Изхвърляне на „особени“ отпадъци

Вчера някой повдигна въпроса във фейса как се изхвърлят химически отпадъци от тип разредител за боя, лакове и т.н. Първо си помислих, че това спада към стрителните отпадъци, понеже се ползва при ремонтите. Хубаво де, ама в депото Враждебна не си падат точно по такива химикали, та се оказа друго.

Нататък Изхвърляне на „особени“ отпадъци

A Summer of Fun: The Manifesto

Like childhood play only limited by what we dreamed up next, A Summer of Fun is all about bringing back an environment that encourages fun and a state of mind that’s open to it. Instead of letting the miserably predictable cycle of being a grown-up replace youthful happiness, this is a conscious effort to reverse the trend between the days of June 1st and September 1st.

Because everyone’s idea of a good time is different, naturally not every item will speak to you personally. Think of this more as a list to inspire your own set of guidelines for better living.

Нататък A Summer of Fun: The Manifesto

Жена на пътя*

Притичваща жена на метри след пешеходна пътека при пресичане блъсва скутер, опитващ се да я заобиколи, вместо да намали

Преди анатемата, можете да прочетете бележката под текста.

Ситуацията по-горе споделих във фейсбук група на мотористи. Не че има значение за самата група. А може би има. От над 20 70 споделяния на анимацията и над 30 коментара, едва двама души споделиха, че не само пешеходецът е виновен за произшествието. Повечето коментари всъщност бяха за това, как жените и без кола могат да бъдат опасни на пътя.

Нататък Жена на пътя*

Неповторима отзивчивост от call.sofia.bg

„Ама как, тротоарът пред ЧЕЗ е е изчистен от сняг!“

Това се опитват да ми обяснят. Тази зима (09.02.2015) подадох сигнал с прикачени 2 снимки за това, че тротоарът, през който минавам всеки ден за път за работа, не е почистен от лед и сняг. 8 месеца по-късно столичният инспекторат реагира, откликвайки на сигнала ми, разказвайки как ден след сигнала ми всъщност са минали, проверили са, и са констатирали, че сняг и лед всъщност няма. Въпросният документ, който декларира въпросната проверка, е с дата 15.10.2015.

Явно живеем в паралелни вселени с инспектората, защото снегът и ледът си останаха непокътнати, докато не ги стопи пролетта…

Дали, или?

Две раници, всяка заредена с хамак, шалте и спален чувал. Всичко друго са променливи, вариращи според дестинацията. В коридора чифт ски и снежарска дъска чакат следващата зима, запушени от планинско и две шосейни колелета. Горе на рафта се озърта одрасканата каска за мотора, както и все още лъскавата пасажерска каска, точно до пещерната, още неизмита от последното проникване. Велокаската се чувства някак пренебрегната, бидейки с изскубана козирка и системно пренебрегвана за каране в града, че и извънградско.

Пещерните джаджи се крият под табуретка и се крият, че токувиж някой ги почисти с WD-40. Неопренът в килера чака поредното влизане във водна пещера и евентуалното славно гмуркане, в случай че се наложи. Ще има да чака, уви. По-скоро ще се вози пак в каяк из белите води нейде малко по-западно от България. Банският, плажната кърпа и сандалите подсмърчат някъде в шкафа и чакат удобен момент да изскочат за извънреден авто-стоп до морето. Междувременно кецовете вече ги сърби за следващото тичане в парка и се търкалят нервно пред входната врата.

Фотоапаратът изпада в дилемата да има дълъг спокоен живот и да бъде ползван веднъж на два месеца или да се втурне във всяко излизане с риск да не доживее старини, следвайки примера на дядо си, който се търкаляше в калта на безброй пещери, джаскаше се в стените на не една или две пропасти и едвам щракаше от студ при -23 в най-студените дни на тогавашните зими из Витоша и Рила.

Питам се и аз, дали или.

Поредната седмица

Завършвам три проекта едновременно и преговарям за започването на други три. А три големи перспективни ни чакат да се освободим, че да се гмурнем в тях.

Четвъртък вечер се организираме за нощно проникване в пещера, та барем ми просветне. Дъжд с гръмотевици и небе със звезди. Мокра гора, загубена пътека, три челника с каски и тиха рекичка с пиявици и жаби.

Към 3 сутринта вече сме в колата обратно към София, а аз проверявам пощата за писма от клиента по закъснелия проект. Никой не е писал, освен поредните бедстващи диван-сърфисти, пътуващи към София без осигурен подслон. Оставям си номера и в 4 допълзявам до леглото.

5:15 телефонът звъни за втори път, който път се събуждам.

– Тук две раници с прикрепен жив организъм ме молят да ги прибереш.
– Къде е това тук?
– Бензиностанция. Кажи ми адрес и ще ти ги доставя…

Така и не видях на живо добрата жена, но 15 минути по-късно бяхме 4 души вкъщи и всички обратно по леглата.

