Skip to content

Скептична яма за идеи

и други бележки към мене си

  • начало
  • tech
  • блог
  • здраве
  • приключения
  • ядене
  • бизнес
  • деца
  • Кой?

Category: деца

Бидейки близък с хора, които имат деца, тук ще вписвам любопитни открития за това как се справям с общуването с тези изумителни креатури. Родителството твърде вероятно е много по-трудно и сложно, от колкото в моите представи, което не ми пречи да си записвам скромния опит, за да се самоподсещам за някои неща около това.

Досадно ходене vs. бързоходско състезание

Posted on 2023.05.07 by vloo

Отидохме един приятен есенен ден цялото стопанство (без котката) на разходка до Черната скала (в Рила). Времето беше прохладно, на сянка даже повече, от колкото ни се искаше. Черният път, по който бяхме тръгнали пеша, не беше твърде стръмен или тежък. Понеже разходката беше доста над 10 минути, а някои малки хора се бяха размекнали от топлото в колата, започна едно умерено мрънкане от типа “Кога ще стигнем?” и “Студено ми е”.

Хрумката, която спаси положението, бе да се “надхождаме” до избрана предварително точка напред по пътя. Нищо гениално, броим до три и тръгваме с възможно най-бързото темпо на ходене, без подтичкване или скачане, докато стигнем избрания обект (стълб, дърво, храст…). Възрастните със сигурност имат нечестно предимство в разкрача на пергелите, заради което би имало смисъл от даване на преднина или усложняващо за възрастния условие като ходене назад или тръгване по-късно. Състезанието пък стана още по-официално с предстартово броене и символична награда, която вече не помня дали надвишаваше по стойност една солета.

Крайният резултат след като на децата омръзна това занимание беше добре затоплени биологични единици, нулево мрънкане и съществено приближаване на целта, към която се придвижвахме. И в тоя процес се забавлявахме.

П.П. Черната скала е красиво място и си заслужава да се посети за кратка разходка в планината. Вероятно пак ще отидем тая година, понеже и младежите си спомнят миналото отиване там с хубаво.

Posted in децаTagged игра с деца, разходка в планинатаLeave a comment

Кучето-пазач на времето или писането заедно като забавление

Posted on 2023.04.02 by vloo

Днес слушах част от един подкаст, който навремето беше за финансова грамотност и радикални идеи за лични финанси (Radical Fersonal Finance, горещо го препоръчвам). През годините изглежда доста се е разширил кръгозора на темата, та последният път като го проверявах беше задвижил рубриката “Как да инвестираме в децата от ранна възраст”. В конкретния епизод обясняваше колко значима инвестиция може да бъде да стимулираме децата да пишат. Няма да преразказвам тезата му, но препоръчваме да го преслушате тук.

Вечерта си говорих със Соня по темата и взе, че ѝ допадна да пробваме да побутнем потомците към малко повече писане от това, което им се случва в училище и домашните. Хрумката, която ни дойде като възможност за по-лековато и небрежно въвличане на първокласник и третокласник към това се материализира под формата на идея за групово занимание от игрови характер, който първоначално нарекохме конкурс, ама май така и не стигнахме до оценяване.

Имаме старо тесте карти от Dixit. Изтегляме карта, оглеждаме я, и след това всеки пише кратко разказче по нея. Като начало не утежняваме играта с допълнителни условия, като се разбрахме, че някой път можем да опитаме и с хвърляне на зар, за който да си измислим кодировка кое число какво настроение или насока за разказа трябва да дава. Но да, този път опитахме без зар. И се получи много готино. Първата картинка изкара 4 интересни и доста различни разказчета от по 5-6 изречения всяко. Втората беше само с по едно изречение, почти всички от които бяха смешни без да искаме, а третата – само заглавие. Все пак идеята беше младежите да идат да лягат след малко, та не се простряхме повече от този експеримент, който счетохме за успешен.

Имаме карти What do you meme, които също биха свършили добра работа за съчиняване на разкази, а според възрастта и настроенията ще можем да решим кога и дали да вкараме повече изисквания за размера, типа и насоката на творбата.

Като за финал си позволявам да публикувам творението на Соня от първия ни опит:

Кучето-пазач на Времето

Единствената задача на света на Кучето-пазач на Времето, беше да пази времето. Кучето-пазач пазеше времето от незапомнени времена – от цяла вечност.

Пазенето на времето невинаги е лека задача. А и пазенето никога не спира. А едно куче-пазач понякога има лоши дни, не му е до пазене.

