Пейзаж

Без конкретна причина, встрани от дългите месеци на непубликуване на нищо, споделям тази картинка, която някои от вас вероятно са видели в Momentum:

пейзаж от Томас Морс
Снимката е от Томас Морс (https://unsplash.com/@timorse), мястото е Риджуей, Щатите

Patagonia on a low budget

As most of my friends know, I’ve been on a whole month trip to Patagonia (both in Argentina and Chile). I’ve made some notes in my (paper) notebook, so next days and weeks I’ll start digitalising these by publishing them here. The reason for me choosing English is because some of the things are such that I wish I’ve read somewhere before the trip. At the same time Google loves the bloody good-for-nothing Trip Adviser so much that I can’t find anything useful there.

Following is the list of the posts I’ve already published on the topic (or plan to write about):

Continue reading “Patagonia on a low budget”

Несъществуващият къмпинг

Това не е някакъв вълнуващ разказ, а бележка към мене си, че да си спомням за тия времена. И друго нещо – писаното няма общо с пробутваните промени за закона за къмпингуването, а действието се развива на едни 14000 км от България, нейде близо или в суб-полярната част на Патагония, Санта Круз, Аржентина.

Живее един лаф, че нещо ако го няма в Интернет, значи не съществува. Невинната версия на правило 34. Та аз снощи спах на едно такова нещо. Патагония се води изключително атрактивно място за планинските туристи, катерачи и всякакви други подобни шматки. Та и аз като подобна шматка се занесох там, и по-конкретно в El Chalten. След първия двудневен трек на влизайки в градчето забелязах сграда с изключително неправилна форма и няколко палатки отпред. И табелка – къмпинг. Подпитах за цената и си запомних да се метна натам.

На следващия ден, някъде из ливадите и горичките, ме обхвана онова чувство, че ми липсва мързелуването, гледането на филми на лаптопа и подобни лигни. И ми се догледа Форест Гъмп. Ей така, without apparent reason, както и той, идиотът, се хвана да тича от единия океан до другия. Но както и да е.

След още едно денонощие се занесох обратно към въпросния къмпинг, за да спестя от парите, които иначе бих дал за хостел. 80 аржентински песа спрямо поне 3 пъти отгоре някъде другаде, пък и да тествам палатката при вятър и дъжд, понеже напоследък не беше виждала подобни условия в България.

Вътре в общото помещение на странно оформената сграда хората бяха накацали кой където намери и зяпаха съсредоточено в един TFT монитор. Повечето хора изглеждаха изморени, половината обгорели от слънцето, останалите просто мургави. Всички рошави, невчесани, един с раста, друг с mohawk, мацка с глухарчести къдрици, младеж с вежди като гигантски черни гъсеници. След мен влезе друг, с бяла ивица през черната му коса, който се ръкува с всеки от нас, а малко по-късно още няколко странни индивида. Не беше чисто, нито особено просторно или добре обзаведено, но това обкръжение създаваше някакъв особен комфорт.

Опитът ми да си платя за спане не се увенча с успех, и въобще липсата ми на познания по испански си казаха думата. Поседнах, уж да изчакам да се появи стопанина. В следващия момент забелязах, че всъщност хората гледат именно кретенът с кутията с бомбони. Гъмп. Форест Гъмп.

Някак успях да разбера къде е банята, и след като опънах палатката отвън, се израдвах на един приятен горещ душ. Междувременно mohawk-ът и растата си легнаха преди да се стъмни, бялата ивица отвори един lumix апарат, за да му чопли вътрешностите, а други двама зяпаха и го подпитваха отстрани. Французите (двете девойки и един рошав другар) играеха някакви страни карти, а останалите се размотаваха в кухнята. Влезна ново момиче и подпитах дали тя не е стопанката. Двама души едновременно посочиха дебелите вежди, които си бяха там през цялото време. Оправихме се с парите, хапнах набързо и си легнах.

