Странични ефекти

Макар и да съм вече на монофазен и от време на време бифазен режим (със следобедната дрямка), откривам, че има някои неща, които не са както преди да се захвана с експеримента. С други думи – има остатъчни странични ефекти. Готино е, че са положителни, или поне за момента забелязвам положителните.

  • Будя се в 6:30 без аларма, без значение кога съм си легнал. Преди няколко дни пробвах да легна в 23:30 и да стана в 5:30. Събуди ме алармата, след което заспах до към 7 и нещо (сиреч – провал). Следващите вечери си лягах в 00:00, 1:20, 2:20 (снощи), и всеки път се будех към 6:30 – 6:38. Не бях тоталната свежарка, но това се оправяше след първите 15 минути на щъкане из дома.
  • Сънувам. Най-редовно и то доста ясно, или поне в последствие си спомням дълго време сънищата си. Предвид че преди нямах никакви спомени за никакви сънища, това си е цяло постижение за мен. Любопитмо ми е дали в дългосрочен план ефектът ще се запази или ще отмине.
  • Дремя качествено. Не през цялото време, а когато реша да го направя и имам за основа поне мъничка нотка на умора. Заспивам лесно, будя се на първата аларма и съм свеж и бодър. Малко замаян, ама това най-вероятно е времевата разлика между реалността и съня.

Продължавам да се ослушвам и оглеждам за други резултати и ефекти от краткия ми неуспешен опит да премина на многофазов режим на спане и ако забележа още нещо, със сигурност ще си го отбележа и тук.

Защо времето не ми достигаше при ~ 21 часа на денонощие

Трите седмици в опитите ми да променя режима си на спане на многофазов (polyphasic) разполагах с огромно количество време, през което смятах, че ще мога да свърша много от задачките, с които изоставах. От това всъщност зависеше дали ще се случи Open Fest Vidin 2010, кога ще стане готов сайта на няколко неправителствени организации, как ще стартира курсът ми по WordPress, до къде ще го докараме с кетъринг фирмата с Ниньо, как ще се развият нещата с http://www.e-kesia.com/ и съответно учебната фирма към Junior Achievement.

E, резултатите бяха почти грозни. Цял ден, когато не бях на работа, се размотавах с маловажни глупости в нета, играх на компа (за което никога преди не намирах време) и въобще – лигавех се. Нощно време работих, като от 20:00 нататък бях доста продуктивен, стига съзнателно да се захващах с работа. Случваше се обаче да се успя с час и повече при дрямката в 00:30 или тази към 4:00, което леко вредеше на плановете. Отделно, че след последната дрямка преди зазоряване тотално ми падаше мотивацията и се отплесвах отново по развлечения.

Като извод от цялата работа си казах, че трябва първо да се науча да си организирам времето, след което да си го увеличавам. В предишно мое писание написах, че „ако се губиш на поляната пред блока, не е здравословно да ходиш на полето“ или нещо от сорта. Днес прочетох статията на Стив Павлина за Утрояване на Личната Продуктивност (на английски е) и открих, че и там има нещо общо с моето „феноменално откритие“. По-долу обяснявам за какво точно иде реч.

Да увеличиш три път продуктивността си звучи като поредния банален и в същото време нереален призив от книжка за Self-improvement, която днес я има, утре вече някой си е изтрил задника с нея и вече я няма. Е да, ама не. Съвсем реално си е, или поне за една голяма част от мърдите, които не се замислят особено над това как им минава времето. Твърдението на Павлина е, че обикновенния офис-служител работи целенасочено за каквото трябва едва 1,5 часа от престоя си на работа. Останалото време му минава в глупости. Ако това е вярно за повечето от нас, значи определено 3х за нашата продуктивност си е направо нищо (на теория).

Както и да е. Той съветва да се изпълнят три (и половина) елементарни стъпки, с които да се стигне до силно подобрение в това колко работа сме свършили в края на деня, без значение в офиса, по личните интереси, бизнес и т.н.

1. Записвайте си кога какво и за колко дълго правите.

