Skip to content

Скептична яма за идеи

и други бележки към мене си

  • начало
  • tech
  • блог
  • здраве
  • приключения
  • ядене
  • бизнес
  • деца
  • Кой?

Category: здраве

Най-често се случва тук да пиша за спортове и психично здраве (под някаква примитивна форма). Из архивите се мотаят и стари мои разсъждения и наблюдения около експеримент с многофазовия (polyphasic) сън и неща, които научих покрай четенето за него.

Първо броиш до десет

Posted on 2011.04.13 - 2019.12.18 by vloo

Напоследък все по-често си говорим с майка ми в Skype. Понеже е на около 2000 км разстояние считам този факт за едно сближаване. Но както и да е, лафихме си за нетолерантните и глупавите хора. Разказа ми за следната случка:

Запознах се с някакъв англичанин, който работи на нефтени платформи, а в извън работно време живее в България с някаква българка, която не знае английски. Казах му, че предвид че е в България, от него се очаква да положи малко усилие и да научи езика на страната, в която възнамерява още дълго да живее. Също както аз прави, пребивавайки във Великобритания. Отговорът му беше нещо от рода “Всъщност българите трябва да научите английски! За вас няма място на тоя свят”.

Първата й реакция била да го насмете и да го прати в едно много тъмно и тясно място, миришещо на кучи гъз (няма да споменавам мястото, не сме простаци все пак), но взела, че глътнала няколко глътки студен въздух, понеже нямала вода, преброила до десет и. И така.

Може да не знаеш, приятелю, но за българите има едно място, което се казва България. Ние, които не живеем там, не го харесваме, но има много други, за които то значи всичко и всъщност е най-красивото място на света, което те впрочем заслужават.

Не е нужно да споменавам, че тролското настроение на другаря англичанин тутакси изчезнало и сменил тона на разговора.

Без да плющя вълнуващи заключения, не мога да не си призная, че след толкова години с родителите си, все още намирам какво да науча от тях.

П.П. Та ако се бавя с отговор в чата, вероятно не лагвам, а тролът в мен е твърде голям, за да се преглътне в броене до 10.

Posted in здравеTagged брой до десет, психо, тактичност, толерантностLeave a comment

Многофазово спане, втори дубъл

Posted on 2011.04.11 by vloo

Мислейки го още от зимата, стигнах до заключението че е крайно време да планирам началото на повторението на експеримента с многофазовия сън, който миналата година приключи не особено героично. Като гледам съм си направил достатъчно изводи и поуки още тогава, само ще трябва да си ги систематизирам в една страничка сега и да започна малко по-сериозно да действам в “правилната посока”.

Първото, което направих, е да разразровя приятелите във facebook, така че тези от тях, които имат интереси в тая сфера, да се обадят и да се хванем заедно на хорото. Надеждата ми е заедно по-лесно да потръгнат нещата, особено ако някой постигне успех или попадне на идея за практичен трик.

Второто нещо, което вече се опитвам да прилагам по-често, е дрямка при всеки натиск от страна на тялото ми. Разпищи ли се, че му се спи – тръшкам се за дрямка. Лека по лека ще огранича дължината на основния блок за спане и ще се окажа в режим на Everyman.

Третото нещо е да напиша една публикация с извлечената мъдрост от всички мои предишни публикации на темата, така че синтезирано да се намира всичко инфо, което ще ми е нужно друг път, когато реша да правя подобни глупости и не ми се правят същите грешки като преди.

To be continued…

Posted in здраве2 Comments

Принципът на Трите П-та

Posted on 2011.01.22 - 2019.12.18 by vloo

Докато бях в гимназията баща ми постоянно ми натякваше, че трябва да уча, да чета, да се развивам. Аз, разбира се, се съгласявах с него и продължавах да шТракам на компа. Е, в последствие открих, че хубави работи е приказвал, ама кой ли го бе слушал.

Нещото, на което ме научи поне на теория последните години преди да духна за София и да спрем да се виждаме толкова често, че да ми налива акъл, беше за Трите П-та.

“За да успееш в което и да било начинание е нужно да приложиш три основни принципа, които характеризират твоите усилия. Те трябва да бъдат Постепенни, Последователни и Постоянни“

Кой да знае, че като има прошарена брада и четири деца може пък да знае някакви наистина мъдри неща. Сега вече го знам със сигурност. Най-готиното е, че все още не е късно… май.

