Джуркани картофи

Така всъщност викам на друсаните картофи. Също толкова странно понятие всъщност. Нужни ми бяха следните материали:

  • кило и малко свежи картофи;
  • няколко стотин грама сирене (200-300 е ок);
  • сол на вкус;
  • олио на вкус;
  • червен пипер (лют по-добре, ама както си го решите);
  • чиста тенджера (да се подчертае чиста!);
  • чешмяна вода;

Картофите ги измивам докато загрее котлона, след което докато се подгрява тенджерата с вода, която вода е толкова, че да стигне до половината при пълна с ненарязани с картофи тенджера… цар съм на дългите изречения. Та, нарязват се картофите на лодки, без да се белят. Сипват се в тенджерата с вече що-годе загрялата се вода, посипват се със сол и се изсипва известно количество олио отгоре им. Разбъркват се хубаво и се захлупват. До тук са минали 14 минути.

Следва процесът „задушаване„. При мен обичайно повече се получава като варене, защото прекалявам с водата. За това – не прекалявайте с водата!

След като картофите са започнали да изглеждат що-годе ядливи и все още не са се разкашкали, можете да изсипете част от водата (20 минути минаха от началото на задушаването), да долеете още олио, да изсипете някакво промишлено количество червен (лют?) пипер, да захлупите отново с капака и да върнете на котлона. Излятата вода всъщност е като бульонче, така че я пазете! След известен престой и очаквано леко загаряне на картофите в дъното, можете да хванете здраво тенджерата за ушите, държейки я за капака едновременно с това, и енергично да я раздрусате. Ето това е т. нар. джуркане. Ta джуркаме си ние картофите половин минута до препотяване, и ги връщаме отново на котлона. Можем да бъркаме с подръчни инструменти, но е важно след това пак да захлупваме и да оставяме на котлона. Крайната цел, която би трябвало да е постигната за около 10 минути е дъното на тенджерата да загори, докато съдържанието й стане оранжево. Ако не е загоряла тенджерата YOU IS WRONG IT DOINK! Картофите всъщност се оцветяват от загара си, както и от пипера. Помагайте си и с двата подхода, за да докарате нужния цвят.

След като се изморите (или са минали 10 минути в джуркане и пържене в тенджерата), махате тенджерата от огъня и гледате какво се е случило. Оранжевото нещо не се очаква да изглежда лицеприятно. Няма да го гледате и да му се радвате, а ще го ядете. Изплясквате го в чиния, настъргвате отгоре му сирене, слагате още червен пипер, ако ви влече, и поливате със сосчето, което изсипахте по-рано от тенджерата.

Сервира се горещо, по възможност на гладни хора, защото ситите ще мрънкат за това, че мяза на пихтия. Ако все пак има подобни реакции – да го духат (джуркания картоф)!

П.П. Нарочно не прилагам снимки!

Случайни случайности

Седим в init Lab вечерта преди Бъдни вечер, някъде към 22:22. Аз, другият видински Владо, брат ми и Жу. Двама се борим с WordPress проекти и двама се борят с Linux конфигурация и python-ски проект. Адашът пък разправя на Жу как да се оправя с разни дребни глупотевини из Маймунтуто.

– Абе, как се махаше word wrap-ът на gedit? – попитах в стената.

Владо и Жу малко изненадано повдигнаха глави и се втренчиха.

– Preferences и…. – започна Жу, но го открих в момента, в който го каза.

– Тъкмо това му обяснявах преди половин минута. – се включи някак възмутено Владо.

– Ми кво да направя, тука гледам едни логове и изглеждат много омазано като ми ги пренася на нов ред. – оправдавам се.

– Е ми ние някакви логове гледахме. От базата. – някак безсмисленото добави Владо. Дали безсмислено?  Моите логове бяха точно от грешки на SQL заявка, която омазваше картинката…

Домати с ориз (яката манджа)

Оня ден на път за init Lab ми пристърга стомаха и се зачудих дали мога поне веднъж вместо да се натъпча с вафли и налея с Gingerela да си сготвя нещо. Размишленията ми се насочиха към спомена за изостанал недовършен пакет ориз, та в края на краищата минавайки покрай магазина взех един буркан небелени домати. 40 минути по-късно хапвах нещо, което сериозно ме изненада с това, че беше не просто ядливо, а и приятно за ядене.

