Многофазов, ама друг път

Колкото и да си вярвах, че лятото ще е добър момент за преминаване към многофазов режим, установих, че ще ми е в пъти по-трудно. Последните две седмици планирам действията си ден за ден, понеже за по-дълъг период от време просто не се получава. Днес съм на работа до обяд, ама нещо се сдухва и оставам до вечерта. После решавам, че ми е писнало тук и хващам стопа за морето. След нощуването на плажа времето се разваля и хващам стопа обратно към София.

Е, не ми остава друго, освен да акцентирам на други методи, като повишаване продуктивността ми в будното състояние, намаляване на часовете сън чрез двуфазово спане (сън + дрямка), повишаване качеството на съня, и намирането на „7-те навика на високоефективните хора“ на Кови, която изпозатрих някъде из дома. А съм едва на средата.

Опит за еднозадачност… и кво?

За около седмица се опитах да работя еднозадачно и се надявах да придобия максимално количество от описаните преимущества на този начин на разпределяне на времето, вниманието и усилията през деня. Всичко звучеше идеално просто, лесно и достоверно, до момента, в който се опитах да го приложа на практика…

Къде му е трудното на това? Твърде лесно е да се заплеснеш и да забравиш за цялата тая история и да се отплеснеш по нещо, което изведнъж някой ти е натресъл. Дори вдигането на телефон по средата на разговор е нещо, което трудно се отказва, ако не си супер-осъзнат и не се ръчкаш наум през цялото време да НЕ правиш такива неща.

Въпреки всичко като че ли имаше лек спад в стреса, или поне така искам да си мисля аз. Друго съществено май не успях да направя покрай това, та поне знам, че с подценяване на опита няма да стане номера. Другата седмица може да пробвам пак, тъкмо преди да превключа отново на многофазов сън…

А сега ме чака плаж.

Многозадачни или еднозадачни?

За хората, далеч от програмистския контекст това може да е малко странно заглавие. Пак, че не говоря за нишки, а задачи. Но да премина директно на темата – четох една статия, която разказва за това, че всъщност човекът е животно, което не е направено, за да изпълнява няколко задачи едновременно. Без значение дали е Наполеон или просто жена, това не е за него и в повечето случаи ще вреди на продуктивността му, от колкото да помага.

Силно вярвах, че всъщност човек може да върши много неща едновременно и да жoнглира с различните задачи, така че всичко да се движи и да няма изтърване на срокове и закъснения. Да, ама си останах със силната вяра. Все не постигам продуктивността на хората, които си правят едно нещо, ама го правят добре. Все съм навсякъде и все не съм никъде. След малко размисъл снощи, след като прочетох статията, се замислих, че може би все пак греша в опитите си да правя всичко през цялото време, тук и сега. И може би точно заради това и не успявам да се фокусирам върху важните неща (както трябва), а да се лутам сред хилядите малки глупости, с които съм се ангажирам и през седмица да стигам до състояние на прегаряне. Е, не е далече от акъла всъщност, че едното води до другото.

Авторът на статията направил експеримент за една седмица, през която седмица се стараел да работи само върху едно нещо, без да се разсейва с идващите сигнали от тук и там (маловажно телефонно обаждане, ровене по сайтове за разсейка…), и така докато си свърши задачката. На кратко какви са били неговите наблюдения и резултати от едноседмичния експеримент:

  • много повече е изпитвал удоволствие от заниманията си – обяснението е в това, че забелязваш много по-ясно детайла, когато говорим за работа, и се отдаваш изцяло, когато говорим за занимания със семейството (женътъ и децата в неговия случай);
  • отбелязал е сериозен напредък в много от важните и предизвикателни начинания – според мен фокусът е виновника за този конкретен резултат, ама може да има и още нещо. Ще видим.
  • нивото на стреса силно намаляло – звучи примамливо и в същото време май ще изисква огромна концентрация, за да не мислиш за всичките неща, които са ти надвиснали, и на които си отказал да обръщаш внимание, докато приключиш с това;
  • загубил е търпение към маловажните времегубещи неща – без толерантност към загубеното време? Звучи добре, стига да не се изпада в крайности.
  • не намерил негативни страни в еднозадачността

Тези са ефектите, които аз ще търся през следващата седмица, като в същото време ще се оглеждам, дали пък няма и още нещо, което да изникне от промяната на поведението ми спрямо ежедневните отговорности и задължения.

