Днес имах среща с Максим, с когото си говорихме предимно за предприемачество… може би защото той се е изсипал в България преди няколко седмици и от известно време се занимава с това да развива блог на тази тема, като се фокусира върху Балканите и възможностите за (бизнес)ангелско нападение на перспективните предприематели. Или по-общо казано – развиването на екосистема за хората с решения на проблемите. Тук вкарвам следната дефиниция:
Предприемател е тоз, който вижда решения, а не проблеми, около себе си. Решения, които чакат някой да дойде да ги случи.
Васил Колев тук добави:
Човек, който на своя глава предприема реализация на идеите си и си носи последствията от това (било то добри или лоши).
Та такам, блогът му (на бай Макс) е http://www.socialeast.eu/, наздраве!
Това, което ми остана като най-интересно заключение от приказката с него, беше всъщност неговият коментар, че много съществена липса за хората тук са големите сцени. Такива сцени, за които да се готвиш седмици, да излезнеш с много ранен прототип на идеята си и да избиеш рибата. Или да се срутиш. И в двата случая ще спечелиш много, та няма съществено значение кое точно от двете неща ще се случи.
Да де, ама ний на Балканите сме свикнали, че трябва да си пазим тайничко идеята, някой да не ни я прибере, все едно е жълтица в кесия. Да не говорим, че комшиите пък са едни лоши хора, чиито прадеди са правили само мизерии на нашите прадеди и поради това не заслужават по никакъв начин да бъдат обогатявани от евентуална комуникация с нас. Хеле пък да изграждаме партньорски мрежи или да обменяме опит!
Но тъй де, отклоних се от основната идея за големите неща. Голямата излагация носи големи поуки. Големите поуки пък ни пречат да повтаряме грешките твърде често. И всичкото това ни идва на аванта. Големият успех пък носи след себе си още по-големи възможности за излагация, така че и неговата стойност е неимоверно висока.
Има ли обаче къде на тоз разпокъсан полуостров да се сберат хора, които да издигнат сцена с широк и лъскав подиум, на който да се резилим до несвяст, или до постигане на съвършено съвършенство? Е ли локалният пазар достатъчно голям, че да поеме и да изстреля една успешна идея до по-далеч от српско назапад, да речем? Лягам да спя и ще си мисля по темата. Пък очаквам скоро Макс да вкара малко повечко просветление по темата, понеже се оказа, че е пообиколил доста места и събития, докато стигне до тук.
Дефиницията ти на предприемач е крива, и май основната и цел е някакви хора да се почустват добре. Предприемател/предприемач е човек, който на своя глава предприема реализация на идеите си и си носи последствията от това (било то добри или лоши).
Съвсем прав си, ако човекът просто вижда нещо, вместо друго, можем да го наречем и халюциониращ. Вкарвам редакция веднъгъ!