… се беше побъркал от целия хаос, настъпил сред копенхагенските железници. Нещо се беше случило на една от централните станции и влаковете стояха и чакаха, объркани от лудницата. Сменяха посоките в таблата в последния момент, преди да тръгнат, a това тръгване все беше след 20 минути. Самите служители на градския транспорт нямаха идея какво се случва и даваха съвети, които направиха пристигането на мен и брат ми от летището до Соборг над 2 часа, смяна на 4 влака и 3 автобуса при температура от около 5 С и поривист вятър с дъжд. Nice, a?
По-късно вечерта се уверих, че наистина що се отнася до Internet сме по-напред от тия мушмороци, като видях как ми лагва връзката на телефона, за нещо, което го плащат над 100 евро на месец… Обществените свободни мрежи пък са свободни, но с login & pass, щото явно са се парили вече от странстващи кракерчета и недоброжелателни е-злодеи. Дето го е казал мъдрецът – Парен каша духа!
Та такам, първото впечатление за Дания – лош интернет, хаотичен и неорганизиран транспорт и… време ли е, та да го опишеш?! Същия ден в София карах колело с къси панталонки и тениска.
Ден по-късно се запътваме да обиколим малко забележителностите и да хвърля едно око на странното нещо Christiania…