След седмица ще се постарая да си драсна тук и личните наблюдения, за да видим Е ли толкова розово положението, или изцяло си зависи от човека и други премълчани в статийката работи.

Обикновено недоспиване 2

Наближава средата на Юли, а аз продължавам да съм на подобен „икономичен“ режим. Спането вече е в по-широки граници – 4 и нещо до 6 часа на денонощие с доста честа следобедна дрямка. Цялото нещо го чувствам доста по-добре вече и коефициента на изтрещялостта като че ли понамаля към единицата вече. Пак не е най-якото нещо на света, пак изглеждам като зомби в очите, пак като ги срещам с вода се получава неприятн0-болезнена реакция. Ама се трае и се свиква.

Планирам да започна отново многофазово спане от началото на август. Нещо ми е залипсвал експериментът, пък и ми се струва, че съм понаучил доста неща от тогава и сега ще ми е доста по-лесно да се преборя с успиванията, със спазването на стриктен режим и изграждането на навика. Хайде пък да видим!

Скромното ми наблюдение е, че има много хора, които се интересуват от това извращение с малкото и често спане. Тъжното е, че много по-малко имат възможността да го направят наистина, предвид работния ден, социалния живот… понякога дори личния живот. Единици са тия, които биха зарязали всичко сериозно за седмица, биха взели и отпуска, за да се отдадат на експеримент, който през това време ще им свали поне на половина продуктивността, ще им разбие съня, ще ги остави за известно време без живинка… на края на която седмица могат да се чувстват скапани и все още да не са успели в стремежа да изградят нов навик. Е, тук мога само да се радвам, че на мен са ми позволени всичките тия глупости и че ги правя.

Та, понеже мога, ще гледам и повече да споделям къде кога какво се случва, за да улесня в последствие миграцията на тези, които решат да се присъединят към моята секта. И такаааааааам… какво ще направя преди да започна:

  • ще си направя режим с 5 или 6 лягания по 25 минути. Преди бях на 30 и успявах веднъж на два дни да не се събудя от алармите (и сите дразнителе), съответно приемаме, че съм хващал пътя „нанадолу“. 25 трябва да са ми достатъчни, за да не бягам от REM преди да стане време за ставане.
  • ще си направя табличка, с която ще си следя тонуса и кога по колко спя всъщност. Не колко трябва, а колко СЪМ спал. Така много по-лесно ще мога да видя до колко си спазвам режима, кога са ми тежките моменти, кога ми жизнено и т.н.
  • ще спра консумацията на алкохол от 28-ми юли нататък, за да не ми бърка в нервата това;
  • ще си направя едно прочистващо гладуване за поне 3 дни до края на юли, за да премахна максимално количество токсини от организма си, преди да започна пак с рисковането на съня и умствената си дейност.

Wish me luck (виж ми лук) и ако си мераклия – включвай се и ти! Колкото повече хора го правим едновременно, толкова по-голям е шансът някой да успее.

Време има, има и приоритети

Разсъждавах напоследък над въпроса около оправданието, че нямаме време за това и онова. Забавното е, че времето е константа поне до момента, в който се научим да се движим със скоростта на светлината. Мене ме съмнява, че тогава времето ще спре да е константа, ама айде, нека имат тема за разговор физиците. До какво заключение стигнах?

Време има. Време има бол. 24 часа, и тия 24 часа ги имам абсолютно всеки ден! На всичкото отгоре ми ги дават за без пари, като ме взимат за зрял човек и ми предлагат сам да реша за какво да си ги похарча. Ако не ги изхарча до крайния срок, не ги връщат. Но продължавам да си имам по 24 часа на всяко глупаво денонощие!

Това, което ме спира да направя едно нещо за сметка на друго, това са приоритетите. И да, понякога е трудно да кажа на най-добрия приятел „Приоритети бате, ще пиша проекта, няма да идвам на ракията тоя път“. Звучи като „Ти си ми с по-нисък приоритет от писането на код, оправяй се!“, нали? Е да, само дето съпоставям ракията с работата, не приятелите с нея? Очевидно ако не беше, нямаше да продължавам да го пиша след като си тръгне той.