Колкото и пъти да се захващам с нещо, ако не започвам с постепенно увеличаване на усилието и отделеното време, все стигам до момента на отказването – дали защото ми се струва твърде трудно, дали защото тръгвам твърде бързо в грешната посока. Пък е хубаво и грешките в началото да се правят с по-умерено темпо!

Да бъхташ последователно значи да имаш план за бъхтането и да го следваш. Без план за бъхтането, просто ма’аш на посоки без да постигаш особен резултат. Представям си го като да цвъкнеш яйцата на котлона, след което отгоре им да сложиш тигана. Сигурно ще се получи нещо, но надали ще е точно това, което искаш. Бележка към мене си – имай си от време на време план!

Самият успех няма как да се случи, без да се бъхта постоянно за него. Не малко бих засегнал темата и за фокуса, но ми е достатъчно болна, че да се почешам зад ухото и самозасрамено да сведа глава. Целенасочено и без прекъсване – това го разправят и хората, проповядващи monotasking, и pomodoro техниката, че дори и баща ми.

На последния специално смятам да се доверя. Постепенно, но с постоянство и последователни стъпки.

Posted in здравеTagged бащини уроци, постоянство, принципи на успеха, психо4 Comments

Да спиш на студено

Posted on 2011.01.18 - 2019.12.18 by vloo

Последната една седмица си лягам все около 1 след полунощ и с лягането си отварям прозореца, който е на метър от главата ми. Завивам се със същата завивка, с която се завивам и лятно време и потъвам в дебрите на съня почти моментално.

Зима е, температурите нощно време са около -5, че понякога дори по-ниско. Сутринта в стаята ми е между 1о и 13 градуса в зависимост от това дали е имало перде пред прозореца или не. Когато се будя от будилника съм бодър, а последните два дни дори се будя поне 10 минути преди него (към 6:30 някъде) – отново отпочинал.

Не мога да не заключа при тези мои все още скромни наблюдения, че по-ниската температурата и наличието на повечко чист въздух (съответно и кислород), тялото отпочива повече и е достатъчно по-малко време за възстановяване от стреса и натоварването от отминалия ден.

Други фактори, довели до това може да са спирането на консумация на алкохол от началото на годината, както и на други боклуци, като захарните изделия, газираните, оцветените, овкусените и т.н. напитки. Съмнява ме обаче хранителния ми режим за две седмици да е дал толкова силно-изразени ефекти.

Експериментът продължава и в скоро време вероятно ще мога да се похваля и с още хубаво резултати. Да поживеем, пък ще видим!

Posted in здравеTagged сън1 Comment

Многофазов, ама друг път

Posted on 2010.08.05 by vloo

Колкото и да си вярвах, че лятото ще е добър момент за преминаване към многофазов режим, установих, че ще ми е в пъти по-трудно. Последните две седмици планирам действията си ден за ден, понеже за по-дълъг период от време просто не се получава. Днес съм на работа до обяд, ама нещо се сдухва и оставам до вечерта. После решавам, че ми е писнало тук и хващам стопа за морето. След нощуването на плажа времето се разваля и хващам стопа обратно към София.

Е, не ми остава друго, освен да акцентирам на други методи, като повишаване продуктивността ми в будното състояние, намаляване на часовете сън чрез двуфазово спане (сън + дрямка), повишаване качеството на съня, и намирането на “7-те навика на високоефективните хора” на Кови, която изпозатрих някъде из дома. А съм едва на средата.

Posted in здравеTagged лято, Многофазов сън, продуктивностLeave a comment

Опит за еднозадачност… и кво?

Posted on 2010.07.24 - 2019.12.18 by vloo

За около седмица се опитах да работя еднозадачно и се надявах да придобия максимално количество от описаните преимущества на този начин на разпределяне на времето, вниманието и усилията през деня. Всичко звучеше идеално просто, лесно и достоверно, до момента, в който се опитах да го приложа на практика…

Къде му е трудното на това? Твърде лесно е да се заплеснеш и да забравиш за цялата тая история и да се отплеснеш по нещо, което изведнъж някой ти е натресъл. Дори вдигането на телефон по средата на разговор е нещо, което трудно се отказва, ако не си супер-осъзнат и не се ръчкаш наум през цялото време да НЕ правиш такива неща.

