейки за нещо подобно. След разговор с Вальо решихме, че трябва всъщност да работим заедно по проекта и с това станах част от Фондацията. Януари 2009 година обявихме официално инициативата и взехме да събираме сподвижници във facebook. От там някой подхвърли, че идеята била близка до концепцията за hackerspace, което съвпадна с мое пътуване в Австрия, където посетих голям готин hackerspace във Виена (Metalab), което ми помогна тотално да си изясня какво искам да се случи и в България.

Следващите месеци преминаха в привличането на хора, желаещи да помогнат на каузата, намиране на място в някой университет или училище, където няма да се налага да плащаме наем, оформяне на концепцията, измисляне на готино име, лого и прочие незначителни неща. В края на краищата година и малко прекарахме във вдигане на шум, организиране на събития (курсове, лекции, презентации и хакатони) във ФМИ на СУ. В края на летния семестър на 2010 осъзнах, че докато сме зависими от Университета, нещата ще продължават да бъдат крайно несериозни. init Lab тогава беше “замразен” за лятото…

Същото това лято на 2010 обаче попаднах на дискусия в пощенския списък на hackerspaces.org, в която се обсъждаха точно първите години на един hackerspace и какво би го задържало до момента, в който натрупа критичната маса, за да се задвижи “колелото”. Най-важното се оказа да продължиш да буташ напук, сякаш не ти дреме дали някой някога ще присъедини и ще помогне с нещо.

Заделих някакви спестявания, зарових се в сайтовете за апартаменти и офиси под наем и на 8-ми август 2010 подписахме договор за наем на чуден голям полу-празен апартамент близо до НДК с голяма тераса, гледаща към Витоша. Първият месец четирима души платихме по 25 лева членски внос, а смао наемът ни беше 500. StartUP Фондацията дари всичките си налични мебели, Вальо прекара около месец в Лаба, ръчкайки ме за какво ли не, преди да замине за Западна Европа и Индия, като с това му заминаване обявихме init Lab за вече независим от организации проект.

Следващата година и половина хората лека полека се приближаваха към Уаба, водеха приятели със себе си, носеха книги за библиотеката ни, даряваха мебели и електроника, правеха лекции, презентации, workshop-и, организираха курсове. Всички приходи и разходи се отбелязваха публично в документ със силно изразителни графики, показващи как всъщност init Lab продължава да се подпира на личните ми спестявания. Вече не защото няма хора и приходи, а защото продължавахме да гледаме напред и да купуваме каквото ни трябва, вместо да отлагаме и да се надяваме някой случаен спонсор да ни го подари.

Днес init Lab има над 30 члена, допринасящи редовно с членски внос от 30 лева на месец, площта е два пъти по-голяма от първоначалната, след като наехме още един апартамент в сградата за развитието на coworking space, който нарекохме Работния Резерват. В init Lab се зароди и SofiaJS, javascript потребителската група, която редовно организира лекции и презентации, няколко стартирали бизнеса намериха уютно кътче за срещите на екипа си, а множеството събития от всякакъв характер дадоха възможността на абсолютно всеки да се запознае със сравнително широк обхват от технологии и езици. В новорегистрираното ни гражданско сдружение има наченки на самоорганизация и разпределение на отговорности, а най-доброто като че ли тепърва предстои.

Posted in бизнесTagged hackerspace, init Lab1 Comment

Моралната чистота

Posted on 2012.06.22 - 2019.12.18 by vloo

Дълго време в началото се опитвахме (впрочем продължаваме) да жонглираме между различните отговорности, задачки и проекти на новорегистрираната фирма.

В един момент се появи фирма, с която можехме да имаме по-дълги от еднократните взаимоотношения клиент-изпълнител и като начало трябваше да изградим бързо “мръсно” решение за обикновен сайт по мераците на клиента за цена доста под пазарната. Успяхме някак да го вместим в графика, всеки от нас пипна по проекта не малко, за да стане готов на време и по спецификацията + допълнителните желания и мераци. So far, so good.

Клиента взе да си донаглася някакви неща, но работата беше свършила и си бяхме стиснали ръцете. Така се случи, че още преди плащането заминах за чужбина за около седмица, а другарите продължиха занятието по труд и творчество по останалите ни проекти.

Съботата на моето пристигане се бяха нахвърлили отново почти всички задружно да обслужат голям и готин клиент за кетъринг услуга.

… тази статия остана непубликувана от ноември 2010-та година. Идея си нямам в момента къде съм бил по това време, и какво точно се е случвало. Но тъй де, продължи ми темата за моралната чистота, че да си спомня и аз.