Уж стигнах до доказателството, макар и слабо да съм го защитил. В интерес на истината разчитам на интелигентността на хората да се съгласят с прочетеното предвид личния опит, вместо да ми обясняват, че не са такива и такива. На кратко отново:

Разполагаме с теоретично-безкрайно количество от време и ние сме господарите, които го разпределят според важните неща в живота си. „Нямам време“ е лъжа. „Имам приоритети“ е отговорът, с който имам правото да отказвам. И започвам вече да го правя.

Обикновено недоспиване

Средата на Юни е и от около две седмици не спя като хората. Не е като да не спя въобще или супер-малко в смисъла на многофазовия сън. Не, еднофазов ми е съня, но пък е около 4-5 часа. Така се случва, че все не успявам да си организирам времето като хората и се налага да оставам до по-късно, за да си поприключа туй-онуй и да си легна малко по-спокоен след това. На работа се водя от 9 часа, та това не ми дава възможността да се излежавам до късно, което всъщност е много хубаво. Състоянието, което наблюдавам у себе си мисля, че официално се нарича недостиг на сън.

Какво значи това? Това е когато спиш, ама не достатъчно, за да се възстанови организма ти напълно, или за да изкара същия достатъчно дълго време в будно, свежо, енергично състояние до следващия сън. Някак така си го обяснявам аз, още не съм чел обаче официална дефиниция. На английски му викат sleep deprivation. По-долу обяснявам и как се чувствам от цялата тая работа и какви са ми наблюденията.

Симптоми: сънливост в ранния следобед, умора в късния следобед. Нищо необикновено, което да не ви се случва и иначе през деня, без значение колко време сте спали. Само дето към цялото нещо добавяте един коефициент, по-голям от 1. Да речем, че сутрин ставаш що-годе свеж към 7. Аз така правя, обаче когато съм легнал в 3 за втора седмица подред, ставам с една идея по-тежко. И гласът ми е с една идея по-драскащ, грапав, груб и нетолерантен към чуждите уши. Ставам с тежест, макар и да съм буден и уж отпочинал. Да, отпочинал съм. Очите ми обаче са една идея по-подути, или поне торбите под тях. Една идея по-бавно се движа от тебе, една идея по-бавно се мятам на колелото и една идея по-бавно спирам на светофара. След това всичко е наред до към 12-13, в зависимост от това кога и колко съм ял. В произволни моменти усещам слабост, отпадналост, кухост в тиквата и невъзможност да се концентрирам над по-сложни проблеми. Не постоянно, но се случва, и то достатъчно често, че да го споменавам тук.

Как минава деня? Като всеки друг ден. Оказва се, че да спиш по 4 часа далеч не е толкова брутално, колкото човек би си помислил. Нищо особено, просто въпрос на навик. Лягаш в 3, ставаш в 7. Поне за мен това се оказа режимът, който лека по лека спря да ме тормози с умора и взе да уляга. Ако пък вкарам и една следобедна дрямка 20 минути, съвсем готина ще стане схемата. А да имаш 20 часа на разположение хич не е зле. Всички горепосочени симптоми са почти декоративни, предвид че се преодоляват твърде лесно с лъжичка воля и не изискват особени усилия. Колко дълго ще изкарам така – не се знае. Или ще приключи този ми период, или ще настъпят неприятни промени. В един момент ме подхвана нещо, близко до грип, но не успя и два дни да се задържи. Пак след някой и друг ден се случи да имам сополиви и гърлени проблеми, но предполагам, че това е от ествественото отслабване на имунната система при недоспиването и умората. А може и да е заради рязката смяна от ежедневни порои към 30+ градуси на сянка.

Предстои да разбера как ще се развият нещата и дали това няма да се окаже по случайност добър ход в търсенето ми на оптимизацията на времето и работата по всички налични направления.