Петък по обяд  е и правя презентацията за следобед. 4 часа водене на курс и половин ябълка за целия ден. 1.5 ябълки, 2 пици и поредно обаждане от непознат номер разхождам новите си гости от Казахстан и Беларус из Борисовата градина. Боси крака по поляната, хора с китари… Пешо и Добата, а вероятно и другите, някъде там.

– Слон! Слон! Ей, Слон!

Не ме чу, не я бях виждал от години. З сметка на това пък Никола пак ме видя преди аз него…

Приказна лещичка по тъмно, игра на табла по турски и мед с тахан. Тия хора страшно обичат мед бе! Пък аз нека си мрънкам че цялата тенекия мирише на рапица.

В полунощ – традиционна чаена церемония за трима души и зелено камъче.

Един час по-късно за най-изгърбеният възпроизвеждам масаж с лакти и тъпча с още мед + тахан.

Сутрин поредна: работа в леглото, мюсли със загоряло мляко и раздяла в метрото.

Ден и половина по-късно се чудя дали да не се запиша на курс по катерене, пък било то само заради съботните вечерни лагерни огньове с палатки. Пък и за да изкача онази стена в голямата зала на пещерата от четвъртъка.

Предишната вечер май трябваше да се метна с мотора до Пловдив за рождения ден на майнешкия хаклаб. Здраве да е, догодина пак. А междувременно ще работя върху зараждането на личен живот.

П.П. Подариха ми плетена котка! Дори опашка си има!

wpid-img_20150517_224401.jpg

Малка глупава победа

Взех да забелязвам, че ако в началото на деня победя някаква, макар и малка, битка, денят тръгва много по-гладко и успявам да свърша много повече работа от обичайно.

Днес преборих една глупава черта в заглавната и дънната част на шаблона за договори, която глупава черта ме вбесяваше повече от една година, без да успявам да я изловя през LibreOffice Writer и да я унищожа. Преди малко успях. И понеже ме е страх да не свърша всичката останала работа за нула време, сядам да пиша тук, вместо да се кача на вълната…

Майтапът настрана, ама ще е супер, ако мога всеки ден да си осигуря по поне една малка глупава победа. Ей тъй, за загрявка.

Помощи за наводнените семейства в Сърбия и Босна и Херцеговина

За който още не е разбрал, последните порои от миналата седмица създадоха не малко трагедии в Сърбия, както и Босна и Херцеговина. Не малко селища са откъснати, като хиляди са останали без дом, че на всичкото отгоре има и жертви. За актуалното положение можете да хвърлите око тук:

http://revolution-news.com/call-help-worst-floods-bosnia-serbia-contact-info-vital-donations-supplies/

или в twitter и facebook, като най-популярният hashtag е #poplave.

Чух се с хора от посолството на Сърбия в София и хората казаха, че събират следните неща:

  • Храна (по възможност консерви или по-дълготрайна такава);
  • Памперси (и всякакви други неща за бебешоци);
  • Вода;
  • Дрехи;
  • Козметика за лична хигиена и не само (сапуни, шампоани, пасти и четки за зъби, мокри кърпички и т.н.);

Помощите се приемат в посолството от 9 до 20 часа всеки ден (не съм сигурен дали и уикендите). За повече информация можете да звъните на 02 9461635. Самото посолство се намира на ул. Велико Търново 3.

Ако нямате възможността да идете до Посолството, но имате какво да дарите, и init Lab (кв. Лозенец, ул. Лозенец 4, ап. 9), ви е близо, ще се радваме да приемем там каквото домъкнете и да го завлечем заедно с нашите багажи към ул. В. Търново 3.

Посолството на Босна и Херцеговина се оказа, че са малко по-назад с организацията, като в момента търсят помещение за събирането на помощите, както и транспорт за превозването им, тъй като индивидуалните помощи трудно минавали през митницата. Води се комуникация с Българския Червен Кръст като най-вероятно утре (вторник, 20-ти май) ще има някаква яснота. Към този момент инфо няма дори на сайта на БЧК, пък от посолството ще ми се обадят, когато има нещо ясно, когато ще го драсна и тук.

Да „откраднеш“ собственото си колело (легално)

Останките от ключа ми
Останките от ключа ми

Заключваш си колелото на публично място и А) губиш ключа; Б) чупиш ключа в ключалката в опит да я отключиш, когато решиш да си го вземеш.

Както и да го гледаш и мислиш, ако седнеш да режеш или разбиваш заключвалката, някой съвестен гражданин може да реши все пак да звънне на полицията, наблюдавайки те. Та каква е процедурата, така че нещата да се случат легално и безопасно?