Но когато работата ти е да пазиш времето без да спираш, лошите дни нямат място в твоето време. Лошите дни можеш единствено да ги трупаш в килера на душата си.

Соня
Posted in децаLeave a comment

Възпитаване на безопасно пресичане

Posted on 2022.07.10 - 2022.07.10 by vloo

Тук ще пиша за конкретна “техника”, която ми щукна след като прекарах твърде много време в ядосване с децата докато обикаляхме из града. На всяко нечетно заставане на ръба на тротоара им казвах, че трябва да започнат да се оглеждат сами и да не разчитат някой друг да го прави вместо тях, стигайки до четно заставане на бордюра, виждайки ги как смело пресичат с мен, очаквайки, че аз съм се огледал и подсигурил безопасността на пресичането ни.

Първо две уточнения:

  1. Двамката са на 7 и на 9, малката е напът да започне училище, големият ще става трети клас.
  2. Заварено от мен положение е, че имат изградения навик ако бягат напред преди възрастните, да спрат и да ги изчакат на кръстовище, за да пресекат заедно.

Та вървя си аз и ги гледам гномите как крачат без да гледат и ми хрумва, че мога просто да спра да пресичам. Благодарение т.2 от уточненията по-горе, те спряха от първия път заедно с мен (евала, родители!).

Вие ми кажете кога е безопасно да пресечем и ако се съглася с вас, ще пресечем заедно.

Започна едно въртене на глави, заглеждане във всяка кола дали е паркирала на пътното платно, наближава ли и колко бързо и…

Сега?

Пресякохме без жертви, бибитки, притичвания и т.н. Всички следващи пресичания по пътя към вкъщи бяха тяхна отговорност и усетих, че тъкмо това ми е липсвало, за да надградя навика, който вече имаха. Не е краят на заниманията по темата безопасност, но със сигурност е стъпка в тая посока.

Posted in децаLeave a comment

“Вашите чада не са ваши чада”

Posted on 2020.08.06 by vloo

“Вашите чада не са ваши чада.
Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот.
Идват чрез вас , но не са из вас.
И макар да живеят с вас, не ви принадлежат.
Можете да им отдадете любовта си , но не и мислите си, защото те имат своимисли.
Можете да дадете подслон на телата им , но не и на душите им, защото душите им обитават къщата на бъдното, в която не можете да влезетедори насън.
Можете да се стремите към тях, но не се мъчете да ги направите като себе си, защото животът не се връща назад, нито помни вчера.
Вие сте лъковете, които изстрелват чадата ви като живи стрели.
Стрелецът вижда целта си върху пътеката на безкрая и ви огъва с мощ, така че вихрените му Стрели да отлетят надалеч.
Нека огъването ви в ръката на Стрелеца е за радост; защото както Той обича литналата стрела, Тъй му е драг и якият лък в десницата Му.

откъс от “Пророкът” на Халил Джубран, в превод на Спас Николов
Posted in децаLeave a comment

Как разбрах какво му има, без да питам

Posted on 2020.07.19 by vloo

Борето, умно и чувствително момче на 7 години, не се радва твърде много на въпроса “какво става?”, когато е тъжен, особено ако му се е насъбрало повечко от последните дни.

Конкретната случка беше свързана с нещо, което искаше от майка си, но тя му отказваше. Явно вече беше поизнервен, заради което взе да се тръшка и я плясна по бедрата. Не твърде силно, но все пак достатъчно много, че тя да изпищи от болка заради изгорялата под полата кожа.

– Какво ти става бе, Борисе?! – изкрещя тя.

Видимо разстроен, той се отдалечи и клекна да гледа в точка далеч от майка си.

Минаха 5 минути без промяна при него, след което отидох при него, за да не стои сам. На автопилот изгладих пясъка между нас и с клечка нарисувах нещо почти неопределено с няколко кръга един в друг. Попитах го какво вижда. “Мечка” беше отговорът, който се процеди с неохота от тъжната му физиономия. Заличих мечката.

– Сега е твой ред.

Борето бавно започна да рисува.

– Разбито сърце?

– Да. Тъжно ми е, че нараних мама.

Не мисля, че ми се наложи да го увещавам много да отиде и да ѝ се извини и да я гушне. Пък ако можеше и възрастните толкова лесно да си казваме какво ни е…

Posted in децаLeave a comment
Proudly powered by WordPress | Theme: micro, developed by DevriX.