П.П. Нещо, което забравих, ме нападна за наказание токущо. Когато късно вечер започне да ви се доспива, всяко затваряне на окото над 10 милисекунди се оказва пропадане в пропаст. Точно така си се усеща, и ако не действате в същия момент, скоро няма и да станете. Ако пък реагирате о’време, ще ви се наложи да си отворите клепачите, както се отварят чепати консерви със собствено мнение по въпроса. Докато го правите, ще бъдете залепен за стола като от зверското ускорение на ракета, примерно.  Чудя се, дали няма общо с това, че когато спиш, тялото ти се препарира, моторнодвигателната система ти се изключва и изпадаш в дълбок кротък съм. Странно е, и не е най-приятното изживяване на света, когато си все още буден, ама ми се струва, че трябва да го отведа на разходка. Последното изречение пък е пример за смесване на будното състояние с рязкото спускане към подземните етажи и прожектирането на сън от сега. Отивам си в спалнята за един чудничък REM!

Странични ефекти

Макар и да съм вече на монофазен и от време на време бифазен режим (със следобедната дрямка), откривам, че има някои неща, които не са както преди да се захвана с експеримента. С други думи – има остатъчни странични ефекти. Готино е, че са положителни, или поне за момента забелязвам положителните.

  • Будя се в 6:30 без аларма, без значение кога съм си легнал. Преди няколко дни пробвах да легна в 23:30 и да стана в 5:30. Събуди ме алармата, след което заспах до към 7 и нещо (сиреч – провал). Следващите вечери си лягах в 00:00, 1:20, 2:20 (снощи), и всеки път се будех към 6:30 – 6:38. Не бях тоталната свежарка, но това се оправяше след първите 15 минути на щъкане из дома.
  • Сънувам. Най-редовно и то доста ясно, или поне в последствие си спомням дълго време сънищата си. Предвид че преди нямах никакви спомени за никакви сънища, това си е цяло постижение за мен. Любопитмо ми е дали в дългосрочен план ефектът ще се запази или ще отмине.
  • Дремя качествено. Не през цялото време, а когато реша да го направя и имам за основа поне мъничка нотка на умора. Заспивам лесно, будя се на първата аларма и съм свеж и бодър. Малко замаян, ама това най-вероятно е времевата разлика между реалността и съня.

Продължавам да се ослушвам и оглеждам за други резултати и ефекти от краткия ми неуспешен опит да премина на многофазов режим на спане и ако забележа още нещо, със сигурност ще си го отбележа и тук.

Защо времето не ми достигаше при ~ 21 часа на денонощие

Трите седмици в опитите ми да променя режима си на спане на многофазов (polyphasic) разполагах с огромно количество време, през което смятах, че ще мога да свърша много от задачките, с които изоставах. От това всъщност зависеше дали ще се случи Open Fest Vidin 2010, кога ще стане готов сайта на няколко неправителствени организации, как ще стартира курсът ми по WordPress, до къде ще го докараме с кетъринг фирмата с Ниньо, как ще се развият нещата с http://www.e-kesia.com/ и съответно учебната фирма към Junior Achievement.

E, резултатите бяха почти грозни. Цял ден, когато не бях на работа, се размотавах с маловажни глупости в нета, играх на компа (за което никога преди не намирах време) и въобще – лигавех се. Нощно време работих, като от 20:00 нататък бях доста продуктивен, стига съзнателно да се захващах с работа. Случваше се обаче да се успя с час и повече при дрямката в 00:30 или тази към 4:00, което леко вредеше на плановете. Отделно, че след последната дрямка преди зазоряване тотално ми падаше мотивацията и се отплесвах отново по развлечения.

Като извод от цялата работа си казах, че трябва първо да се науча да си организирам времето, след което да си го увеличавам. В предишно мое писание написах, че „ако се губиш на поляната пред блока, не е здравословно да ходиш на полето“ или нещо от сорта. Днес прочетох статията на Стив Павлина за Утрояване на Личната Продуктивност (на английски е) и открих, че и там има нещо общо с моето „феноменално откритие“. По-долу обяснявам за какво точно иде реч.