Първо няколко тъпи съвета:

  • веднъж месечно смазвай ключалката си, за да не заяжда;
  • носи ключа си заедно с всички останали ключове (за дом, офис и т.н.);
  • пази си резервния ключ на ДРУГО място или у друг човек;
  • пази всякакви документи, които имаш за колелото, дори това да е бележката от Еконт, при доставката му от предишния собственик до теб;
... след операцията
… след операцията

Та към подхода, който приложих аз, и който явно се оказа читав:

  1. Слагаш втора заключвалка на колелото, за да разубедиш мераклиите да разбият скапаната, докато ти се накумиш да се разправяш с полицията и да си срежеш своята.
  2. Намираш подходящи инструменти за срязване/счупване/разбиване на ключалката.
  3. Звъниш на най-близкото РПУ (не на 112, под ягодите!) и им разказваш слъзливата история с молбата да пратят екип при колелото, когато и ти ще си там, за да ти вземат номера на рамата и личните ти данни.
  4. Отиваш при колелото, когато сте се разбрали с блюстителите на реда, и не ръчкаш нищо, преди те да се появят и да се оправите документално.
  5. Ако имаш документи за колелото, включващи номер на рамата, всичко е наред и просто ще проверят дали номерът в гаранцията (където обичайно го има) съответства на този на самото колело. После минаваш на стъпка 9. Ако нямаш документи, продължаваш на 6-та.
  6. Документацията включва оглеждане на колелото от тяхна страна, писане на отличителни белези за него, номер на рамата (обичайно се намира под педалите, на „коремчето“ на колелото), марка и т.н. После ти преписват личните данни от личната карта, та ако някой докладва откраднато колело с тия данни от това място, тебе да те водят отговорен.
  7. Като финал пишеш в свободен формат Сведение, в което отново фигурират личните ти данни и описание на колелото, а също така и обстоятелствата, поради които се е наложило да се свържеш с пазителите на реда.
  8. Подписваш, и ти казват „Чао и успех с рязането!“.
  9. Прилагаш всичката налична креативност, за да си разбиеш/срежеш собствената ключалка и гордо си тръгваш с байка си.

Джуркани картофи

Така всъщност викам на друсаните картофи. Също толкова странно понятие всъщност. Нужни ми бяха следните материали:

  • кило и малко свежи картофи;
  • няколко стотин грама сирене (200-300 е ок);
  • сол на вкус;
  • олио на вкус;
  • червен пипер (лют по-добре, ама както си го решите);
  • чиста тенджера (да се подчертае чиста!);
  • чешмяна вода;

Картофите ги измивам докато загрее котлона, след което докато се подгрява тенджерата с вода, която вода е толкова, че да стигне до половината при пълна с ненарязани с картофи тенджера… цар съм на дългите изречения. Та, нарязват се картофите на лодки, без да се белят. Сипват се в тенджерата с вече що-годе загрялата се вода, посипват се със сол и се изсипва известно количество олио отгоре им. Разбъркват се хубаво и се захлупват. До тук са минали 14 минути.

Следва процесът „задушаване„. При мен обичайно повече се получава като варене, защото прекалявам с водата. За това – не прекалявайте с водата!

След като картофите са започнали да изглеждат що-годе ядливи и все още не са се разкашкали, можете да изсипете част от водата (20 минути минаха от началото на задушаването), да долеете още олио, да изсипете някакво промишлено количество червен (лют?) пипер, да захлупите отново с капака и да върнете на котлона. Излятата вода всъщност е като бульонче, така че я пазете! След известен престой и очаквано леко загаряне на картофите в дъното, можете да хванете здраво тенджерата за ушите, държейки я за капака едновременно с това, и енергично да я раздрусате. Ето това е т. нар. джуркане. Ta джуркаме си ние картофите половин минута до препотяване, и ги връщаме отново на котлона. Можем да бъркаме с подръчни инструменти, но е важно след това пак да захлупваме и да оставяме на котлона. Крайната цел, която би трябвало да е постигната за около 10 минути е дъното на тенджерата да загори, докато съдържанието й стане оранжево. Ако не е загоряла тенджерата YOU IS WRONG IT DOINK! Картофите всъщност се оцветяват от загара си, както и от пипера. Помагайте си и с двата подхода, за да докарате нужния цвят.

След като се изморите (или са минали 10 минути в джуркане и пържене в тенджерата), махате тенджерата от огъня и гледате какво се е случило. Оранжевото нещо не се очаква да изглежда лицеприятно. Няма да го гледате и да му се радвате, а ще го ядете. Изплясквате го в чиния, настъргвате отгоре му сирене, слагате още червен пипер, ако ви влече, и поливате със сосчето, което изсипахте по-рано от тенджерата.

Сервира се горещо, по възможност на гладни хора, защото ситите ще мрънкат за това, че мяза на пихтия. Ако все пак има подобни реакции – да го духат (джуркания картоф)!

П.П. Нарочно не прилагам снимки!