Въпреки всичко като че ли имаше лек спад в стреса, или поне така искам да си мисля аз. Друго съществено май не успях да направя покрай това, та поне знам, че с подценяване на опита няма да стане номера. Другата седмица може да пробвам пак, тъкмо преди да превключа отново на многофазов сън…

А сега ме чака плаж.

Posted in здравеTagged еднозадачно организиране, екперимент, опит, психо1 Comment

Многозадачни или еднозадачни?

Posted on 2010.07.11 - 2019.12.18 by vloo

За хората, далеч от програмистския контекст това може да е малко странно заглавие. Пак, че не говоря за нишки, а задачи. Но да премина директно на темата – четох една статия, която разказва за това, че всъщност човекът е животно, което не е направено, за да изпълнява няколко задачи едновременно. Без значение дали е Наполеон или просто жена, това не е за него и в повечето случаи ще вреди на продуктивността му, от колкото да помага.

Силно вярвах, че всъщност човек може да върши много неща едновременно и да жoнглира с различните задачи, така че всичко да се движи и да няма изтърване на срокове и закъснения. Да, ама си останах със силната вяра. Все не постигам продуктивността на хората, които си правят едно нещо, ама го правят добре. Все съм навсякъде и все не съм никъде. След малко размисъл снощи, след като прочетох статията, се замислих, че може би все пак греша в опитите си да правя всичко през цялото време, тук и сега. И може би точно заради това и не успявам да се фокусирам върху важните неща (както трябва), а да се лутам сред хилядите малки глупости, с които съм се ангажирам и през седмица да стигам до състояние на прегаряне. Е, не е далече от акъла всъщност, че едното води до другото.

Авторът на статията направил експеримент за една седмица, през която седмица се стараел да работи само върху едно нещо, без да се разсейва с идващите сигнали от тук и там (маловажно телефонно обаждане, ровене по сайтове за разсейка…), и така докато си свърши задачката. На кратко какви са били неговите наблюдения и резултати от едноседмичния експеримент:

  • много повече е изпитвал удоволствие от заниманията си – обяснението е в това, че забелязваш много по-ясно детайла, когато говорим за работа, и се отдаваш изцяло, когато говорим за занимания със семейството (женътъ и децата в неговия случай);
  • отбелязал е сериозен напредък в много от важните и предизвикателни начинания – според мен фокусът е виновника за този конкретен резултат, ама може да има и още нещо. Ще видим.
  • нивото на стреса силно намаляло – звучи примамливо и в същото време май ще изисква огромна концентрация, за да не мислиш за всичките неща, които са ти надвиснали, и на които си отказал да обръщаш внимание, докато приключиш с това;
  • загубил е търпение към маловажните времегубещи неща – без толерантност към загубеното време? Звучи добре, стига да не се изпада в крайности.
  • не намерил негативни страни в еднозадачността

Тези са ефектите, които аз ще търся през следващата седмица, като в същото време ще се оглеждам, дали пък няма и още нещо, което да изникне от промяната на поведението ми спрямо ежедневните отговорности и задължения.

След седмица ще се постарая да си драсна тук и личните наблюдения, за да видим Е ли толкова розово положението, или изцяло си зависи от човека и други премълчани в статийката работи.

Posted in здравеTagged еднозадачност, експеримент, концентрация, многозадачност, многонишковост, психо, разпределяне на времето, разпределяне на задачите, разсейване, стрес, фокус3 Comments

Обикновено недоспиване 2

Posted on 2010.07.10 - 2019.12.18 by vloo

Наближава средата на Юли, а аз продължавам да съм на подобен “икономичен” режим. Спането вече е в по-широки граници – 4 и нещо до 6 часа на денонощие с доста честа следобедна дрямка. Цялото нещо го чувствам доста по-добре вече и коефициента на изтрещялостта като че ли понамаля към единицата вече. Пак не е най-якото нещо на света, пак изглеждам като зомби в очите, пак като ги срещам с вода се получава неприятн0-болезнена реакция. Ама се трае и се свиква.

Планирам да започна отново многофазово спане от началото на август. Нещо ми е залипсвал експериментът, пък и ми се струва, че съм понаучил доста неща от тогава и сега ще ми е доста по-лесно да се преборя с успиванията, със спазването на стриктен режим и изграждането на навика. Хайде пък да видим!