Да увеличиш три път продуктивността си звучи като поредния банален и в същото време нереален призив от книжка за Self-improvement, която днес я има, утре вече някой си е изтрил задника с нея и вече я няма. Е да, ама не. Съвсем реално си е, или поне за една голяма част от мърдите, които не се замислят особено над това как им минава времето. Твърдението на Павлина е, че обикновенния офис-служител работи целенасочено за каквото трябва едва 1,5 часа от престоя си на работа. Останалото време му минава в глупости. Ако това е вярно за повечето от нас, значи определено 3х за нашата продуктивност си е направо нищо (на теория).

Както и да е. Той съветва да се изпълнят три (и половина) елементарни стъпки, с които да се стигне до силно подобрение в това колко работа сме свършили в края на деня, без значение в офиса, по личните интереси, бизнес и т.н.

1. Записвайте си кога какво и за колко дълго правите.

1.5. Анализирайте това и си изчислете процента на свършената работа спрямо цялото загубено време.

2. Намалете съзнателно планираното време за свършването на тая работа. Тук тезата му е, че ако имате 5 часа да свършите нещо не кой знае колко сложно и тежко, вие няма да започнете веднага с него и надали ще го действате без пауза до завършека му, ако ви остават още 2-3 „свободни“ часа.

3. Започнете лека по лека да увеличавате планираното за работа време, като в същото време не изтървате от полезрението си записките за свършената работа и процентът на вашата ефективност.

И веднага пристъпваме към примера. Моята скромна особа се озова от 18 часов „работен“ ден на 21 часов такъв. Няма гадже, няма родители, деца и т.н. за които да отговаряш – само твоите си занимания и отговорности. И същата тая особа успя да се закопае в такива. При 18 часа не стигаха, защото след логването на заниманията си за последните няколко месеца (да, правя го без да ми го казва американец с женска фамилия), установих, че около 50% от времето, което съм си отбелязал при работещ наоколо комп, е заминало за активността, кръстена leisure. Това е времето, когато не върша нищо смислено*. Та, при 18 часа близо половината време заминаваше в глупости. Не е трудно да се сетиш какво се случва при 21 часа, за които си мислиш че са много повече и най-после ще ти стигнат за всичко – тоталното омазване!

Решението ми временно да спра с многофазовия сън и да наблегна на самоорганизацията и самодисциплината всъщност се оказа много добро, макар и не съвсем навременно. Сега ми остава да акцентирам повечко върху ограничаването на работното време, повечко да си почивам (ооох, Котьоооо) и да притисна задачките в ъгъла, за да видят, че няма да къде да бягат. После ще си увелича за някоя и друга седмица капацитетът (което се очаква да стане преди сесията ми, почваща на 28.06) и за лятото да съм готов за нов експеримент със спането.

*за подобни и други интересни открития мога да препоръчам на Linux потребителите с Gnome да се оборудват с Хамстер – инструмента е просто незаменим!

Край на експеримента… за тази седмица

Повече от седмица не съм писал и май е крайно време да споделя какво се случва. Освен всичко останало, последните две вечери след среднощната дрямка се успивах до сутринта, но за това после.

Последната седмица или поне от уикенда насам бях затрупван с непланирани или изключителни събития, които малко или много пречеха. В събота имахме клиент за кетъринг, за който трябваше след полунощ да ходим да разчистваме терена от партито му. Преди и след партито подготвяхме „суровините“ за кафе-паузите и коктейла на Idea Challenge за следващия ден. На съответното събитие (Idea Challenge) моя милост играеше ролята на участник, организатор и кетъринг-guy. Вечерта не ми останаха сили за after-party-то и директно се прибрах и хоризонтирах. Това, разбира се, се случи след като разтоварихме коктейлните маси в студентски град, до който ме валя дъжд и духа вятър. Та имах причина да се опитвам следващите дни да съм болен.

Спирам uberman експеримента за сега, защото осъзнах, че не съм узрял за него. Защо ли?