1.5. Анализирайте това и си изчислете процента на свършената работа спрямо цялото загубено време.

2. Намалете съзнателно планираното време за свършването на тая работа. Тук тезата му е, че ако имате 5 часа да свършите нещо не кой знае колко сложно и тежко, вие няма да започнете веднага с него и надали ще го действате без пауза до завършека му, ако ви остават още 2-3 „свободни“ часа.

3. Започнете лека по лека да увеличавате планираното за работа време, като в същото време не изтървате от полезрението си записките за свършената работа и процентът на вашата ефективност.

И веднага пристъпваме към примера. Моята скромна особа се озова от 18 часов „работен“ ден на 21 часов такъв. Няма гадже, няма родители, деца и т.н. за които да отговаряш – само твоите си занимания и отговорности. И същата тая особа успя да се закопае в такива. При 18 часа не стигаха, защото след логването на заниманията си за последните няколко месеца (да, правя го без да ми го казва американец с женска фамилия), установих, че около 50% от времето, което съм си отбелязал при работещ наоколо комп, е заминало за активността, кръстена leisure. Това е времето, когато не върша нищо смислено*. Та, при 18 часа близо половината време заминаваше в глупости. Не е трудно да се сетиш какво се случва при 21 часа, за които си мислиш че са много повече и най-после ще ти стигнат за всичко – тоталното омазване!

Решението ми временно да спра с многофазовия сън и да наблегна на самоорганизацията и самодисциплината всъщност се оказа много добро, макар и не съвсем навременно. Сега ми остава да акцентирам повечко върху ограничаването на работното време, повечко да си почивам (ооох, Котьоооо) и да притисна задачките в ъгъла, за да видят, че няма да къде да бягат. После ще си увелича за някоя и друга седмица капацитетът (което се очаква да стане преди сесията ми, почваща на 28.06) и за лятото да съм готов за нов експеримент със спането.

*за подобни и други интересни открития мога да препоръчам на Linux потребителите с Gnome да се оборудват с Хамстер – инструмента е просто незаменим!

Край на експеримента… за тази седмица

Повече от седмица не съм писал и май е крайно време да споделя какво се случва. Освен всичко останало, последните две вечери след среднощната дрямка се успивах до сутринта, но за това после.

Последната седмица или поне от уикенда насам бях затрупван с непланирани или изключителни събития, които малко или много пречеха. В събота имахме клиент за кетъринг, за който трябваше след полунощ да ходим да разчистваме терена от партито му. Преди и след партито подготвяхме „суровините“ за кафе-паузите и коктейла на Idea Challenge за следващия ден. На съответното събитие (Idea Challenge) моя милост играеше ролята на участник, организатор и кетъринг-guy. Вечерта не ми останаха сили за after-party-то и директно се прибрах и хоризонтирах. Това, разбира се, се случи след като разтоварихме коктейлните маси в студентски град, до който ме валя дъжд и духа вятър. Та имах причина да се опитвам следващите дни да съм болен.

Спирам uberman експеримента за сега, защото осъзнах, че не съм узрял за него. Защо ли?

  • Наличието на много повече свободно време предполага, че ти умееш да се справяш с времето си. Ако се губиш на поляната между блоковете, не отивай на полето!
  • Трябва да имаш спокоен и регулиран живот – изненадващи събития, неочаквани среднощни срещи с приятели и т.н. случки не бива да ти се случват повече от веднъж месечно, за да се отдадеш изцяло на метаморфозата от хибернираща се мечка към денонощно буден страж. Динамиката в живота тук ми изигра лоша шега.
  • Нужно е да си въоръжен с желязна дисциплина. Алуминиевата също върши работа. Приятелите са ти приятели и ще те разберат за 30 минути отсъствие от купона. Ще те разберат и за това, че пропускаш наздравицата, защото алкохолът вреди на качеството на съня, а в същото време успива. Онази дълга статия можеш да я дочетеш и след дрямката, няма да свърши света с половин часово закъснение. Че дори клиентът ще се съгласи срещата да не е в 14, а 14:30, ако в 13:30 имаш дрямка (не че трябва да изтъкваш причината).