Рецептата за „Домати с ориз по уабърски“:

  • малкото останал ориз;
  • буркан с домати и съответният им сос;
  • неизвестно количество вода;
  • олио (колкото да ви е яд, че после ще трябва да миете взичкия мазньоч с веро);
  • сол като за поръчково убийство;
  • босилек;

В общи линии в правоъгълната тефлонова тавичка изсипах всичкия наличен ориз и сипах вероятно два пъти повече вода. Олио по погрешка сипах още в самото начало, та пропуснах момента с миенето и чистенето на ориза. Сипах още олио, та да има и изтрясках тавата във фурната на Раховец-а. След, да речем, 30 минути водата не се виждаше на повърхността на ориза и той маааалко беше поомекнал. Изсипах всичко от буркана с доматите, малко го поразбърках с ориза и пак затворих фурната. 10-15 минути по-късно, когато оризът вече изглеждаше мек и ядлив, преди манджата да бе започнала да си прави коричка, извадих тавата и се сетих, че не съм сипал нито сол, нито друга подправка. Тогава всъщност ми попадна босилека, който си бяхме отглеждали през лятото, а просто го разсипах и него в тавата и хубаво разбърках цялото нещо.

Снимка на резултата няма, щото го изядох същата вечер.

Допълнение: Христо Дешев даде идеята следващия път да вкарам в играта и чесън. Като че ли звучи добре.

П.П. Записвам си „рецептата“, за да си я спомня следващия път като съм гладен и не ми се яде леща с босилек, както направих миналата седмица. Не ви препоръчвам да експериментирате с неща, които след това ще ядете.

Търси се адвокат, адвентист от седмия ден, за да съди Facebook

Понеже, нали, блогът ми напоследък го употребявам за да помагам на приятели да намерят нещо, което търсят, обичайно хора, реших, че и това нещо, попаднало случайно в пощата ми, трябва да се разчуе:

ТЪРСИ СЕ 

висококвалифициран адвокат с опит в международни съдебни дела за завеждане на съдебно дело срещу Фейсбук в компетентния международен съд, във връзка с долуописания казус. Адвокатът следва да бъде силно вярващ християнин (за предпочитане Адвентист от Седмия Ден) в Името на Всемогъщия Бог, Творец и Спасител, Господ Исус Христос. Адвокатът не трябва да е масон и да има връзки с тайни общества или организации. Делото е Божие и само посветен на истинския Бог адвокат би могъл да бъде ангажиран.

Описание на казуса:

Фейсбук тотално погазва правата на своите потребители и безцеремонно нарушава редица международни норми и закони!

За да контролира е-мейл кореспонденцията на своите потребители, Фейсбук незаконно е променил техния е-мейл адрес, предоставен в личните данни на профила!

Моля, обърнете внимание на Вашия е-мейл във Фейсбук! Той не е този, който Вие сте предоставили! Фейсбук няма никакви права да върши това! Моля, сигнализирайте компетентните международни институции!

Пример:

Ако Вашият е-мейл е

user@abv.bg или
user@mail.bg

във Вашите лични данни на Вашия профил във Фейсбук, е-мейлът Ви е изписан по следния начин:

user@facebook.com

Това е грубо беззаконие и произвол на тайните агенции (Илюминати), контролиращи сайта „Фейсбук“! По този начин Вашата е-мейл кореспонденция минава през сървъра на Фейсбук, за да знае „Големият брат“ какво и с кого си пишете!

Моля, ПРОТЕСТИРАЙТЕ !!!

За това беззаконие Фейсбук подлежи на международен съд и следва да изплати милиони долари обезщетение на своите потребители за неоторизирана промяна на лични данни и шпионаж на лична кореспонденция!

 

И да, мола ви са, протестирайте!

Крадени колелета

Не беше веднъж или два пъти на мои познати да им крадат колелета. И аз загубих едно колело, но това беше преди години и от тогава като че ли все ми се разминава. На приятелката ми в рамките на една година й откраднаха 2 колелета, същото се случи и на бат Ружи, и двата пъти в близост до Лаба, като единия пък колелото беше със сериозна заключвалка и беше вкарано в коридора на сградата…

Една вечер, излизайки от Лаба, открих заключвалката си почти разрязана, като гадът беше изчоплил гумената част, но явно беше стигнал до изненадващо здравата метална оплетка, която го е забавила до светването на лампите в коридора на кооперацията…

Опитах се по лични наблюдения и разсъждения да обобщя следните ПРАВИЛА ЗА СИГУРНОСТ НА ЗАКЛЮЧЕНОТО КОЛЕЛО:

