Отърване от няколко джунджурии

Имам разни работи вкъщи, от които искам да се отърва, та рекох, че преди да ги изхвърля, вероятно ще е добре да проверя дали някой всъщност не иска да ги „закупи“.

Зрял самостоятелен мъж*

Вчера подтичквахме с едно другарче по леда по тъмно и философствахме за това как всъщност сме се опаковали като за високопланинска експедиция и олекваме с 2 литра вода само докато стигнем дестинацията си от огромно гърне с подлютено кисело зеле със свинско.

И стигнахме до следното прозрение:

Един мъж става зрял самостоятелен мъж, едва когато сам си става баба.

Нека обясня – сам да си станеш баба значи да започнеш:

  • сам да се омотаваш в дрешки, за да не ти е студено, преди да излезеш;
  • да си наготвяш мераклийски яки манджи, от които ушите ти да плющят;
  • да си сипваш допълнително към двойната порция, която тамън си изял;

Та така, ако и вие се откриете някой ден в подобна ситуация да ви е „топличко“, докато бодро търчите към дома на другарчето, който си е наготвил сладко, и ако се окаже, че не помните кога последно сте били гладни или мръзнали, най-вероятно сте постигнали заветния статус на зрял самостоятелен мъж.

И както стигнахме до прозрението, така стигнахме и до прасешкото в зеле.

* Погрешно е вярването, че брадата прави някого мъж. Тя, бабата, също доста умело развива брада. Това не пречи на много мумшета да компенсират за нещо с отвъждането на косми по лицето си, след което се присмиват на тези, които са си оскубали същите. Не брадата отвън има значение, а брадата отвътре. Казал го е Конфуций, когато след вечер с приятели се напил като дупе и го обръснали.

Когато седнах да ти пиша

Напуснах забавата без предупреждение. Не че беше скучно, но просто исках да съм малко сам. Навън бе тъмна и беззвездна нощ. Облачна щеше да е, ако се виждаха поне облаците. Пък те не се виждаха, виждаха се само светлинните кръгове от уличните лампи в селото. Топло време, и все пак ми е студено. Може би заради влажния лепкав вятър, идващ от морето. Може би дори заради неприветливото бучене на вълните, които се пенеха някъде там на 2-3 километра, някъде край Карадере.

И къде ли съм тръгнал само по риза? Добре щеше да ми бъде да си край мен. Не че щеше много да се стопля от обвиването на кръста ти с ръка, но студът тогава нямаше да има значение. И не, май нямам нуждата да съм сам. Имам нуждата да съм с точно един определен човек. Човек, който най-вероятно скоро съвсем няма да иска да е край мен. Но уловката в това да взимаш човек за даденост е, че го осъзнаваш, едва когато изглежда твърде късно. Изглежда?

Минава един след полунощ, а още не съм заспал. Разсъждавах върху това какво ще е без теб. Как ще е за теб и как ще е за мен. И ще можем ли един без друг. Всъщност ако някой зависи от някого, най-правилното нещо би било да скъса тази зависимост. А ние един без друг можем, доказвахме си го достатъчно, къде неволно, къде на сила.

Поредният осветено от улична лампа петно асвалт, а по средата – куче. Разбужда се от стъпките ми, страхливо размахва опашка, докато предпазливо се отдръпва от мен, след което отново ляга на същото местенце.

Знам ли какво е свободата и искам ли я наистина? Знам ли какво си ти и искам ли те наистина? Не, не, не, но да. Вероятно, обаче, за да получа това, което искам, ще трябва първо да го осмисля и дефинирам отново, защото съм го изпуснал някъде назад по пътя. Само се надявам да е още здраво или да мога да го залепя, ако се е пукнало от падането….

Между Лаба и мен

Понеже бат Ружи разказа една твърде шарена и драматична история на Лаба, реших да избистря нещата в нещо кратко.

Престанах да бъда главно действащо лице на Лаба. Чисто формално оставам председател на гражданското сдружение и продължавам да се грижа за нещата, които на този етап няма как да се прехвърлят като отговорност директно на общността. Оттеглям се по собствена воля и без външен натиск с желанието това да даде повече пространство на останалите обитатели да взимат смели решения за управлението и развитието на init Lab.

За финансовите въпроси и други от по-сериозно естество, свързани с физически промени в Лаба (къртене на стени, инсталация на лазерно оръдие против комари, поставяне на независима GSM клетка и прочее) най-добре се обръщайте към Управителния Съвет, който в момента се състои от Крокодила, Пешо, Ружи, Петко и, все още, моя милост. Ако не познавате никой от тези люде, пишете писмо до us към домейна на Лаба или през контактния формуляр на сайта.