Та такам. Имам над какво да дялкам, преди да се върна към експеримента. Не направих грешка с него, научих много неща, опознах малко по-добре тялото си и навиците (или липсата на такива) на организма ми, постъпих тъпо на няколко пъти, за да си извлека и поука от цялото нещо. Същата тая извлечена поука ще я драсна следващите дни, когато намеря повечко време и вдъхновение. А иначе писането в блога няма да приключи с това, тъй като възнамерявам да споделя максимално натрупания опит от тези 2 седмици и половина. Не за друго, ама ще ми бъдат от полза записките при следващия ми опит.

Не съм се предал в битката с многото проспано време и за това възнамерявам да приложа по-малко плашещата техника за Powerful Sleep, с която се твърди, че човек може да спи супер 4-5 часа на денонощие. И евентуално ще комбинирам със следобедната дрямка. За това също има какво да се напише, пък и ако някой има желанието, мога да му пратя 70 стр. книжка по темата, която определено ще ви светне за някои интересни факти, без да иска от вас да сте доктор.

До скоро, продънен диван! Мараба, стар матрак!

Ден 9 – Epic Fail

Серията от грешки, които натрупах последните няколко дни, като се започне от пътешествията миналия вторник и се стигне до ангажиментите ми този вторник, които ми попречиха да си взема дремките на време…. всички те ми се отразиха вчера – 11.05.2010.

След съвсем нормалния режим на спане според графика, отивайки на работа аз бях със силно зачервени подути и сърбящи очи, спеше ми се от 10 часа и едвам гледах. Продуктивността ми беше на около 50% и едвам кретах със задачките, макар и да не се разсейвах с нищо странично.

По обяд легнах в 1:00 на пейка зад НДК и дремнах до 1:30 без обаче да успея да го докарам на REM. Свеж останах само за още около 2 часа, след което отново преминах на режим зомби, заради което дремнах отново към 16 и малко.

Бъбрив приятел, с който не се бяхме виждали от няколко месеца, се появи и с това отпрахме до 21 и нещо в приказки, с което за пореден път се бях превърнал в зомби. Прибирайки се вкъщи пих една студена вода и се тръшнах за дрямка, като помолих брат ми да ме събуди…

Събудих се към 00 с още по кървясали очи и също толкова подути (щях да помисля че ставам от дълбокия етап на съня, ако не беше спонтанното събуждане). Брат ми ми разправи, че ме е будил на няколко пъти, при което почти съм ставал, но съм питал ядосано „За кво ме будиш?!“…

Поработих за около половин час и реших да се хвана вече сериозно да работя по график и съответно към 1 часа отидох да си направя дрямката, за да убедя организма ми, че тогава му е времето за дрямка.

Събудих се в 7.

Всички аларми ме предадоха на всичкото отгоре се събудих с телефона (предател!) до главата си.

Имам чувството че контрола над ситуацията съвсем ми се изплъзна и в момента всъщност не съм на никакъв режим, а просто със силно разбит сън. Днес (12.05.2010) ще си направя по-дългосрочно планиране на експеримента, в което ще си сложа твърди периоди за дремките и ще се надявам след този рестарт, който се получи снощи да започна вече с привикването на към някакъв режим.

В момента, в който определя точните параметри за новия ми режим, ще пиша пак. Чистият uberman няма как да работи за мен, тъй че ще трябва пак да изграждам хибриден вариант. И сега вече ще мога да стъпя на някакви наблюдения върху навиците ми на спане, което ще ми помогне поне мъничко да наклоня най-после везните в моя полза (hopefully).

Защо пък да си разкъсвам съня?