  • ако ще заключваш някога някъде колелото си, не прави компромис със заключвалката си;
  • ако заключвалката може да се отключи с ключ, някой ще може да я отключи и с нещо друго;
  • … съответно не оставяй колелото си на скрити места, невидими за минувачите. Там „майсторът“ може да работи необезпокояван;
  • не оставяй колелото си заключено за по-дълго от едно денонощие – дори и да не му посегне някой „майстор“ от първия път, със сигурност ще го огледа, за да знае какво да си донесе следващия път, когато успее да се примъкне незабелязан до него;
  • не разчитай на камери за сигурност – какво, като имаш заснет тила на човека със синята тениска?
  • не разчитай на сигурността на собствените си стълбища – не едно или две колелета вече ни заминаха от подобна лъжесигурност;
  • заключвай колелото си само пред директния поглед на служител на заведение, магазин, охрана на сграда или каквото и да било. Ако размениш няколко дружелюбни лафа с човека, ще си имаш личен пазач на колелото.
Личното ми мнение, че най-здравите заключвалки са тези по-долу, защото са прилично дебели и обичайно оплетката отказва тези, които иначе са се захванали с идеята да го гепят за 5 минути работа.

На Ружи колелото, което бе заключено с подобна заключвалка, изчезна от коридора на кооперацията на Лаба, като заключвалката беше прерязана като с флекс… за което очевидно няма нормална защита. На приятелката ми второто колело бе отмъкнато от задния двор на кооперация на центъра, като подозирам, че заключвалката (подобна на горната) е била оправена с ножовка. Едната заключвалка от двете е именно моята, която някой се опита късна вечер пред Лаба да разреже в тъмното, пък другата е на съквартирантката, която си заключваше колелото директно пред входната ни врата на етажа. Предишната вечер колелото на другата ми съквартирантка бе откраднато от същия етаж, като нейната заключвалка беше по-тънка и вероятно с по-голям френски ключ/клещи би си заминала без особени усилия.

Обгоряната заключвалка всъщност е от тази вечер, като точно на входа засякохме човек с тъмни дрехи и запотена физиономия, който ме заговори несвързано и взе да ме разпитва къде съм живеел и незнам си кво. Минутка по-късно видяхме заключвалката на етажа и хукнах да го гоня из квартала…

Та който е имал някакво спокойствие за колелото си, нека си го прибере на терасата, ако не живее на първия или втория етаж на сградата. По центъра заключване „за малко“ да става само с устройства здрави и дебели поне колкото горното, щото иначе се обезсмисля заключването.

П.П. Колелото ти е уникално по марка + модел + номер на рамката, като последния се намира под средното движение. Ако ти се случи да ти го отвлекат и полицията все пак да го намери, можеш да си го посочиш на огледа, но още по-убедително ще бъде да им кажеш и номера. Реална собственост можеш да декларираш обаче едиствено с документите, получени при закупуване, на които също имаш номер на рамката.

Сам

До преди малко валеше сняг. Сега само леко прехвърча. Вятъра леко се закача със закъснелите снежинки. Ботушите ти потъваха малко над глезена. Не беше натрупално много, но беше достатъчно, за да скърцат стъпките. Без друг звук – просто равномерно скърцане на два чифта крака. Разходка в полунощ. Мъртъв парк в заспиващ град, и луната, невинно надзъртаща зад разпокъсаните облаци. Студеният вятър повя лицата и припомни онази детска песничка с пощипващия бузки студ.
При всяка крачка се образуваше купчинка сняг на носа на обувките ти, която при стъпването или се изтръскваше, или наедряваше, превръщайки се в малко снежно топче, търколило се от топлия ботуш.
Преминаващи коли. На близо и все пак тихи. Само двигателя тихо мърмореше. Сякаш се движеха по чорапки, за да не нарушат хармонията.
Палците на краката ти вече изтръпваха от студ, също както и останалите пръсти. Левият ботуш като че ли пропускаше вода. Пътеката сякаш потъна в снега и се сля със заобикалящата я поляна, окъпана в студената бледа светлина на луната. Спомни си как като дете обичаше да се разхождаш из полето без път и посока. Спомни си как не гледаше само на пред, в бъдещето, а оглеждаше и изучаваше всичко наоколо. Виждаше детство, приятели, игри, природа, добро… зло. Сега само утре ли успяваш да видиш?

Вече си вкъщи. Сам си, но със задоволство събуваш мокрите ботуши, сваляш чорапите, и докато си измиваш краката с топла вода в чайника се вари шипков чай. С все още зачервени от студа очи, подсмърчайки измъкваш из под леглото вълнените чорапи от милото бабче. Бързо ги нахлузваш и се мяташ в леглото, мислейки единствено за това как да се затоплиш по-бързо. Отново се унасяш в спомени, но бързо се отърсваш от тях и се оглеждаш около себе си.
Сам си.

8ми февруари

… и точно когато си мислиш с някаква скрита тъга как няма с кого да споделиш среднощната разходка и всичките звезди в парка, черен пес изниква от нищото и тръгва редом с теб, вторачил поглед в небето. Ноктите му тихичко тракат по асфалта.

Картинката идва от http://www.animalsw.com