И така, връщам се от едноседмично пътешествие и…

Posted in бизнесLeave a comment

Презареждане при burnout

Posted on 2011.12.03 - 2019.12.18 by vloo

Позволявам си да ползвам английска думичка. Burnout си го превеждам като прегаряне. Все едно да ти прегори процесора на компютъра. Напъвал си го твърде много, вентилаторът не е успял да го охлади, и изведнъж вече машината не работи.

Горе-долу по сходен начин се случва и с мен, когато работя твърде много с твърде малко почивка и в съзнанието ми се натрупва твърде много напрежение от твърде многото оставаща работа. Задушаваш се, изпълва ти съзнанието и не можеш да мислиш за друго, дори когато примерно е приятна събота вечер насаме с любимата, топло е, прегръщате се, хапвате плодове и си говорите за някакви дълбоки и интересни метафизични теми. Дори тогава съзнанието ти е окупирано от мисълта за работата, която утре трябва да свършиш и как няма да стигне времето да я свършиш всичката и как в понеделник ще имаш още от нея, пък хората ще ти звънят да те питат до къде си и ти ще си закъснял.

Цялото това чувство е смазващо, мисълта е поглъщаща, а знаеш, че сега трябва да се насладиш на мига с човека до теб, и да не ги мислиш тия работи. Всичко си има време и място и не е сега времето за мислене за работа! Опитваш да изтласкаш натрапчивата и тежаща мисъл. Опитваш се да я разсееш, да я задушиш, а резултатът все е нулев.

Тази същата вечер установих, че всъщност трябва да действам като в айкидо. Не да се противопоставям на силата, а да се слея с потока й и да я обърна в подходящата за мен посока. Учтиво да й покажа пътя към вратата. Оставяйки абстрактните глупости задавам директно въпроса:

Каква е генералната ми цел?

Очевидно проблемът е с твърде-многото работа. Защо обаче работя толкова много и каква е причината да имам толкова много работа? Кой е върхът, на който искам да се кача и защо искам да се кача там? Как би изглеждала картата на моя quest и какво има на края на пътечката, отбелязано с голям Х? Питам се аз – защо правя всичко това?

Отговорът ме мотивира, ако крайната цел си струва и действията по постигането й, макар и обсебващи, са в правилната посока. Ако не са в правилната посока очевидно сега е правилният момент да ги зарежа и да поема нова посока, евентуално правилната. Ако пък крайната цел не си струва, защо въобще да се занимавам?!

При всички положения тягостното напрежение в главата изчезва, за сметка или на окриляващата мотивация да докарам нещата до края, или за сметка на взетото важно решение да прекратя тези дейности или да сменя генералната цел.

Posted in бизнес, здравеTagged burnout, голямата картинка, прегаряне, психо, самомотивация, цели2 Comments

Колко дълго живее идеята?

Posted on 2011.11.10 by vloo

БАМ! Трясва ме по къртуната нещо, което сега се чудия как не ми е хрумнало преди две години примерно. Супер-готината идея, която ме гъделичка, сърби, ръчка… Не ме свърта на едно място да започна да работя по нея и трудно заспивам, мислейки си колко яко може да се случи всичко и как може да порасне в нещо наистина голямо и стойностно. Разказвам на всички по-близки за нея, без да искам правя brain-storming за доузряването й и си записвам всичко в тефтера.

На четвъртата сутрин ако не съм започнал реална работа по идеята, тя вече не съществува. Не съществува страстта към нея, която ме кара да седя по час и половина взрян в хоризонта на керемидените покриви или в точка в стената в кухнята. Тъпото е, че не усещам и липсата й. Което ме лишава от допълнителния стимул следващия път да направя нещо по върпоса, най-малкото за да се предпазя от абстиненцията.

Скромното ми наблюдение върху целия този процес е, че колкото и възпалителна да е една идея, тя не ме държи много повече от три дни, ако не са започнали да се случват нещата. И знам, че нещата зависят от мен, за да започнат да се случват. Дори и да не е спаднал ентусиазма ми, след трита дни приказване, мислене, споделяне, планиране, проблемите са почнали да изплуват от общата еуфория около това колко готино нещо ми е хрумнало. И ако тогава не подплатя идеята си с работа по въпроса и не започна да трепя изскачащите пречки, идеята ще умре доволно скоро.

Та така, Владо, имаш много готина идея, ама айде зарежи всичко друго, с което си се захванал в момента, и вземи я направи.

Иначе си проветряваме черепно-челюстните кухини, докато пламакът в очите ни постепенно загасва.

Posted in бизнесTagged животът на идеята2 Comments

Posts navigation

Older posts
Proudly powered by WordPress | Theme: micro, developed by DevriX.