Защо пък не? Хайде вместо да контрирам на инат, да се пробвам да систематизирам аргументите, така че човек да не може да не се съгласи с мен

  • Многофазовото спане ти дава възможността в рамките на едно денонощие да си буден, бодър и работоспособен над 20 часа!
  • Достъпен си до целия свят (почти) денонощно! Ако outsource-ваш някаква услуга или въобще работиш с клиенти или партньори от САЩ или Източна Азия, това е шансът ти да комуникираш на живо с тези хора, а не чрез обмяна на писма. Търгуваш с акции на бразилската борса? Идеалния вариант за тебе! Работиш като самоенаета единица, която независима от други хора върши работата си вкъщи? Нощно време никой няма да те притеснява да си свършиш работата (няма чатове, няма писма, няма RSS feed-ове). Стартираш нов бизнес и тепърва трябва да планираш цялостния план за действие, да дефинираш вътрешните процеси, да правиш пазарно проучване за своя сектор, да налагаш бранда си сред интернет обществото? Ти така и така спиш по 4 часа. Няма да е голяма разликата.
  • Дремките няколко пъти в денонощието позволяват да се изчиства по-често съзнанието, което води до по-голяма отпочиналост както и много по-лесно постигане на фокус върху работата, която се върши.
  • По-честото постигане на REM етап на съня води до повишаване на работния капацитет на мозъка, както и на усвояването на знанията, придобити през деня. Второто твърдение е извод от изследвания на американски учени (така казано звучи малко банално, нали?). А що се отнася до капацитета – REM е фазата на съня, в която мозъчните вълни са с най-висока честота, т.е. мозъкът е най-активен, ПОНЕ колкото когато човекът е в будно състояние. Всички сме чували за теорията, че човекът ползва по-малко от 10% от капацитета на мозъка си. Е познайте какво се случва при постоянно натоварване на мозъка с висока честота на вълните.
  • Многофазният сън води до по-дълъг живот. Нека го докажа! Обикновения човек прекарва 8 часа от денонощието в сън => 1/3 от живота му си заминава в сладки сънища. Uberman е популярен режим, при който се спи само 2 часа на денонощие – 4 пъти по-малко от обикновенния човек. Тогава човек проспива едва 1/12 от денонощието, съответно и от съня си. За 9 години обикновения човек проспива 3 години, а uberman – 9 месеца! Това са 2 години и 3 месеца будно състояние, вместо заспало! Цялото твърдение за дългия живот е вярно, разбира се, ако приемем, че дължината на живота се мери в това колко време сме били съзнателни и сме правили нещо смислено, а не колко точно дни сме били в наличност на земята.
  • Многофазовият сън е една добра причина да спреш алкохола и кофеиновите напитки, предвид че те сериозно пречат на качеството на съня като цяло. Съответно имаме предпоставка и за по-здравословен начин на живот, нали?
  • Многофазовият сън върви ръка за ръка с по-лекото и по-честото хранене, което то своя страна забързва метаболизма, облекчава храносмилателната система и дава възможността на човека да се възползва на максимум от храната, с която се храни.

Не бях ли достатъчно убедителен? Скоро ще се сетя за още аргументи и ще ги добавя тук. Можеш да следиш темата, както и да си дадеш своето мнение по въпроса, вярвам, че ще бъде полезно и други да го видят!

Дни 3 до 7 и грешките, които не бива да правите

Направих цяла седмица с режима, като не мога нито да потвърдя, нито да отрека, че съм постигнал някакъв успех.

Вторник пътувах на стоп към Пловдив, съответно обедната дрямка се наложи да я отложа с около 2 часа. Последвалата вечерна дрямка пък се разтегли до два часа, като чисто и просто алармата не успя да се включи. Нощта предмина в работа (и StarCraft, и The Descent II) без да имам проблеми с успиването.

Сряда имах две работни срещи от 12 до към 14, след което трябваше да бягам да гоня стопа обратно за София, заради което си изтървах отново обедната дрямка. След 2 часа неуспешни опити да замина за столицата се метнах на такси до Ж.П. гарата, като това беше 5 часа и вече оклюмвах в седящо положение. Във влака си избих обедната дрямка, а там направих и вечерната. Нощта не помня как се разви, но така или иначе имах доста работа, та най-вероятно съм я изкарал по график.