If something is broken, fix it; Don’t complain.

Дали, или?

Две раници, всяка заредена с хамак, шалте и спален чувал. Всичко друго са променливи, вариращи според дестинацията. В коридора чифт ски и снежарска дъска чакат следващата зима, запушени от планинско и две шосейни колелета. Горе на рафта се озърта одрасканата каска за мотора, както и все още лъскавата пасажерска каска, точно до пещерната, още неизмита от последното проникване. Велокаската се чувства някак пренебрегната, бидейки с изскубана козирка и системно пренебрегвана за каране в града, че и извънградско.

Пещерните джаджи се крият под табуретка и се крият, че токувиж някой ги почисти с WD-40. Неопренът в килера чака поредното влизане във водна пещера и евентуалното славно гмуркане, в случай че се наложи. Ще има да чака, уви. По-скоро ще се вози пак в каяк из белите води нейде малко по-западно от България. Банският, плажната кърпа и сандалите подсмърчат някъде в шкафа и чакат удобен момент да изскочат за извънреден авто-стоп до морето. Междувременно кецовете вече ги сърби за следващото тичане в парка и се търкалят нервно пред входната врата.

Фотоапаратът изпада в дилемата да има дълъг спокоен живот и да бъде ползван веднъж на два месеца или да се втурне във всяко излизане с риск да не доживее старини, следвайки примера на дядо си, който се търкаляше в калта на безброй пещери, джаскаше се в стените на не една или две пропасти и едвам щракаше от студ при -23 в най-студените дни на тогавашните зими из Витоша и Рила.

Питам се и аз, дали или.

WurstPress party/camp

Преди две години се събрахме с екипа на Штрак и много наши приятели на поляна във Витоша, събота срещу неделя. Скара за месоядци и храстоядци, лагерен огън, хамаци и палатки, и всякакви други благинки. Целта на занятието? Да отпразнуваме пропуснатите празници с липсващите ни приятели. Някой от нас прекаляват с работохолизма, та именно това ни бе шанса поне за момент да се видим с тези, които иначе губим в ежедневието си.

Мина време и пак почнаха разни хора да питат кога ще се събираме. 23 и 24 май е отговорът. А мястото?

Ето го: карта с точка

До мястото се стига с трамвай 5 до последната спирка в Княжево, от където търсите първата спирка на автобус 59, с който минавате през Владая и слизате в с. Мърчаево на спирка „кметство Мърчаево“, от където поемате нагоре. Асфалта преминава в черен път, като пешеходството е точно 30 минути, докато стигнете едно малко заслонче с панорамна гледка към Перник и една каменоломна. Поляната се намира над каменоломната.

Ако познавате някой планинар или по-запознат с Витоша специално – питайте за Церова поляна над Мърчаево ;)

В коментарите може да пишете, ако предлагате или търсите личен транспорт. Аз не предлагам, понеже второто ми място ще е с раницата.

До горе се стига и с колело. Ето ви примерен маршрут, който тогава бе направен от Добри: https://www.endomondo.com/workouts/188322405/3214515

Пешо пък направи клип, идвайки също с колело заедно с Благо и Моника:

Времето? 23-ти (събота) се събираме от 16 часа нататък. Изложението е южно, та няма да се стъмни рано при нас. Програмата е волна, като при установяване в лагера първата грижа ще е да съберем дърва за огъня, след което вече можем да се отдадем на кулинарни и други забавления. Прогнозата за времето в момента не е много готина, та имайте едно на ум и питайте синоптиците отново в петък.

Какво да си носите? Каквото си искате. Хапване и пийване като минимум. Музикални инструменти, фризбита, ракети и пера за федербал, топки, слак-ленти, дрони и всичко друго с което ви се играе. Ако ще преспивате си вземете спален чувал и шалте. Ако не сте сигурни къде точно ще спите и дали ще е хубаво времето, помислете си за хамак, даже по-добре палатка. Пишете коментар отдолу, ако нямате, може да се намери място в нечия палатка или да намерим още хамаци за мераклиите.

Носете си или си водете децата, половинките, третинките, любовниците и приятелите! Никой не се ангажира да ви прави хубавото, но със сигурност ние ще си го правим и ще се радваме всички наоколо да са нахилени, без значение дали се познаваме или не.

