Skip to content

Скептична яма за идеи

и други бележки към мене си

  • начало
  • tech
  • блог
  • здраве
  • приключения
  • ядене
  • бизнес
  • деца
  • Кой?

Category: бизнес

Уроци, които научих в движение, докато се опитвах да управлявам собствената си фирма, почерпих от бившите си работодатели или прочетох и сметнах за смислено да си ги запиша за Владо от бъдещето.

Бавно (партизанско?) предприемачество

Posted on 2011.11.02 by vloo

Всички ми надуват главата как трябва да стартирам, как трябва да прегърна мега-добрата идея и да се хвърля в реализирането й с всички сили, рискувайки всичко и как на всяка цена ще успея и ще направя следващия dropbox/google/facebook. Не говорят на мене лично, а на всички, които им дават по ушенце за тия вдъхновителни слова.

Хубаво де, ама то не става така. Нито гениалната идея идва, когато си поискаш, нито е лесно да рискуваш всичко, за което си се преборил до момента, нито това ти гарантира някакъв успех. Гарантира ти конски дози стрес.

Това, което ми се струва, че позволява на някакви единици да избухнат с техния бизнес, бил той цифров (дигитален или ай-ти) или друг, са три основни фактора. Наличие на правилните контакти за развитието на дадения бизнес, разполагане с правилните знания и умения за конкретния бизнес и благоразположение на пазара.

Контактите

… са безкрайно важни, защото и сам войнът е войн, ама войни не печели. Тия хора ще ти помогнат да излезнеш на пазара, ще ти бъдат бизнес партньори, търговци, под-изпълнители, гурута-ментори-водачи, щастливи клиенти, проповедници, ако щеш. Нуждаеш се от тях в началото, нуждаеш се от тях и след това. Е, ако мама и тати не са в бизнеса и не са мега-влиятелните лица, какво правиш?

Знанията и уменията

… са това, което прилагаш, за да изкараш на пазара качествен употребяем продукт. Ако не знаеш и не умееш, или ще трябва да накараш някой да го прави вместо теб, или ще трябва да се върнеш в “училище” и да се научиш. Училището не е непременно някакво учебно заведение в случая. Няма успял типаж, който да не е бил навътре в технологията, с която е успял. Голата идея си остава гола, ако не я облечеш в знаене и можене.

Благоразположение на пазара

… е наличието на ниша или липсата на лидер. Също така това е просто иновативността и практичността на идеята ти, с която ще промениш нещо, ще разрешиш проблем или ще облекчиш живота на някого. Пазарът трябва да е узрял за тая твоя услуга или продукт, за да я/го прегърне и да го приеме за нещо, без което не може. Няма да спечелиш от супер-готината масова онлайн мобилна игра, ако интернет потребителите не ползват мобилни устройства, колкото и готина да е тя.

Бонус фактори: Пари и капацитет!

“Ще бъдем партизани, ще успеем без начален капитал и ще избием цацата за два месеца!” е много готина нагласа, която обаче спомага за това да си треснеш главата в стената твърде бързо. Пари ще са нужни винаги, а ако идеята е добра, имаш уменията, пазарът е предразположен и разполагаш с правилните контакти, наподобяващият гъба-след-дъжд растеж ще те удуши. Ако нямаш парите и капацитета да се справиш.

И да се върнем на темата…

Бавно (партизанско?) предприемачество

Ето така си ги представям аз нещата: започваш да работиш това, което ти умееш, знаеш и разбираш. Работиш усърдно и за без пари. Докато се научиш, после и пари започваш да искаш. Заплата. Работиш за другиго. Ставаш добър в това, което правиш, запознаваш се и с бизнеса. През целия този път ти се отдаваш в стремежа да си ако не най-добрия, да си от по-добрите.

Знаеш и можеш, започваш да работиш за себе си. Всъщност пак работиш за безбройните клиенти с безкрайните им капризи, но вече нямаш фасадата на работодателя, за да те закриля от суровата жестокост на бизнес средата. Не отказваш проект, работиш (почти) за без пари, бориш се за името на фирмата си и знаеш, че единственото, което можеш да загубиш са собствените пари, спестени от собствения ти труд. Не спиш, не ядеш, и продължаваш да бъхташ докато имаш енергия за това.

Името ти започва да има значение. Хората те познават, знаят в какво си най-силен и в какво си се профилирал. Ти си професионалист. Имаш изградени отношения с клиенти, с партньори. Дори конкуренцията те знае. Вече знаеш как се търкаля бизнес. От тук насетне клиентите ще ти водят клиенти, хората, които те познават, ще ти водят клиенти, а бизнесът ти бааааавно ще расте. До там, до където не си сложиш собствени граници.

И не е нужно този  бизнес да е новаторски, революционен, разбиващ представите ни за света. Бизнес като бизнес. Търговия на продукти, производство на храни, консултантски или други услуги – ти си някой, който знае и може да прави това в мащабите на фирма, не на самонает занаятчия. Изградил си екип, и екипът ти се разраства.

Ето на този етап, според мен един човек или екип е готов за “предприемачеството”.