Четвъртък, Петък и Събота бях нейде из Балкана в близост до село Сестримо или всъщност между него и Белово. Замисълът беше с другаря Свердлов да направим малък survival експеримент и да видим как ще се справим 3 дни без палатка и храна… храната обаче ни се оказа повече от достатъчна и за това си тръгнахме на 3-тия ден, вместо в Неделя. Поне се научихме как НЕ СЕ правят убежища и в какви ситуации не биха ни вършили работа. Дремките през деня бяха по график, но за жалост през нощта нямаше какво да се прави, освен да се поддържа огъня и да се мъча да чета с челник. Резултатът – среднощна дрямка + спане от 2-3 до 6.

Събота срещу Неделя (вече в София) всичко мина горе-долу по график, ако не броим поредното успиване от час и нещо над планираното. Неделя срещу Понеделник след среднощната дрямка (и съзнателно събуждане) се тръшнах за още една дрямка…

Как се чувствам ли? Бивам. Малко сънен, ама това е именно заради двойната дрямка, която си „подарих“ в полунощ. Да видим колко време ще откарам с нея. Като цяло последните 4 дни се чувствах доста добре, постоянно бях зареден с енергия и готов за действие, което обаче може да е следствие и на интересните преживявания и чистия въздух. Със сигурност обаче не успях да стигна до толкова често описваното състояние на зомби, с което бях наплашен при четенето на блогове и пощенски списъци. Имаше сънливост, замаяност и т.н. но спокойно можех да си ходя на работа и с тях без да имам чудовищна загуба на продуктивност. Да се надяваме, че от тук нататък нещата само ще се подобряват.

Като край на първата седмица от експеримента май е време да си направя равносметка.

Установих ли стабилен режим?

– Не. Никак даже. Успивам се почти всяка вечер или нощ, често пропускам или отлагам с няколко часа дремки.

Достигнах ли REM при всяка дрямка?

– Не мога да кажа със сигурност, което ще приема за негативен отговор. Все още имам успивания, които дават шанс на организма да запази REM етапа за тях, вместо да го разхвърля по дремките. Така поне си обяснявам нещата – ако нямам блок, по-голям от 30 минути сън, тогава и REM съня ще се появява при всяка дрямка. Ако му осигурявам блок от 90 минути сън, какъвто му е нужен обичайно, тогава ще предпочете да прекарва този етап именно в големия блок и само в краен случай в някоя от дремките.

Съм ли или не – напълно продуктивен uberman?

– Отново нямам еднозначен отговор, колкото и да ми се щеше да е друго. Серията от грешки, които си позволих да направя, ми пречи да се възползвам на максимум от режима и в момента спя доста повече от един uberman, пък в същото време имам разсеяността и сънливостта на новозахванал се с режима човек. От цялата тая работа за момента губя, но и аз съм си виновен.

Какви грешки допуснах?

1. Първоначално подцених алармите, което ме доведе до няколко успивания в самото начало.

ПРАВИЛО: НЕ ПОДЦЕНЯВАЙТЕ СРЕДСТВАТА ЗА СЪБУЖДАНЕ!

2. Подцених важността от това да се спазва стриктно режима или поне в началото. Пропускане на дремки или отлагане на дремки никак не е начина за изграждане на нов навик. Резултатът – просто разбит сън и покачен стрес, вместо повишена продуктивност и спокойствието, което търся при рестартирането на съзнанието си 4-5 пъти на ден.

ПРАВИЛО: НЕ ПРОПУСКАЙ И НЕ ОТЛАГАЙ ДРЯМКА! ИЗГРАЖДАЙ СИ НАВИКА, ПОСЛЕ ЩЕ МОЖЕШ ДА ВКАРВАШ ДИНАМИКА.

3. Нямах си работа в планината нощно време. Най-лесният начин да заспиш е като не ангажираш съзнанието си с никаква работа. Особено силно важи това за през нощта, когато организма ти си спомня за дългите години, през които именно нощно време си спал. Ако си нямаш ангажираща съзнанието задачка, очевидно не ти и трябва да си денонощно буден. Именно това за мен беше дузпата в експеримента.

ПРАВИЛО: ПЛАНИРАЙ ПРЕДВАРИТЕЛНО КАКВО ЩЕ ПРАВИШ ПРЕЗ ИДНАТА НОЩ.