Хрумва ми, че би било яко и бордови игри да разцъкаме, но това е за тези, които всъщност имат такива. Вътре в палатките също може да се играе, така че дъжд няма да е проблем за тях.

Вода? Имаше работеща чешма до заслончето. В момента не знаем, дали е там и дали работи, така че е хубаво всеки да си носи поне литър и половина. За всеки случай.

Кога си тръгваме? Кой когато пожелае. Аз бих постанал до неделя вечер, но зависи от времето и от това колко хора ще останат. Със сигурност поне ще има не малко нощуващи.

Снимков мат’рял:

Сравнение на трамвай, метро, колело и мотор на път за работа

Направих си експеримента да засичам времето от излизане от вкъщи (кв. Иван Вазов) до стигането до работното ми място (инит Лаб – близо до кръстовището на бул. Мария Луиза и ул. Козлодуй). Времето включва всичко от излизането до влизането, включително чакането за транспорт и пешеходстването от и до спирките. Резултатите бяха интересни:

  • 37 минути с трамвай 1 (8:00 АМ)
  • 30 минути с метрото, качвайки се от НДК до Лъвов мост (10:00 АМ)
  • 27 минути с метрото, пак по същата линия (9:00 АМ)
  • 17 минути с колело по бул. Витоша и Мария Луиза, минавайки през подлеза на Лъвов мост (кръговото не беше готово)
  • 15 минути с колело по същия маршрут, но по кръговото
  • 17 минути с мотора по бул. Витоша, П. Евтимий, Хр. Ботев, ул. Козлодуй,  ~ 5 км. (10 АМ)
  • 11 минути с мотора по същия маршрут (8:30 АМ)
  • 10 минути с мотора по същия маршрут (7:30 АМ)

Трябва да отбележа, че нито с колелото съм си давал особен зор, нито с мотора, който нито е много малък, нито поврътлив в затапванията, въпреки което с двете ПС-та правя най-добро време. Естествено, в случай че работя или живея извън центъра и/или метрото ми се намира под носа, картинката ще е различна. Поне що се отнася до широк център, при подходящи атмосферни условия мотор, мотопед или колело се оказват най-бързите средства.

Новогодишни „разделителни способности“ RC1

Става въпрос за потенциалните новогодишни обещания към мене си, които имам навика да издънвам до 2-3 месеца поради липса на постоянство или нещо друго. До края на годината около 30% от нещата все пак съм успял да ги случа или наложа. Но не повече.

От около две години си поставям целите в началото на декември с краен срок края на годината. Тъжно, но факт, когато имаш близък краен срок се вземаш в ръце, иначе се мотаеш и ослушваш. Особено както решавам да изграждам нови навици, битката с волята е доволно тежка и в повечето случаи февруари или март вече съм забравил за ангажимента, който съм поел към себе си.

Поставянето на краткосрочни цели, преди пускането им като „цели за годината“ ми помага да направя Proof of Concept на цялата тая работа и да видя има ли смисъл да я искам за постоянно догодина или не. Било то преминаване на многофазов сън (точно тук не е най-добрия пример), спиране на консумацията на всякакъв алкохол (което правя профилактично за няколко месеца всяка година) и каквато и друга история да било.

И така, годината заминава, пък да видим смислен ли е тоя release candidate, та да го пусна в production от Януари.

 

За активно отсъстващите от дома

Това ми прати на скоро братовчедка ми. На мен, на майка ми и брат ми в чужбина. И на другите от родата, разпиляли се насам-натам. И не че има какво да кажа по него, записвам си го тук, за да ми напомня.

Идвайте си

Идвайте си, докато все още светят
две прозорчета в шумака
и до късно в есенните нощи двама старци
трепетно ви чакат.
Идвайте си. В старото огнище
пън догаря – сух пън от черница
и до него спомени разнищват
стар баща и майка ви светица.
Идвайте си, докато на двора
тегне с грозде старата лозница,
жълти тикви светят на стобора
и поели топлата десница,
целунете майка си, че може
тази среща сетна да остане…
Не ще има кой софра да сложи,
с топла питка сладко да покани.
Ще заглъхне къщата, а двора
ще потъне в бурени и лайка…
Тук ще дойдат нови, чужди хора,
ще я няма бедната ви майка.
Ще мълчат оголени липите,
небесата ще се спуснат сиви…
Майките ви чакат пред вратите.
Идвайте си, докато са живи

Христо Медникаров