  • Наличието на много повече свободно време предполага, че ти умееш да се справяш с времето си. Ако се губиш на поляната между блоковете, не отивай на полето!
  • Трябва да имаш спокоен и регулиран живот – изненадващи събития, неочаквани среднощни срещи с приятели и т.н. случки не бива да ти се случват повече от веднъж месечно, за да се отдадеш изцяло на метаморфозата от хибернираща се мечка към денонощно буден страж. Динамиката в живота тук ми изигра лоша шега.
  • Нужно е да си въоръжен с желязна дисциплина. Алуминиевата също върши работа. Приятелите са ти приятели и ще те разберат за 30 минути отсъствие от купона. Ще те разберат и за това, че пропускаш наздравицата, защото алкохолът вреди на качеството на съня, а в същото време успива. Онази дълга статия можеш да я дочетеш и след дрямката, няма да свърши света с половин часово закъснение. Че дори клиентът ще се съгласи срещата да не е в 14, а 14:30, ако в 13:30 имаш дрямка (не че трябва да изтъкваш причината).

Та такам. Имам над какво да дялкам, преди да се върна към експеримента. Не направих грешка с него, научих много неща, опознах малко по-добре тялото си и навиците (или липсата на такива) на организма ми, постъпих тъпо на няколко пъти, за да си извлека и поука от цялото нещо. Същата тая извлечена поука ще я драсна следващите дни, когато намеря повечко време и вдъхновение. А иначе писането в блога няма да приключи с това, тъй като възнамерявам да споделя максимално натрупания опит от тези 2 седмици и половина. Не за друго, ама ще ми бъдат от полза записките при следващия ми опит.

Не съм се предал в битката с многото проспано време и за това възнамерявам да приложа по-малко плашещата техника за Powerful Sleep, с която се твърди, че човек може да спи супер 4-5 часа на денонощие. И евентуално ще комбинирам със следобедната дрямка. За това също има какво да се напише, пък и ако някой има желанието, мога да му пратя 70 стр. книжка по темата, която определено ще ви светне за някои интересни факти, без да иска от вас да сте доктор.

До скоро, продънен диван! Мараба, стар матрак!

Ден 9 – Epic Fail

Серията от грешки, които натрупах последните няколко дни, като се започне от пътешествията миналия вторник и се стигне до ангажиментите ми този вторник, които ми попречиха да си взема дремките на време…. всички те ми се отразиха вчера – 11.05.2010.

След съвсем нормалния режим на спане според графика, отивайки на работа аз бях със силно зачервени подути и сърбящи очи, спеше ми се от 10 часа и едвам гледах. Продуктивността ми беше на около 50% и едвам кретах със задачките, макар и да не се разсейвах с нищо странично.

По обяд легнах в 1:00 на пейка зад НДК и дремнах до 1:30 без обаче да успея да го докарам на REM. Свеж останах само за още около 2 часа, след което отново преминах на режим зомби, заради което дремнах отново към 16 и малко.

Бъбрив приятел, с който не се бяхме виждали от няколко месеца, се появи и с това отпрахме до 21 и нещо в приказки, с което за пореден път се бях превърнал в зомби. Прибирайки се вкъщи пих една студена вода и се тръшнах за дрямка, като помолих брат ми да ме събуди…

Събудих се към 00 с още по кървясали очи и също толкова подути (щях да помисля че ставам от дълбокия етап на съня, ако не беше спонтанното събуждане). Брат ми ми разправи, че ме е будил на няколко пъти, при което почти съм ставал, но съм питал ядосано „За кво ме будиш?!“…

Поработих за около половин час и реших да се хвана вече сериозно да работя по график и съответно към 1 часа отидох да си направя дрямката, за да убедя организма ми, че тогава му е времето за дрямка.

Събудих се в 7.

Всички аларми ме предадоха на всичкото отгоре се събудих с телефона (предател!) до главата си.

Имам чувството че контрола над ситуацията съвсем ми се изплъзна и в момента всъщност не съм на никакъв режим, а просто със силно разбит сън. Днес (12.05.2010) ще си направя по-дългосрочно планиране на експеримента, в което ще си сложа твърди периоди за дремките и ще се надявам след този рестарт, който се получи снощи да започна вече с привикването на към някакъв режим.

В момента, в който определя точните параметри за новия ми режим, ще пиша пак. Чистият uberman няма как да работи за мен, тъй че ще трябва пак да изграждам хибриден вариант. И сега вече ще мога да стъпя на някакви наблюдения върху навиците ми на спане, което ще ми помогне поне мъничко да наклоня най-после везните в моя полза (hopefully).