След края на StartUP Conference 2008 се загнезди в главата ми идеята за университетска лаборатория, в която студентите по информатика и сродни специалности могат да се организират в екипи, за да работят в реални практически насочени проекти, с което да се развиват и да трупат опит, споделяйки знанието и уменията. На първото OpenCoffe събитие в София се засилих да представя идеята си на когото и да било, но преди това да се случи подочух случаен разговор на Валентин Алексиев с друг човек, говорейки за нещо подобно. След разговор с Вальо решихме, че трябва всъщност да работим заедно по проекта и с това станах част от Фондацията. Януари 2009 година обявихме официално инициативата и взехме да събираме сподвижници във facebook. От там някой подхвърли, че идеята била близка до концепцията за hackerspace, което съвпадна с мое пътуване в Австрия, където посетих голям готин hackerspace във Виена (Metalab), което ми помогна тотално да си изясня какво искам да се случи и в България.
Следващите месеци преминаха в привличането на хора, желаещи да помогнат на каузата, намиране на място в някой университет или училище, където няма да се налага да плащаме наем, оформяне на концепцията, измисляне на готино име, лого и прочие незначителни неща. В края на краищата година и малко прекарахме във вдигане на шум, организиране на събития (курсове, лекции, презентации и хакатони) във ФМИ на СУ. В края на летния семестър на 2010 осъзнах, че докато сме зависими от Университета, нещата ще продължават да бъдат крайно несериозни. init Lab тогава беше “замразен” за лятото…
Същото това лято на 2010 обаче попаднах на дискусия в пощенския списък на hackerspaces.org, в която се обсъждаха точно първите години на един hackerspace и какво би го задържало до момента, в който натрупа критичната маса, за да се задвижи “колелото”. Най-важното се оказа да продължиш да буташ напук, сякаш не ти дреме дали някой някога ще присъедини и ще помогне с нещо.
Заделих някакви спестявания, зарових се в сайтовете за апартаменти и офиси под наем и на 8-ми август 2010 подписахме договор за наем на чуден голям полу-празен апартамент близо до НДК с голяма тераса, гледаща към Витоша. Първият месец четирима души платихме по 25 лева членски внос, а смао наемът ни беше 500. StartUP Фондацията дари всичките си налични мебели, Вальо прекара около месец в Лаба, ръчкайки ме за какво ли не, преди да замине за Западна Европа и Индия, като с това му заминаване обявихме init Lab за вече независим от организации проект.
Следващата година и половина хората лека полека се приближаваха към Уаба, водеха приятели със себе си, носеха книги за библиотеката ни, даряваха мебели и електроника, правеха лекции, презентации, workshop-и, организираха курсове. Всички приходи и разходи се отбелязваха публично в документ със силно изразителни графики, показващи как всъщност init Lab продължава да се подпира на личните ми спестявания. Вече не защото няма хора и приходи, а защото продължавахме да гледаме напред и да купуваме каквото ни трябва, вместо да отлагаме и да се надяваме някой случаен спонсор да ни го подари.
Днес init Lab има над 30 члена, допринасящи редовно с членски внос от 30 лева на месец, площта е два пъти по-голяма от първоначалната, след като наехме още един апартамент в сградата за развитието на coworking space, който нарекохме Работния Резерват. В init Lab се зароди и SofiaJS, javascript потребителската група, която редовно организира лекции и презентации, няколко стартирали бизнеса намериха уютно кътче за срещите на екипа си, а множеството събития от всякакъв характер дадоха възможността на абсолютно всеки да се запознае със сравнително широк обхват от технологии и езици. В новорегистрираното ни гражданско сдружение има наченки на самоорганизация и разпределение на отговорности, а най-доброто като че ли тепърва предстои.