Skip to content

Скептична яма за идеи

и други бележки към мене си

  • начало
  • tech
  • блог
  • здраве
  • приключения
  • ядене
  • бизнес
  • деца
  • Кой?

Category: деца

Бидейки близък с хора, които имат деца, тук ще вписвам любопитни открития за това как се справям с общуването с тези изумителни креатури. Родителството твърде вероятно е много по-трудно и сложно, от колкото в моите представи, което не ми пречи да си записвам скромния опит, за да се самоподсещам за някои неща около това.

Възпитаване на безопасно пресичане

Posted on 2022.07.10 - 2022.07.10 by vloo

Тук ще пиша за конкретна “техника”, която ми щукна след като прекарах твърде много време в ядосване с децата докато обикаляхме из града. На всяко нечетно заставане на ръба на тротоара им казвах, че трябва да започнат да се оглеждат сами и да не разчитат някой друг да го прави вместо тях, стигайки до четно заставане на бордюра, виждайки ги как смело пресичат с мен, очаквайки, че аз съм се огледал и подсигурил безопасността на пресичането ни.

Първо две уточнения:

  1. Двамката са на 7 и на 9, малката е напът да започне училище, големият ще става трети клас.
  2. Заварено от мен положение е, че имат изградения навик ако бягат напред преди възрастните, да спрат и да ги изчакат на кръстовище, за да пресекат заедно.

Та вървя си аз и ги гледам гномите как крачат без да гледат и ми хрумва, че мога просто да спра да пресичам. Благодарение т.2 от уточненията по-горе, те спряха от първия път заедно с мен (евала, родители!).

Вие ми кажете кога е безопасно да пресечем и ако се съглася с вас, ще пресечем заедно.

Започна едно въртене на глави, заглеждане във всяка кола дали е паркирала на пътното платно, наближава ли и колко бързо и…

Сега?

Пресякохме без жертви, бибитки, притичвания и т.н. Всички следващи пресичания по пътя към вкъщи бяха тяхна отговорност и усетих, че тъкмо това ми е липсвало, за да надградя навика, който вече имаха. Не е краят на заниманията по темата безопасност, но със сигурност е стъпка в тая посока.

Posted in децаLeave a comment

“Вашите чада не са ваши чада”

Posted on 2020.08.06 by vloo

“Вашите чада не са ваши чада.
Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот.
Идват чрез вас , но не са из вас.
И макар да живеят с вас, не ви принадлежат.
Можете да им отдадете любовта си , но не и мислите си, защото те имат своимисли.
Можете да дадете подслон на телата им , но не и на душите им, защото душите им обитават къщата на бъдното, в която не можете да влезетедори насън.
Можете да се стремите към тях, но не се мъчете да ги направите като себе си, защото животът не се връща назад, нито помни вчера.
Вие сте лъковете, които изстрелват чадата ви като живи стрели.
Стрелецът вижда целта си върху пътеката на безкрая и ви огъва с мощ, така че вихрените му Стрели да отлетят надалеч.
Нека огъването ви в ръката на Стрелеца е за радост; защото както Той обича литналата стрела, Тъй му е драг и якият лък в десницата Му.

откъс от “Пророкът” на Халил Джубран, в превод на Спас Николов
Posted in децаLeave a comment

Как разбрах какво му има, без да питам

Posted on 2020.07.19 by vloo

Борето, умно и чувствително момче на 7 години, не се радва твърде много на въпроса “какво става?”, когато е тъжен, особено ако му се е насъбрало повечко от последните дни.

Конкретната случка беше свързана с нещо, което искаше от майка си, но тя му отказваше. Явно вече беше поизнервен, заради което взе да се тръшка и я плясна по бедрата. Не твърде силно, но все пак достатъчно много, че тя да изпищи от болка заради изгорялата под полата кожа.

– Какво ти става бе, Борисе?! – изкрещя тя.

Видимо разстроен, той се отдалечи и клекна да гледа в точка далеч от майка си.

Минаха 5 минути без промяна при него, след което отидох при него, за да не стои сам. На автопилот изгладих пясъка между нас и с клечка нарисувах нещо почти неопределено с няколко кръга един в друг. Попитах го какво вижда. “Мечка” беше отговорът, който се процеди с неохота от тъжната му физиономия. Заличих мечката.

– Сега е твой ред.

Борето бавно започна да рисува.

– Разбито сърце?

– Да. Тъжно ми е, че нараних мама.

Не мисля, че ми се наложи да го увещавам много да отиде и да ѝ се извини и да я гушне. Пък ако можеше и възрастните толкова лесно да си казваме какво ни е…

Posted in децаLeave a comment
Proudly powered by WordPress | Theme: micro, developed by DevriX.