Не е трудно на онлайн човек да установи в някакъв момент, че е изградил зависимост към социалните мрежи и безсмисленото висене, клюкарстване и прочее безсмислени дейности.
Първото постижение за мен беше да приема, че всъщност имам зависимост от тия глупости (о, не!). Е не е трудно да го установя, когато без да се замисля в рамките на 10 минути по време на досадна задача посягам да отворя facebook или twitter.
И така, проблемът ми е на лице и решавам, че трябва да го отстраня. Като за начало реших една седмица да не се занимавам с facebook, twitter, skype, gTalk, irc и т.н. Онлайн съм само в пощата и на мобилния.
Днес е четвъртък и до сега влезнах само веднъж във facebook, за да преброя поръчките за тениски за Лаба, понеже трябваше да ги засиля към девойката, която ще ги прави. И продължавам да съм по-продуктивен от миналата седмица, примерно.
Установих, че измъкването не е толкова лесно, ако нямаш нещо, с което да заместиш предишния вреден навик. В моя случай добър вариант се оказа кратки паузи с лицеви опори, набиране или вдигане на гирички, понеже в Лаба имаме нужните условия. Временният резултат от това заместване е трети ден с мускулна треска.
Веднъж поосвободил се от клюкарника и чуруликарника, започнах да забелязвам и други разсейватели, които ми се пречкат или на които отделям неоправдано много внимание. Това са новините, често незасягащи ме, както и пощата, която зяе отворена в един таб и ми крещи да я погледна всеки път, когато пристигне ново писмо.
Ограничавайки социалните мрежи всъщност силно се ограничих от достъпа ми до скандални и ексклузивни новини, които не могат да просъществуват без моето внимание. Остана да спра сам да си навирам носа в новинарските сайтове.
Що се отнася до пощата – понеже ползвам gmail, просто сменям на html версията, която далеч не е толкова натрапчива с цифрата непрочетени в таба на броузъра, пък и далеч не гълта толкова памет, колкото динамичната.
Само времето ще покаже колко смислено е в дългосрочен план да влизам в чата за конкретен уговорен разговор, а facebook & twitter – за разтуха вечер преди лягане (примерно).
Забележка: далеч съм от мисълта, че facebook & twitter са безполезни. Върша работа там, комуникирам с приятели, които иначе няма да мога да видя или поне не толкова често. Не съм се отказал от употребата на тези услуги, нито от чатовете, просто проверявам колко по-малко мога да ги ползвам, без да пропусна нещо смислено.
Някой да има наблюдения или някакъв по-особен опит в подобни опити?
Бая си зависи от чуяка, чуяк. Аз не мога да правя продължителни скучни задачи ако не се разсейвам с нещо бързо и интересно на интервали. По-важното за мен е да не ми се налага да правя дълги и скучни задачи – това е и по-трудното за осигуряване.
В моята глава бърз набег до фб, онлайн игрица, продавалник, елмаз и квото ти клати феса не е нещо лошо, стига да е в помощ, не в ущърб.
Твоята схема с набиранки е мега подозрителна за всеки офис, отделно пот, поледи и накрая линч със сноп прази лук… Аз лично ставам и излизам на двора за малко, поне така правих миналото лято, обаче установих друго. Като стана от компа и се разфокусирам много, изфирясва ми контекста.
Токато един бърз цтрл+таб в Swords & Potions 2 за около 60-90 секунди не ме спира да мисля за работата, която върша в момента.
Имаше лекция на тази тема (или статия?). Препоръката – ако всеки ден често се разсейвате чрез социалните мрежи и забравяте времето или влизате само веднъж и губите значителна част от работния ден – планирайте го. Примерът беше леко шокиращ за мен (да планираш 5 минути на ВСЕКИ час).
Лично за себе си използвам “система”: 20-5x-20 (по 15-20 мин сутрин с кафе и вечер и 3-4 пъти по 5 минути през деня). В момента съм студент, за това 5-те минути през деня са всъщност 5 минути преди да започне лекция (помага за “приключването”).
Това, Любо, е много готина идея всъщност :) Ще взема да го пробвам, макар че не съм сигурен колко ще помогне за бягане от зависимостите, колкото за организираността на деня.
Боби, наистина зависи от човека, защото аз примерно хич не се разсейвам от това да стана от компа, че даже, уви, ми се с случвало час и половина по-късно да продължавам да мисля за конкретен проблем, вместо да се наслаждавам на яденьето или разходката… 60-90 секунди с нещо развлекателно пък са ми достатъчни тотално да се зарибя и да отпердя още поне 15 минути в същата занимавка.
Разбирам те със зарибявките. Аз понеже съм минал по пътя на много по-сериозни зарибявки (синтетични) и съм се отърсил, сигур затуй веч не фащам дикиш лесно :D
Ами всъщност ако проблема е чисто продуктивен губиш много време и не можеш да си свършиш работата най-добрият вариант е точно да си планираш как да ползваш всички тези инструменти примерно аз обичам да съм в течение с пощата си за това я проверявам всеки път като влезе нов мейл. Но от друга страна може би 20 минути сутрин и след това 20 минути в края на денят ще вършат по-добра работа особено ако имаш задачи за изпълнение. Сега ако седиш и чакаш нещо да се случи вече е друга работа.
Много рядко имам супер-спешни писма, които да е адски важно веднага да съм ги прочел, като пристигнат. 2 пъти дневно обаче ми се струва твърде рядко, та май веднъж на час е що-годе правилния баланс за случая ми.
А проблемът не е само заради продуктивността, защото дори да не ми трябва да съм продуктивен, отделях неосъзнато много време в безполезни дейности.