4. На няколко пъти ми се случи да се събудя, да полежа малко и да пренастроя алармата за мааааалко по-нататък. И  това се води успиване, тъй че го избягвай.

ПРАВИЛО: ИЗГРАДИ СИ НАВИКА ВЕДНАГА СЛЕД АЛАРМАТА ДА СИ НА КРАК И ДА ВЪРШИШ НЕЩО.

5. До момента вярвах, че само нощем мога да се успивам и че през деня не е кой знае колко фатално да разтегляме будните моменти. Е не става така! Днес (ден 8 – 10.05.2010) към 12 часа се почувствах доста сънлив, но трябваше да работя до 13:30. Всичко ок, но когато в 14 стигнах вкъщи установих, че съм си забравил ключовете вкъщи и трябваше да ида до работата на съквартиранта, за да взема неговите. Легнах си едва към 15 и малко, вместо да се възползвам от готиното време в парка до нас и да дремна на някоя пейка. Събудих се в 16:40.

ПРАВИЛО: НЕ ПОДЦЕНЯВАЙ И НЕ ОТЛАГАЙ ДРЕМКИТЕ ПРЕЗ ДЕНЯ!

Какво ми предстои ли? Ами… втора седмица на полифазно спане. Ще се постарая да постигна всичко, което си бях поставил за първата седмица, предвид че имам идентифицирани и грешките, които ми попречиха да ги постигна до сега. В момента, в който успея да изравня нощното с дневното си състояние ще се пробвам да отрежа едната нощна дрямка, за да стигна до заветния dymaxion, в който се бях прицелил от самото начало.

За сега и малко в бъдещето

Утре заминавам за на майната си. Нейде югоизток от с. Сестримо, нейде в близост до Рила, нейде в полите й. Двама сме, и сме тежко въоръжени, та по-добре да не излиза никой насреща ни. Не в това е въпросът обаче, а в това, че няма да разправям за развитието на режима си до края на седмицата, освен ако счупя ключа на горския безжичен нет и блогвам през телефона.

На този етап спя по 5 пъти, като 5 са регламентираните и май ми се случи един от дните да правя и 6-то спане. През деня дремките са сутрин около 8, после по обяд 13-14 някъде и късния следобед 18-19-20. През нощта почвам с дрямка малко след 00:00, после когато се изтоща… и после е тая около 8, освен ако не ми се доспи зверски по-рано. Всяка дрямка е НЕ ПОВЕЧЕ от 30 минути, будя се от продължението на първата аларма, малко преди да почне втората (а си пазя и трета). От трита дни все ми се случваше да забравя аларма или да стане нещо друго и да ми се хлъзне някой и друг час в повече. Незнайно защо, обаче, не успявам да усетя онова ужасно зомби-подобно състояние, за което толкова чета… дано не ми се и наложи де.

За до края на седмицата си поставям за цел да установя стабилен режим на дремките и да не варират в повече от около 30 минути от предварително дефинираните рамки. Сиреч обедното спане няма да се движи между 12 и 14, а ще бъде между 12:30 и 13:30 (началото му).

Поставям си за цел и да докарам най-после REM (Rapid Eye Movement) етапа на съня в дремките си. Чета, че други хора успяват за близо седмица, защо пък и аз да не успея. В момента преобладават плитки дремки от първи или втори етап и тук таме някой сън, сиреч REM.

Поставям си за цел другия Понеделник да се появя на работа и да бъда напълно продуктивен uberman. Макар че като се замисли човек, сглобения ми режим (който скоро ще публикувам и в отделна страничка) е нещо средно между uberman & dymaxion, до колкото второто може да се възприеме за реалистичен вариант.

Ден 2

Взех си поука от оспиването миналата нощ и тази си слагах на всяка дрямка по 3 аларми, та да съм сигурен, че ще бъде достатъчно дразнещо цялото пищене, че да се събудя да го прекратя.