Събрах си партакешите между 3 и 4 през нощта, когато дъждът най-накрая се закроти, а вятърът блъскаше само от време на време. Някъде наоколо лаеха песовете, а на тръгване дори забравих да светна с челника отново върху името на къмпинга. Като че да се казваше Торида… На следващия ден го търсих със и без това име, но къмпинг на това място в Ел Чалтен просто нямаше, че и картите, които имах, показваха празна поляна.

Дали, или?

Две раници, всяка заредена с хамак, шалте и спален чувал. Всичко друго са променливи, вариращи според дестинацията. В коридора чифт ски и снежарска дъска чакат следващата зима, запушени от планинско и две шосейни колелета. Горе на рафта се озърта одрасканата каска за мотора, както и все още лъскавата пасажерска каска, точно до пещерната, още неизмита от последното проникване. Велокаската се чувства някак пренебрегната, бидейки с изскубана козирка и системно пренебрегвана за каране в града, че и извънградско.

Пещерните джаджи се крият под табуретка и се крият, че токувиж някой ги почисти с WD-40. Неопренът в килера чака поредното влизане във водна пещера и евентуалното славно гмуркане, в случай че се наложи. Ще има да чака, уви. По-скоро ще се вози пак в каяк из белите води нейде малко по-западно от България. Банският, плажната кърпа и сандалите подсмърчат някъде в шкафа и чакат удобен момент да изскочат за извънреден авто-стоп до морето. Междувременно кецовете вече ги сърби за следващото тичане в парка и се търкалят нервно пред входната врата.

Фотоапаратът изпада в дилемата да има дълъг спокоен живот и да бъде ползван веднъж на два месеца или да се втурне във всяко излизане с риск да не доживее старини, следвайки примера на дядо си, който се търкаляше в калта на безброй пещери, джаскаше се в стените на не една или две пропасти и едвам щракаше от студ при -23 в най-студените дни на тогавашните зими из Витоша и Рила.

Питам се и аз, дали или.

WurstPress party/camp

Преди две години се събрахме с екипа на Штрак и много наши приятели на поляна във Витоша, събота срещу неделя. Скара за месоядци и храстоядци, лагерен огън, хамаци и палатки, и всякакви други благинки. Целта на занятието? Да отпразнуваме пропуснатите празници с липсващите ни приятели. Някой от нас прекаляват с работохолизма, та именно това ни бе шанса поне за момент да се видим с тези, които иначе губим в ежедневието си.

Мина време и пак почнаха разни хора да питат кога ще се събираме. 23 и 24 май е отговорът. А мястото?

Ето го: карта с точка

До мястото се стига с трамвай 5 до последната спирка в Княжево, от където търсите първата спирка на автобус 59, с който минавате през Владая и слизате в с. Мърчаево на спирка “кметство Мърчаево”, от където поемате нагоре. Асфалта преминава в черен път, като пешеходството е точно 30 минути, докато стигнете едно малко заслонче с панорамна гледка към Перник и една каменоломна. Поляната се намира над каменоломната.

Ако познавате някой планинар или по-запознат с Витоша специално – питайте за Церова поляна над Мърчаево ;)

В коментарите може да пишете, ако предлагате или търсите личен транспорт. Аз не предлагам, понеже второто ми място ще е с раницата.

До горе се стига и с колело. Ето ви примерен маршрут, който тогава бе направен от Добри: https://www.endomondo.com/workouts/188322405/3214515

Пешо пък направи клип, идвайки също с колело заедно с Благо и Моника:

Времето? 23-ти (събота) се събираме от 16 часа нататък. Изложението е южно, та няма да се стъмни рано при нас. Програмата е волна, като при установяване в лагера първата грижа ще е да съберем дърва за огъня, след което вече можем да се отдадем на кулинарни и други забавления. Прогнозата за времето в момента не е много готина, та имайте едно на ум и питайте синоптиците отново в петък.

