Снощи отново си легнах към 1 с неприятното чувство, че не бях достатъчно продуктивен през деня и, че оставих твърде много работа за следващия ден. Днес се събудих се с неприятното чувство, че ме очакват хора по 9 различни проекта да направя нещо, а аз се бавя.
Тъжното е, че чувството ми е адски познато и много добре знам как моята персона реагира на това, как действам и как се чувствам междувременно. Обичайно следват няколко седмици на паническо скачане от задача на задача без да постигам кой знае какво, работа от много рано сутрин, та чак до приближаване на следващата сутрин, забравяне за яденето и личния ми живот. Такива седмици обичайно са белязани и с извънредно ниска продуктивност, нулево време за мен или близките и тежко разочарование от самия мене си.
Е, явно е омагьосан кръг и явно ще трябва някак да се самоизвлача от него, за да мога все пак да отметна работата, която ми се излива. Припомних си, че не съм нито пожарникар, нито парамедик, и ничий живот не зависи от моята навременна реакция. Работата ми е в сферата на услугите и е фокусирана върху това да помагам на моите клиенти да си случват по-добре бизнесите онлайн. Ако аз не съм на себе си, най-ужасното нещо, което може да се случи, е те да прекратят работата си с мен и да намерят друг специалист, който управлява по-добре приоритетите си. А аз всъщност мога и знам как да помагам на тези хора, заради което остава единствено да не нанасям щети на бизнесите им. Щетите идват, когато претупвам, недоспал съм и съм нещастен от работата си.
Е, значи единственото, което ми остава, е просто да си върша работата спокойно и внимателно, без да се самонаранявам по пътя. А за да се случва това, трябва да съм се наспал, да се храня редовно и да почивам дори в будно състояние, намирайки време за близките си, които до сега съм пренебрегвал и избягвал в тези си фази.
Никой не е по-важен от мен и моето (физическо и психическо) здраве.
Буквално никой извън семейството и най-близките ми. В такъв случай няма да си пропускам закуската, обяда или вечерята, за да мога да свърша с 1 час повече работа тоя ден. Няма да отлагам пазаруването, за да не се разсейвам от задачите си. И няма да се притеснявам “какво ще си помислят”, ако забавя някого още малко, за да приключа някоя от многото други задачи и проекти. Преди да си разширя екипа достатъчно, че да имам буфер за подобни инцидентни високи натоварвания, ще бъде така.