  • Разполага с контакти на хора от бизнеса и от пазара, на който иска да навлезе. Изградил си е име. Всичко това ще бъде в негова полза, за да стъпи твърдо и да бъде забелязан.
  • Има знанията и уменията да даде живот на идеята. Летящите мечти бяха до вчера.
  • Предполага се, че е натрупал и някакъв капитал, с който ще може сам да си стане инвеститор на проекта.
  • Работи в екип, съответно работният капацитет е над този на сам човек. Колкото и работа да изисква проекта, той ще може да бъде завършен по план и в срок.
  • Знае как се прави бизнес, как се управлява фирма, разработил е процеси, които да поддържат реда и в новото му начинание.
  • Изградил е навици и нагласи, за да докара нещата до край, щом е успял да стигне и до тук.

Предразположението на пазара е нещото, което не зависи пряко от теб. Ако си държиш очите и ушите отворени, наблюдаваш и анализираш какво се случва около теб, рано или късно ще дойде идеята, която ще те обсеби и ще искаш час-по-скоро да започнеш, без да губиш време в други занимания.

Пък когато дойде идеята, ако си подготвен, това ще е звездният ти миг.

Posted in бизнесTagged bootstrapping, entrepreneurship, бизнес контакти, партизанско предприемачество, правене на бизнес, трупане на опит9 Comments

Голяма излагация или голям успех?

Posted on 2011.08.10 by vloo

Днес имах среща с Максим, с когото си говорихме предимно за предприемачество… може би защото той се е изсипал в България преди няколко седмици и от известно време се занимава с това да развива блог на тази тема, като се фокусира върху Балканите и възможностите за (бизнес)ангелско нападение на перспективните предприематели. Или по-общо казано – развиването на екосистема за хората с решения на проблемите. Тук вкарвам следната дефиниция:

Предприемател е тоз, който вижда решения, а не проблеми, около себе си. Решения, които чакат някой да дойде да ги случи.

Васил Колев тук добави:

Човек, който на своя глава предприема реализация на идеите си и си носи последствията от това (било то добри или лоши).

Та такам, блогът му (на бай Макс) е http://www.socialeast.eu/, наздраве!

Това, което ми остана като най-интересно заключение от приказката с него, беше всъщност неговият коментар, че много съществена липса за хората тук са големите сцени. Такива сцени, за които да се готвиш седмици, да излезнеш с много ранен прототип на идеята си и да избиеш рибата. Или да се срутиш. И в двата случая ще спечелиш много, та няма съществено значение кое точно от двете неща ще се случи.

Да де, ама ний на Балканите сме свикнали, че трябва да си пазим тайничко идеята, някой да не ни я прибере, все едно е жълтица в кесия. Да не говорим, че комшиите пък са едни лоши хора, чиито прадеди са правили само мизерии на нашите прадеди и поради това не заслужават по никакъв начин да бъдат обогатявани от евентуална комуникация с нас. Хеле пък да изграждаме партньорски мрежи или да обменяме опит!

Но тъй де, отклоних се от основната идея за големите неща. Голямата излагация носи големи поуки. Големите поуки пък ни пречат да повтаряме грешките твърде често. И всичкото това ни идва на аванта. Големият успех пък носи след себе си още по-големи възможности за излагация, така че и неговата стойност е неимоверно висока.

Има ли обаче къде на тоз разпокъсан полуостров да се сберат хора, които да издигнат сцена с широк и лъскав подиум, на който да се резилим до несвяст, или до постигане на съвършено съвършенство? Е ли локалният пазар достатъчно голям, че да поеме и да изстреля една успешна идея до по-далеч от српско назапад, да речем? Лягам да спя и ще си мисля по темата. Пък очаквам скоро Макс да вкара малко повечко просветление по темата, понеже се оказа, че е пообиколил доста места и събития, докато стигне до тук.

Posted in бизнесTagged балканско предприемачество, учене от грешките2 Comments

Дразнещото наличие на ниши

Posted on 2011.05.03 by vloo

Преди малко се оплаках и на една другарка, сега ще го направя и тук. Много е тъпо да попадаш на свободни ниши, когато не си в настроение за стартиране на нов бизнес, пък търсиш дадена услуга или продукт. Вие знаехте ли, че няма директен транспорт от София до Рилски манастир?

Е да, колко му е да намеря един безработен собственик на микробусче и да разиграем схема на добре оптимизиран сайт с електронно закупуване на билети и резервиране на места, директно от дадено място в София до там и обратно. Примерно. Търсенето е голямо, изглежда потенциално и след 40 минути ровене и търсене по междинни дестинации пак не успях да намеря каквото търся.

А ще водя малка група из Рила и тръгваме от Манастира. Слизаме от Мусала към Боровец и не става да идем с кола. И хората не са ми на възрастта, че да ги поведа на стоп от София.

Ако случайно някой има път към Рилски манастир към края на август, или е безработен шофьор на минибус с предприемачески дух – да ми пише!

ОБНОВЕНА ИНФОРМАЦИЯ: Всъщност вече има почти директен транспорт – всеки ден от 10:20 от автогара “Овча купел” тръгва автобус, който стига до гр. Рила, от където ви чака друг, тръгващ 10-20 минути по-късно към манастира. Пристига към 13:30 и тръгва в обратната посока със същата схема в 15:00. Билетът беше… хм. Май 11 лева.

Posted in бизнес6 Comments

Posts navigation

Newer posts
Proudly powered by WordPress | Theme: micro, developed by DevriX.