За сега и малко в бъдещето

Утре заминавам за на майната си. Нейде югоизток от с. Сестримо, нейде в близост до Рила, нейде в полите й. Двама сме, и сме тежко въоръжени, та по-добре да не излиза никой насреща ни. Не в това е въпросът обаче, а в това, че няма да разправям за развитието на режима си до края на седмицата, освен ако счупя ключа на горския безжичен нет и блогвам през телефона.

На този етап спя по 5 пъти, като 5 са регламентираните и май ми се случи един от дните да правя и 6-то спане. През деня дремките са сутрин около 8, после по обяд 13-14 някъде и късния следобед 18-19-20. През нощта почвам с дрямка малко след 00:00, после когато се изтоща… и после е тая около 8, освен ако не ми се доспи зверски по-рано. Всяка дрямка е НЕ ПОВЕЧЕ от 30 минути, будя се от продължението на първата аларма, малко преди да почне втората (а си пазя и трета). От трита дни все ми се случваше да забравя аларма или да стане нещо друго и да ми се хлъзне някой и друг час в повече. Незнайно защо, обаче, не успявам да усетя онова ужасно зомби-подобно състояние, за което толкова чета… дано не ми се и наложи де.

За до края на седмицата си поставям за цел да установя стабилен режим на дремките и да не варират в повече от около 30 минути от предварително дефинираните рамки. Сиреч обедното спане няма да се движи между 12 и 14, а ще бъде между 12:30 и 13:30 (началото му).

Поставям си за цел и да докарам най-после REM (Rapid Eye Movement) етапа на съня в дремките си. Чета, че други хора успяват за близо седмица, защо пък и аз да не успея. В момента преобладават плитки дремки от първи или втори етап и тук таме някой сън, сиреч REM.

Поставям си за цел другия Понеделник да се появя на работа и да бъда напълно продуктивен uberman. Макар че като се замисли човек, сглобения ми режим (който скоро ще публикувам и в отделна страничка) е нещо средно между uberman & dymaxion, до колкото второто може да се възприеме за реалистичен вариант.

Ден 2

Взех си поука от оспиването миналата нощ и тази си слагах на всяка дрямка по 3 аларми, та да съм сигурен, че ще бъде достатъчно дразнещо цялото пищене, че да се събудя да го прекратя.

И така, понеделник срещу вторник спах на три порции по 30 минути (начални часове – 00:00, 3:45, 7:30) като след това бях бодър достатъчно дълго време, че да си мисля, че май съм се адаптирал адски бързо към цялата работа. Да, ама не, то най-лошото ми предстои през втората седмица.

Вторник (04.05.2010) по обяд имах разни срещи и движение насам натам с 3 рисунки (в рамка) на художника Виктор Джамяров, та не успях да си хвана дремката в 13:15, а вече се чувствах леко изморен. Тъй като веднага след взимането на рисунките трябваше да се запътим към изхода на София за стопаджийство до Пловдив, време за сън съвсем не остана, та минах само с едните 6-7 минутки затворени очи в седнало положение.

След 20 минути (2:58) чакане малко преди Црна Маца ни качи VW Tuareg. Точно 1 час по-късно вече се разхождах из Пловдив с картините на рамо. По пътя се борих със зверска сънливост и все още се чудя дали беше грешка това, или е наистина добре да спиш само на “падеж” и да избягваш изкушения през останалото време от денонощието, в случай че си изтървал спане.

Всичката несериозност ми се върна тъпкано, като след като се освиних със собственоръчно направения таратор (+ вълшебните картофи на Мая) легнах за дрямка не в 18:15, а 19:30… и се събудих в 21:20.

ЗАБЕЛЕЖКА: НЕ РАЗЧИТАЙ НА ЕДИНИЧНА АЛАРМА! НИКОГА!

И такам, преди края на деня съм вече бая изтощен, но за сметка на това доста по-продуктивен от понеделника. Това може да е щото в Пловдив нямам нет.

Ден 0 и 1

Нощта на 1-ви срещу 2-ри Май се опитах да дремна за 30 минути като легнах в 00:00. Събудих се към 3:30 (май без аларма?!). Непланирано. Хубаво де, чувствах се ок и се захванах с работа.

8:00 до 8:30 беше и първата ми дрямка. Такава смятам да я правя и занапред. Не заспах, а просто се отпуснах в леглото, затворих очи и 30 минути бях на нещо като първа или втора фаза на съня. Май това беше Бета честота на мозъчната активност, ама трябва да проверя.

13:30 легнах, като тогава вече се намирах на Лакатнишката река (Гара Лакатник, Стара планина), слънцето печеше жестоко и се изпънах с хавлийка на един камък и дремнах с тениската на главата. Не успях да направя 30 минути, защото по средата ми звънна телефона, иначе бях в същата фаза на съня, като сутринта (полу заспал, но съзнателен).

ЗАБЕЛЕЖКА: ИЗКЛЮЧВАЙ ТЕЛЕФОНА ИЛИ ОТИВАЙ НА САМОЛЕТЕН РЕЖИМ, АКО НЕ ИСКАШ ДА ТЕ БУДЯТ!

Целия ден си се чувствах супер, а следващата ми дрямка беше вече в 18:30, като тогава се намирах във влака. При наличието на тиха приятна музика, приказките на приятели другите звуци не ми помогнаха да заспя. Отново първа фаза на съня, след което като станах – всички около мен спяха.

До към 22:00 се чувствах съвсем нормално, след което започна да се акумулира умора и да се чувствам малко смачкан от към главата. Легнах регламентирано в 00:00. Станах нерегламентирано в 6:40. Явно двете аларми на телефона не бяха смогнали да ме събудят.

ЗАБЕЛЕЖКА: БЪДИ СИГУРЕН, ЧЕ СИ СЕ ПОДСИГУРИЛ С ДОСТАТЪЧНО МОЩНО СЪБУЖДАНЕ!

В момента се чувствам малко сплескан, ама то май е нормално и очаквам да ми мине до 20-на минути.

Спомням си, че сънувах много готин сън. Живях във Виена или друг европейски град, приказвах си с някого, който живееше другаде. В квартала имаше жива музика – една жена от балкона си свиреше на духов инструмент и от време на време пееше. Отбелязвам го цялото това нещо, защото по принцип никога нямам спомени от сънищата си.

Днес е Понеделник, 03 Май 2010, да видим днес какво ще стане.