Отново многофазов!

До преди малко си хортувахме с разни хора в irc за многофазовото спане и как все не успяваме да го докараме до нещо смислено. Спомних си проблемите, които ми пречеха при предишния опит да стигна до някакъв резултат, заради което ми просветна че в момента е идеалния ми шанс да изпробвам отново цялата система. Стоя вкъщи по цял ден, нямам никой друг около себе си освен брат ми, нямам срещи с клиенти, а ако поискам да имам – ще са когато аз реша, и доста същественото – сам съм в леглото, съответно мога да се будя когато и по колкото си пъти искам.

Цел (както и предишния път):

За до края на първата седмица си поставям за цел да установя стабилен режим на дремките и да не варират в повече от около 30 минути от предварително дефинираните рамки. Сиреч обедното спане няма да се движи между 12 и 14, а ще бъде между 13:30 и 13:30 (началото му).

Поставям си за цел и да докарам най-после REM (Rapid Eye Movement) етапа на съня в дремките си. Чета, че други хора успяват за близо седмица, защо пък и аз да не успея. В момента преобладават плитки дремки от първи или втори етап и тук таме някой сън, сиреч REM.

Поставям си за цел докато се върна в България (10-ти февруари) да съм валидирал възможността да работя и да отпочивам нормално в режим на 2 дремки от по 50 минути през нощта и една следобеда. Не съм сигурен, че в България ще мога да продължа с този режим, но ако успея да го докарам до Proof of Concept, ще е супер.

Режимът е по предложение на dancho от #marla в irc.ludost.net, който каза, че за по-малко от седмица се е адаптирал, а е изкарал 4-5 месеца така.

Научените уроци (от първия експеримент):

  • винаги си подготвяй МОЩНО събуждане, поне няколко аларми;
  • слагай телефона в самолетен режим и при най-малката вероятност някой да те потърси по време на дрямката;
  • не пропускай и не отлагяй дрямка! Адаптираш ли се, нататък ще имаш време за динамика.
  • уплътнявай си нощното време, планирай го предварително и си намирай занимания;
  • веднага след алармата скачай на крак;
  • отбелязвай си в таблица точно време на лягане, ставане и тонусът  с който си лягаш и се събуждаш;
  • (бонус за докарване на ясни сънища) записвай си сънищата, които си спомняш;

Режим:

По сумарна продължителност на съня за 24 часа се приближава до Dymaxion и Uberman, докато по структура малко напомня на Everyman, макар че до сега не бях чувал за два големи блока на един малък:

  • лягам в 1:30 и ставам в 2:20;
  • лягам в 5:30 и ставам в 6:20; Лягам в 6:10 и ставам в 7:00;
  • лягам в 13:30 и ставам в 13:55;

Начало: 28-ми януари, 2013

(Предполаган) Край: 10-ти февруари, 2013

П.П. Блогнах веднага, след като ми хрумна, за да не се откажа след първото денонощие, каквато ми е обичайната практика.

Да спиш на студено

Последната една седмица си лягам все около 1 след полунощ и с лягането си отварям прозореца, който е на метър от главата ми. Завивам се със същата завивка, с която се завивам и лятно време и потъвам в дебрите на съня почти моментално.

Зима е, температурите нощно време са около -5, че понякога дори по-ниско. Сутринта в стаята ми е между 1о и 13 градуса в зависимост от това дали е имало перде пред прозореца или не. Когато се будя от будилника съм бодър, а последните два дни дори се будя поне 10 минути преди него (към 6:30 някъде) – отново отпочинал.

Не мога да не заключа при тези мои все още скромни наблюдения, че по-ниската температурата и наличието на повечко чист въздух (съответно и кислород), тялото отпочива повече и е достатъчно по-малко време за възстановяване от стреса и натоварването от отминалия ден.

Други фактори, довели до това може да са спирането на консумация на алкохол от началото на годината, както и на други боклуци, като захарните изделия, газираните, оцветените, овкусените и т.н. напитки. Съмнява ме обаче хранителния ми режим за две седмици да е дал толкова силно-изразени ефекти.

Експериментът продължава и в скоро време вероятно ще мога да се похваля и с още хубаво резултати. Да поживеем, пък ще видим!

Обикновено недоспиване 2

Наближава средата на Юли, а аз продължавам да съм на подобен „икономичен“ режим. Спането вече е в по-широки граници – 4 и нещо до 6 часа на денонощие с доста честа следобедна дрямка. Цялото нещо го чувствам доста по-добре вече и коефициента на изтрещялостта като че ли понамаля към единицата вече. Пак не е най-якото нещо на света, пак изглеждам като зомби в очите, пак като ги срещам с вода се получава неприятн0-болезнена реакция. Ама се трае и се свиква.

Планирам да започна отново многофазово спане от началото на август. Нещо ми е залипсвал експериментът, пък и ми се струва, че съм понаучил доста неща от тогава и сега ще ми е доста по-лесно да се преборя с успиванията, със спазването на стриктен режим и изграждането на навика. Хайде пък да видим!

Скромното ми наблюдение е, че има много хора, които се интересуват от това извращение с малкото и често спане. Тъжното е, че много по-малко имат възможността да го направят наистина, предвид работния ден, социалния живот… понякога дори личния живот. Единици са тия, които биха зарязали всичко сериозно за седмица, биха взели и отпуска, за да се отдадат на експеримент, който през това време ще им свали поне на половина продуктивността, ще им разбие съня, ще ги остави за известно време без живинка… на края на която седмица могат да се чувстват скапани и все още да не са успели в стремежа да изградят нов навик. Е, тук мога само да се радвам, че на мен са ми позволени всичките тия глупости и че ги правя.