Скромното ми наблюдение е, че има много хора, които се интересуват от това извращение с малкото и често спане. Тъжното е, че много по-малко имат възможността да го направят наистина, предвид работния ден, социалния живот… понякога дори личния живот. Единици са тия, които биха зарязали всичко сериозно за седмица, биха взели и отпуска, за да се отдадат на експеримент, който през това време ще им свали поне на половина продуктивността, ще им разбие съня, ще ги остави за известно време без живинка… на края на която седмица могат да се чувстват скапани и все още да не са успели в стремежа да изградят нов навик. Е, тук мога само да се радвам, че на мен са ми позволени всичките тия глупости и че ги правя.

Та, понеже мога, ще гледам и повече да споделям къде кога какво се случва, за да улесня в последствие миграцията на тези, които решат да се присъединят към моята секта. И такаааааааам… какво ще направя преди да започна:

  • ще си направя режим с 5 или 6 лягания по 25 минути. Преди бях на 30 и успявах веднъж на два дни да не се събудя от алармите (и сите дразнителе), съответно приемаме, че съм хващал пътя “нанадолу”. 25 трябва да са ми достатъчни, за да не бягам от REM преди да стане време за ставане.
  • ще си направя табличка, с която ще си следя тонуса и кога по колко спя всъщност. Не колко трябва, а колко СЪМ спал. Така много по-лесно ще мога да видя до колко си спазвам режима, кога са ми тежките моменти, кога ми жизнено и т.н.
  • ще спра консумацията на алкохол от 28-ми юли нататък, за да не ми бърка в нервата това;
  • ще си направя едно прочистващо гладуване за поне 3 дни до края на юли, за да премахна максимално количество токсини от организма си, преди да започна пак с рисковането на съня и умствената си дейност.

Wish me luck (виж ми лук) и ако си мераклия – включвай се и ти! Колкото повече хора го правим едновременно, толкова по-голям е шансът някой да успее.

Posted in здравеTagged polyphasic sleep, Качествен сън, Многофазов сън, недоспиване, режим, сънLeave a comment

Време има, има и приоритети

Posted on 2010.06.14 - 2019.12.18 by vloo

Разсъждавах напоследък над въпроса около оправданието, че нямаме време за това и онова. Забавното е, че времето е константа поне до момента, в който се научим да се движим със скоростта на светлината. Мене ме съмнява, че тогава времето ще спре да е константа, ама айде, нека имат тема за разговор физиците. До какво заключение стигнах?

Време има. Време има бол. 24 часа, и тия 24 часа ги имам абсолютно всеки ден! На всичкото отгоре ми ги дават за без пари, като ме взимат за зрял човек и ми предлагат сам да реша за какво да си ги похарча. Ако не ги изхарча до крайния срок, не ги връщат. Но продължавам да си имам по 24 часа на всяко глупаво денонощие!

Това, което ме спира да направя едно нещо за сметка на друго, това са приоритетите. И да, понякога е трудно да кажа на най-добрия приятел “Приоритети бате, ще пиша проекта, няма да идвам на ракията тоя път”. Звучи като “Ти си ми с по-нисък приоритет от писането на код, оправяй се!”, нали? Е да, само дето съпоставям ракията с работата, не приятелите с нея? Очевидно ако не беше, нямаше да продължавам да го пиша след като си тръгне той.

Уж стигнах до доказателството, макар и слабо да съм го защитил. В интерес на истината разчитам на интелигентността на хората да се съгласят с прочетеното предвид личния опит, вместо да ми обясняват, че не са такива и такива. На кратко отново:

Разполагаме с теоретично-безкрайно количество от време и ние сме господарите, които го разпределят според важните неща в живота си. “Нямам време” е лъжа. “Имам приоритети” е отговорът, с който имам правото да отказвам. И започвам вече да го правя.

Posted in здравеTagged важните неща, време, лична организация, отговорност, приоритети, психоLeave a comment

Обикновено недоспиване

Posted on 2010.06.14 - 2019.12.18 by vloo

Средата на Юни е и от около две седмици не спя като хората. Не е като да не спя въобще или супер-малко в смисъла на многофазовия сън. Не, еднофазов ми е съня, но пък е около 4-5 часа. Така се случва, че все не успявам да си организирам времето като хората и се налага да оставам до по-късно, за да си поприключа туй-онуй и да си легна малко по-спокоен след това. На работа се водя от 9 часа, та това не ми дава възможността да се излежавам до късно, което всъщност е много хубаво. Състоянието, което наблюдавам у себе си мисля, че официално се нарича недостиг на сън.