Какво да си носите? Каквото си искате. Хапване и пийване като минимум. Музикални инструменти, фризбита, ракети и пера за федербал, топки, слак-ленти, дрони и всичко друго с което ви се играе. Ако ще преспивате си вземете спален чувал и шалте. Ако не сте сигурни къде точно ще спите и дали ще е хубаво времето, помислете си за хамак, даже по-добре палатка. Пишете коментар отдолу, ако нямате, може да се намери място в нечия палатка или да намерим още хамаци за мераклиите.

Носете си или си водете децата, половинките, третинките, любовниците и приятелите! Никой не се ангажира да ви прави хубавото, но със сигурност ние ще си го правим и ще се радваме всички наоколо да са нахилени, без значение дали се познаваме или не.

Хрумва ми, че би било яко и бордови игри да разцъкаме, но това е за тези, които всъщност имат такива. Вътре в палатките също може да се играе, така че дъжд няма да е проблем за тях.

Вода? Имаше работеща чешма до заслончето. В момента не знаем, дали е там и дали работи, така че е хубаво всеки да си носи поне литър и половина. За всеки случай.

Кога си тръгваме? Кой когато пожелае. Аз бих постанал до неделя вечер, но зависи от времето и от това колко хора ще останат. Със сигурност поне ще има не малко нощуващи.

Снимков мат’рял:

Вози ли ви се до Амстердам?

Едно другарче се връща в Амстердам, Холандия, където учи. Това се случва тая събота, 1-ви септември. Пътуването се случва в удобно Волво-комби, че даже и климатик има. Местата са 3, без да броим тия в багажника и отгоре на релсите. Шоферът е един добре възпитан програмист-идиот, който няма да въ остави да скучаете.

Споменавам го, щот ми е приятел от детството и не заслужава да си хортува сам на 2000+ километра път. Ей тук можете да го намерите:

https://www.facebook.com/hughy.mordacai

Търся спешно участници за обменна програма в Испания

Една другарка ме помоли оня ден да й помогна с търсенето на участници, пък едва сега ми остава малко повечко време на компа, че да пусна инфото.

На кратко:

Започват на 2-ри септември, приключват на 14-ти, пък мястото е на около 100 км от Мадрид. Всъщност ще бъде на две отделни места:

http://www.reaj.com/info-albergue.asp?id=122

http://www.toprural.com/Caba%C3%B1a-o-bungalow/La-Espuela_19061_f.html

Покриват се всички налични разходи, а темата е свързана с икономиките на страните от Европейския Съюз, проблемите и перспективите за подобрение и развитие.

Подробното инфо за обмена можете да прочетете в прикачените файлове по-долу, а ако пожелаете да участвате, звъннете ми на 0885 448 475, за да ви свържа с мацката, която е координатор от българска страна.

Файловете (единият е с предишна дата, която е неактуална):

New Perspectives-participants

New Perceptions-Info

Ден 2: Експедиция на плато Стражата, с. Здравковец

(20.03.2012 – вторник)

Събуждане в 7 и малко. Ставане в 8 и няколко. Закуска, навличане на пещеризони и героичен поход през половината село в пълно бойно пещерастско снаряжение. В дупката влезнахме в 10:15 сутринта Мира, Тони, Бен и моя милост, с две прониквачки и контролно време “12 часа, ама започни да се притесняваш леко на 16-тия час, пък на 18-тия можеш верно да се притесниш”. Аз съм с термо бельо, полари и някакъв яхтов костюм, не PVC, но пак гумено-непромокаем. Останалите – всички с полари и платнени обвивки, само Мира бе също с термо и GoreTex пещеризон.

Наблюдения за (в) дупката:

– Mега дълго време ходене патешката в началото. После мега-много пълзене по широки преси, на места трудно можеш да си завъртиш главата. И после всичко се променя.