Та, понеже мога, ще гледам и повече да споделям къде кога какво се случва, за да улесня в последствие миграцията на тези, които решат да се присъединят към моята секта. И такаааааааам… какво ще направя преди да започна:

  • ще си направя режим с 5 или 6 лягания по 25 минути. Преди бях на 30 и успявах веднъж на два дни да не се събудя от алармите (и сите дразнителе), съответно приемаме, че съм хващал пътя „нанадолу“. 25 трябва да са ми достатъчни, за да не бягам от REM преди да стане време за ставане.
  • ще си направя табличка, с която ще си следя тонуса и кога по колко спя всъщност. Не колко трябва, а колко СЪМ спал. Така много по-лесно ще мога да видя до колко си спазвам режима, кога са ми тежките моменти, кога ми жизнено и т.н.
  • ще спра консумацията на алкохол от 28-ми юли нататък, за да не ми бърка в нервата това;
  • ще си направя едно прочистващо гладуване за поне 3 дни до края на юли, за да премахна максимално количество токсини от организма си, преди да започна пак с рисковането на съня и умствената си дейност.

Wish me luck (виж ми лук) и ако си мераклия – включвай се и ти! Колкото повече хора го правим едновременно, толкова по-голям е шансът някой да успее.

Обикновено недоспиване

Средата на Юни е и от около две седмици не спя като хората. Не е като да не спя въобще или супер-малко в смисъла на многофазовия сън. Не, еднофазов ми е съня, но пък е около 4-5 часа. Така се случва, че все не успявам да си организирам времето като хората и се налага да оставам до по-късно, за да си поприключа туй-онуй и да си легна малко по-спокоен след това. На работа се водя от 9 часа, та това не ми дава възможността да се излежавам до късно, което всъщност е много хубаво. Състоянието, което наблюдавам у себе си мисля, че официално се нарича недостиг на сън.

Какво значи това? Това е когато спиш, ама не достатъчно, за да се възстанови организма ти напълно, или за да изкара същия достатъчно дълго време в будно, свежо, енергично състояние до следващия сън. Някак така си го обяснявам аз, още не съм чел обаче официална дефиниция. На английски му викат sleep deprivation. По-долу обяснявам и как се чувствам от цялата тая работа и какви са ми наблюденията.

Симптоми: сънливост в ранния следобед, умора в късния следобед. Нищо необикновено, което да не ви се случва и иначе през деня, без значение колко време сте спали. Само дето към цялото нещо добавяте един коефициент, по-голям от 1. Да речем, че сутрин ставаш що-годе свеж към 7. Аз така правя, обаче когато съм легнал в 3 за втора седмица подред, ставам с една идея по-тежко. И гласът ми е с една идея по-драскащ, грапав, груб и нетолерантен към чуждите уши. Ставам с тежест, макар и да съм буден и уж отпочинал. Да, отпочинал съм. Очите ми обаче са една идея по-подути, или поне торбите под тях. Една идея по-бавно се движа от тебе, една идея по-бавно се мятам на колелото и една идея по-бавно спирам на светофара. След това всичко е наред до към 12-13, в зависимост от това кога и колко съм ял. В произволни моменти усещам слабост, отпадналост, кухост в тиквата и невъзможност да се концентрирам над по-сложни проблеми. Не постоянно, но се случва, и то достатъчно често, че да го споменавам тук.

Как минава деня? Като всеки друг ден. Оказва се, че да спиш по 4 часа далеч не е толкова брутално, колкото човек би си помислил. Нищо особено, просто въпрос на навик. Лягаш в 3, ставаш в 7. Поне за мен това се оказа режимът, който лека по лека спря да ме тормози с умора и взе да уляга. Ако пък вкарам и една следобедна дрямка 20 минути, съвсем готина ще стане схемата. А да имаш 20 часа на разположение хич не е зле. Всички горепосочени симптоми са почти декоративни, предвид че се преодоляват твърде лесно с лъжичка воля и не изискват особени усилия. Колко дълго ще изкарам така – не се знае. Или ще приключи този ми период, или ще настъпят неприятни промени. В един момент ме подхвана нещо, близко до грип, но не успя и два дни да се задържи. Пак след някой и друг ден се случи да имам сополиви и гърлени проблеми, но предполагам, че това е от ествественото отслабване на имунната система при недоспиването и умората. А може и да е заради рязката смяна от ежедневни порои към 30+ градуси на сянка.

Предстои да разбера как ще се развият нещата и дали това няма да се окаже по случайност добър ход в търсенето ми на оптимизацията на времето и работата по всички налични направления.

П.П. Нещо, което забравих, ме нападна за наказание токущо. Когато късно вечер започне да ви се доспива, всяко затваряне на окото над 10 милисекунди се оказва пропадане в пропаст. Точно така си се усеща, и ако не действате в същия момент, скоро няма и да станете. Ако пък реагирате о’време, ще ви се наложи да си отворите клепачите, както се отварят чепати консерви със собствено мнение по въпроса. Докато го правите, ще бъдете залепен за стола като от зверското ускорение на ракета, примерно.  Чудя се, дали няма общо с това, че когато спиш, тялото ти се препарира, моторнодвигателната система ти се изключва и изпадаш в дълбок кротък съм. Странно е, и не е най-приятното изживяване на света, когато си все още буден, ама ми се струва, че трябва да го отведа на разходка. Последното изречение пък е пример за смесване на будното състояние с рязкото спускане към подземните етажи и прожектирането на сън от сега. Отивам си в спалнята за един чудничък REM!