Какво значи това? Това е когато спиш, ама не достатъчно, за да се възстанови организма ти напълно, или за да изкара същия достатъчно дълго време в будно, свежо, енергично състояние до следващия сън. Някак така си го обяснявам аз, още не съм чел обаче официална дефиниция. На английски му викат sleep deprivation. По-долу обяснявам и как се чувствам от цялата тая работа и какви са ми наблюденията.

Симптоми: сънливост в ранния следобед, умора в късния следобед. Нищо необикновено, което да не ви се случва и иначе през деня, без значение колко време сте спали. Само дето към цялото нещо добавяте един коефициент, по-голям от 1. Да речем, че сутрин ставаш що-годе свеж към 7. Аз така правя, обаче когато съм легнал в 3 за втора седмица подред, ставам с една идея по-тежко. И гласът ми е с една идея по-драскащ, грапав, груб и нетолерантен към чуждите уши. Ставам с тежест, макар и да съм буден и уж отпочинал. Да, отпочинал съм. Очите ми обаче са една идея по-подути, или поне торбите под тях. Една идея по-бавно се движа от тебе, една идея по-бавно се мятам на колелото и една идея по-бавно спирам на светофара. След това всичко е наред до към 12-13, в зависимост от това кога и колко съм ял. В произволни моменти усещам слабост, отпадналост, кухост в тиквата и невъзможност да се концентрирам над по-сложни проблеми. Не постоянно, но се случва, и то достатъчно често, че да го споменавам тук.

Как минава деня? Като всеки друг ден. Оказва се, че да спиш по 4 часа далеч не е толкова брутално, колкото човек би си помислил. Нищо особено, просто въпрос на навик. Лягаш в 3, ставаш в 7. Поне за мен това се оказа режимът, който лека по лека спря да ме тормози с умора и взе да уляга. Ако пък вкарам и една следобедна дрямка 20 минути, съвсем готина ще стане схемата. А да имаш 20 часа на разположение хич не е зле. Всички горепосочени симптоми са почти декоративни, предвид че се преодоляват твърде лесно с лъжичка воля и не изискват особени усилия. Колко дълго ще изкарам така – не се знае. Или ще приключи този ми период, или ще настъпят неприятни промени. В един момент ме подхвана нещо, близко до грип, но не успя и два дни да се задържи. Пак след някой и друг ден се случи да имам сополиви и гърлени проблеми, но предполагам, че това е от ествественото отслабване на имунната система при недоспиването и умората. А може и да е заради рязката смяна от ежедневни порои към 30+ градуси на сянка.

Предстои да разбера как ще се развият нещата и дали това няма да се окаже по случайност добър ход в търсенето ми на оптимизацията на времето и работата по всички налични направления.

П.П. Нещо, което забравих, ме нападна за наказание токущо. Когато късно вечер започне да ви се доспива, всяко затваряне на окото над 10 милисекунди се оказва пропадане в пропаст. Точно така си се усеща, и ако не действате в същия момент, скоро няма и да станете. Ако пък реагирате о’време, ще ви се наложи да си отворите клепачите, както се отварят чепати консерви със собствено мнение по въпроса. Докато го правите, ще бъдете залепен за стола като от зверското ускорение на ракета, примерно.  Чудя се, дали няма общо с това, че когато спиш, тялото ти се препарира, моторнодвигателната система ти се изключва и изпадаш в дълбок кротък съм. Странно е, и не е най-приятното изживяване на света, когато си все още буден, ама ми се струва, че трябва да го отведа на разходка. Последното изречение пък е пример за смесване на будното състояние с рязкото спускане към подземните етажи и прожектирането на сън от сега. Отивам си в спалнята за един чудничък REM!

Posted in здравеTagged sleep deprivation, еднофазов сън, недоспиване, оптимизиране, свободно време, спане, сън, сънливост, умора3 Comments

Posts navigation

Older posts
Newer posts
Proudly powered by WordPress | Theme: micro, developed by DevriX.