Средата на Юни е и от около две седмици не спя като хората. Не е като да не спя въобще или супер-малко в смисъла на многофазовия сън. Не, еднофазов ми е съня, но пък е около 4-5 часа. Така се случва, че все не успявам да си организирам времето като хората и се налага да оставам до по-късно, за да си поприключа туй-онуй и да си легна малко по-спокоен след това. На работа се водя от 9 часа, та това не ми дава възможността да се излежавам до късно, което всъщност е много хубаво. Състоянието, което наблюдавам у себе си мисля, че официално се нарича недостиг на сън.
Какво значи това? Това е когато спиш, ама не достатъчно, за да се възстанови организма ти напълно, или за да изкара същия достатъчно дълго време в будно, свежо, енергично състояние до следващия сън. Някак така си го обяснявам аз, още не съм чел обаче официална дефиниция. На английски му викат sleep deprivation. По-долу обяснявам и как се чувствам от цялата тая работа и какви са ми наблюденията.
Симптоми: сънливост в ранния следобед, умора в късния следобед. Нищо необикновено, което да не ви се случва и иначе през деня, без значение колко време сте спали. Само дето към цялото нещо добавяте един коефициент, по-голям от 1. Да речем, че сутрин ставаш що-годе свеж към 7. Аз така правя, обаче когато съм легнал в 3 за втора седмица подред, ставам с една идея по-тежко. И гласът ми е с една идея по-драскащ, грапав, груб и нетолерантен към чуждите уши. Ставам с тежест, макар и да съм буден и уж отпочинал. Да, отпочинал съм. Очите ми обаче са една идея по-подути, или поне торбите под тях. Една идея по-бавно се движа от тебе, една идея по-бавно се мятам на колелото и една идея по-бавно спирам на светофара. След това всичко е наред до към 12-13, в зависимост от това кога и колко съм ял. В произволни моменти усещам слабост, отпадналост, кухост в тиквата и невъзможност да се концентрирам над по-сложни проблеми. Не постоянно, но се случва, и то достатъчно често, че да го споменавам тук.
Как минава деня? Като всеки друг ден. Оказва се, че да спиш по 4 часа далеч не е толкова брутално, колкото човек би си помислил. Нищо особено, просто въпрос на навик. Лягаш в 3, ставаш в 7. Поне за мен това се оказа режимът, който лека по лека спря да ме тормози с умора и взе да уляга. Ако пък вкарам и една следобедна дрямка 20 минути, съвсем готина ще стане схемата. А да имаш 20 часа на разположение хич не е зле. Всички горепосочени симптоми са почти декоративни, предвид че се преодоляват твърде лесно с лъжичка воля и не изискват особени усилия. Колко дълго ще изкарам така – не се знае. Или ще приключи този ми период, или ще настъпят неприятни промени. В един момент ме подхвана нещо, близко до грип, но не успя и два дни да се задържи. Пак след някой и друг ден се случи да имам сополиви и гърлени проблеми, но предполагам, че това е от ествественото отслабване на имунната система при недоспиването и умората. А може и да е заради рязката смяна от ежедневни порои към 30+ градуси на сянка.
Предстои да разбера как ще се развият нещата и дали това няма да се окаже по случайност добър ход в търсенето ми на оптимизацията на времето и работата по всички налични направления.
П.П. Нещо, което забравих, ме нападна за наказание токущо. Когато късно вечер започне да ви се доспива, всяко затваряне на окото над 10 милисекунди се оказва пропадане в пропаст. Точно така си се усеща, и ако не действате в същия момент, скоро няма и да станете. Ако пък реагирате о’време, ще ви се наложи да си отворите клепачите, както се отварят чепати консерви със собствено мнение по въпроса. Докато го правите, ще бъдете залепен за стола като от зверското ускорение на ракета, примерно. Чудя се, дали няма общо с това, че когато спиш, тялото ти се препарира, моторнодвигателната система ти се изключва и изпадаш в дълбок кротък съм. Странно е, и не е най-приятното изживяване на света, когато си все още буден, ама ми се струва, че трябва да го отведа на разходка. Последното изречение пък е пример за смесване на будното състояние с рязкото спускане към подземните етажи и прожектирането на сън от сега. Отивам си в спалнята за един чудничък REM!