И така, понеделник срещу вторник спах на три порции по 30 минути (начални часове – 00:00, 3:45, 7:30) като след това бях бодър достатъчно дълго време, че да си мисля, че май съм се адаптирал адски бързо към цялата работа. Да, ама не, то най-лошото ми предстои през втората седмица.

Вторник (04.05.2010) по обяд имах разни срещи и движение насам натам с 3 рисунки (в рамка) на художника Виктор Джамяров, та не успях да си хвана дремката в 13:15, а вече се чувствах леко изморен. Тъй като веднага след взимането на рисунките трябваше да се запътим към изхода на София за стопаджийство до Пловдив, време за сън съвсем не остана, та минах само с едните 6-7 минутки затворени очи в седнало положение.

След 20 минути (2:58) чакане малко преди Црна Маца ни качи VW Tuareg. Точно 1 час по-късно вече се разхождах из Пловдив с картините на рамо. По пътя се борих със зверска сънливост и все още се чудя дали беше грешка това, или е наистина добре да спиш само на „падеж“ и да избягваш изкушения през останалото време от денонощието, в случай че си изтървал спане.

Всичката несериозност ми се върна тъпкано, като след като се освиних със собственоръчно направения таратор (+ вълшебните картофи на Мая) легнах за дрямка не в 18:15, а 19:30… и се събудих в 21:20.

ЗАБЕЛЕЖКА: НЕ РАЗЧИТАЙ НА ЕДИНИЧНА АЛАРМА! НИКОГА!

И такам, преди края на деня съм вече бая изтощен, но за сметка на това доста по-продуктивен от понеделника. Това може да е щото в Пловдив нямам нет.

Ден 0 и 1

Нощта на 1-ви срещу 2-ри Май се опитах да дремна за 30 минути като легнах в 00:00. Събудих се към 3:30 (май без аларма?!). Непланирано. Хубаво де, чувствах се ок и се захванах с работа.

8:00 до 8:30 беше и първата ми дрямка. Такава смятам да я правя и занапред. Не заспах, а просто се отпуснах в леглото, затворих очи и 30 минути бях на нещо като първа или втора фаза на съня. Май това беше Бета честота на мозъчната активност, ама трябва да проверя.

13:30 легнах, като тогава вече се намирах на Лакатнишката река (Гара Лакатник, Стара планина), слънцето печеше жестоко и се изпънах с хавлийка на един камък и дремнах с тениската на главата. Не успях да направя 30 минути, защото по средата ми звънна телефона, иначе бях в същата фаза на съня, като сутринта (полу заспал, но съзнателен).

ЗАБЕЛЕЖКА: ИЗКЛЮЧВАЙ ТЕЛЕФОНА ИЛИ ОТИВАЙ НА САМОЛЕТЕН РЕЖИМ, АКО НЕ ИСКАШ ДА ТЕ БУДЯТ!

Целия ден си се чувствах супер, а следващата ми дрямка беше вече в 18:30, като тогава се намирах във влака. При наличието на тиха приятна музика, приказките на приятели другите звуци не ми помогнаха да заспя. Отново първа фаза на съня, след което като станах – всички около мен спяха.

До към 22:00 се чувствах съвсем нормално, след което започна да се акумулира умора и да се чувствам малко смачкан от към главата. Легнах регламентирано в 00:00. Станах нерегламентирано в 6:40. Явно двете аларми на телефона не бяха смогнали да ме събудят.

ЗАБЕЛЕЖКА: БЪДИ СИГУРЕН, ЧЕ СИ СЕ ПОДСИГУРИЛ С ДОСТАТЪЧНО МОЩНО СЪБУЖДАНЕ!

В момента се чувствам малко сплескан, ама то май е нормално и очаквам да ми мине до 20-на минути.

Спомням си, че сънувах много готин сън. Живях във Виена или друг европейски град, приказвах си с някого, който живееше другаде. В квартала имаше жива музика – една жена от балкона си свиреше на духов инструмент и от време на време пееше. Отбелязвам го цялото това нещо, защото по принцип никога нямам спомени от сънищата си.

Днес е Понеделник, 03 Май 2010, да видим днес какво ще стане.