Няма да плашим лами. В пещерите такива работи няма. Всякакви други глупости, но не и български фолкор-митологични гадове. Но как да е, офертата е следната:
Моят пещерен клуб организира нов вербовъчен курс, в който в рамките на около два месеца от човек ще те върнат назад в еволюцията до етап на развитие “Пещерняк”. Първо фактологията:
Средата на февруари ще има една среща между ентусиастите и подземните богове, за да се видят лице в лице предварително. Там ще можете да си зададете и въпросите, които ви глождат, пък очевидно не съм отговорил на тях. Курсът ще започне с пукването на пролетта. Абе нещо като клубна среща. Курсът не е безплатен, ама и не е шес-иляди-марки.
Та, ако обичаш природата, слънцето и луната, синьото небе, чистия въздух… е в пещерите ги няма такива. Ако не ги обичаш тия работи, пещерите ще ти помогнат да започнеш да ги оценяваш, и в един момент дори да ги обичаш страстно и безрезервно.
Пещернячеството ще те срещне със страховете ти, с твърди, меки и всякакви други човешки характери и скални образувания, ще те процежда през ухото на игла, ще те спуска по стометрови пропасти на единично въже, ще те кара да пълзиш по корем стотици метри, да плуваш в кристално чисти подземни езера и реки, чиято температура си има само една цифра над нулата. Ще се ориентираш в лабиринти, ще лазиш през блокажи и срутища.
Ще се загубваш. Пътя си и себе си.
Ще се намериш.
Ще намериш и други хора. И приятели.
Ела с мен в пещерата, и ще се научиш да правиш чудни пържолки и шишове без шишове на жар, да пееш простотии край огъня, да споделяш ракията с ближния си, да правиш бомби от карбит, да се нахлузваш в неопренов костюм. Ще се научиш да обичаш гумените ботуши и вълнените чорапи. Пък може и да ги можеш всички тия работи, знае ли човек? Това те прави още по подходящ/а за клуба ни.
Клубът е Под Ръбъ – сред най-новите, най-малките и с най-младите хора. Не ме гледай мен, че съм с брада – с нея си нося кални проби за изследвания.
П.П. Ей такива са ни отношенията в клуба, като в това писмо, за което нямам разрешение да го публикувам:
Бонджорно екс курсисти;)
Времето някак си мина и от курсисти, станахте некурсисти… За добро или лошо продължаваме с поставянето на някаква (надявам се дълга ) история за обучение на още такива “членове” като вас (не че ви имам за курове, ама така е думата).
Не сме се виждали от доста време, но юношеството ми май е на привършване и баба ми каза че ми спира издръжката от 2 лютеници и пакети макарони на седмица, та разбирате предвид сериозно създалата се икономическа обстановка ми се налага да работя… Оставете, ама го правя с работно време и т.н. сериозни работи. Общо взето за това и не сме се събирали…
НО, ви напомням, че това ,че не се събираме не означава ,че нещата не се случват. Стават си, та даже и добре вървят. Накратко: подготвяме се за новия курс, защото времето си дойде…
Коле, а ти и твоята професионална пещерна дрипа няма да се разминете – ще се ходи в Словения:)
Все най – снежно и до скоро,
Цеката
п.с.: ако имате някакви мисли и безплодни идеи, споделяйте, че се затрихме ;)