– Прилепи. Вътре във входните галерии имаше общо около 10, будни. В залата със сифона имаше под две плоскости на тавана около или над 50, малки и големи подковоноси. Имаше и някакви с бели коремчета, ама спецът ни не успя да лепне диагноза. Намерихме и един маркиран сравнително близо до входа, все още спящ, номерът му бе 01529. На печелившите честито!

– След първоначалния гърч, тесняци, патици, кал и т.н. следва безкрайна поредица от отвеси, два от които минават почти покрай водопади. Почти, защото и отстрани да си, къпеш се. А, и не говорим за Големия отвес, който някой каза, че е около 70м висок и по цялата му дължина имаше доволно пълноводен водопад. i

И някои изводи…

– Карбидката е голямо удобство, освен ако се закача насам-натам, гасне на всяка трета крачка, свършва й водата, карбида, превива или изважда се маркуча, или не е в настроение.

– Вадейки батерия от челника, за да не свети в багажа води до влизане в пещера с неработещ челник.

– Резервното осветление и резервните батерии са някакви наистина задължителни работи. Задължителни. Наистина.

– В студени дупки – с термо под полара. В мокри дупки – PVC или гума над полара. Препоръчително… ама тъй де.

Та влизането беше съпроводено наистина много дълги неприятни тесни места, които в един момент стават на отвеси с кални въжета. В следващия момент залите стават наистина гигантски, като в дъждовната зала можех да стоя половин час и да съзерцавам огромната кухина, открила се пред мен, да се взирам в отворите отсреща и да си представям какво ли има оттатък и на къде ли водят. Дъното не се вижда, без да рискуваш да паднеш, същото важи и за тавана. Другата голяма зала бе Калната, от която започна мокренето, движението покрай реката и всъщност отвесите с водопади покрай и по тях. В страни от тези и много други красоти, които ни се откриха, пещерата бе някак враждебно настроена. Допусна ни, но не и безаварийно. Още на влизане на другар от екипа карбидката гаснеше твърде често, а точно по големия отвес на най-тясното място между две големи зали, където водата се разбиваше в скалата над цепнатината, тя изгасна тотално. Резервното му осветление бе с една батерия по-малко, което значеше слизане съвсем на сляпо. На същото място аз отделих едно доста сериозно време за борба с комуникационния кабел, който точно там се увиваше около въжето. Самите въжета по цялата система се бяха свили до толкова много от влагата, че нямаше на нито едно място нормален начин да се прехвърлиш като по учебник, ако си с десендьор (като мен). Та как да е, човека без светлина получи една батерия от моите, но продължи на карбид в момента, в който пак запали.

Водата беше много над нормалното, поне според тези, които са били тук преди. Водопадите преди не са мокрели хората. Особено тези с дочени пещеризони. Но както и да е, аз май останах последният сух човек от цялото влизане, като това не ми попречи самосиндикално да си напълня единия ботуш с вода. Разбира се, черната серия още преди това събори един другар при изкатерване на висока стена в една безкрайно висока зала, развиваща се насрещно на течението на втората река, вливаща се в първата. Два разкървавени пръста и малко шаш и паника. На връщане един челник се разпадна при изкачване по въжето, та за пореден път имаше ТЕВ на сляпо и тогава вече връчих резервното си изцяло. Другият човек с резервно осветление беше отпрашил напред (и нагоре). Дънният лагер бе наводняван, палатката – занесена доста встрани от него, но невредима.

Влезнахме в 10:15 и излезнахме в 19:20. Чиста работа. И припълзявайки до лагера, целите покрити в кал, Тони притреперващ като за последно, бяхме посрещнати от Сашо Янев, който ни връчи по една ламаринка Oettinger export. И тъй, вечерта приключи с бира, ракия и пренасочване на домейни…

Ъм.. снимки няма. Дай Боже четвъртък да станат интересни от втората мисия в Мачанов…