Нещото с картофи на фурна

Какво му сложих на Нещото:

  • много картофи;
  • два големи моркова и половина;
  • сол, черен пипер, червен пипер, шарена сол и лют червен пипер;
  • чесън (поне една глава);
  • две глави лук;
  • малка буца сирене или кашкавал;
  • кисело мляко (вероятно и прясно ще свърши работа);
  • 6 яйца;
  • чаена чаша вода (~250мл);

Картофите се белят и нарязват на лодки и се изсипват в предварително омазнената тава заедно с морковите на колелца. Сипва се водата, поръсват се подправките (включително чесъна) и се пуска още малко олийце отгоре. Всичко това се разбърква и вкарва във фурната, като се държи Раховеца на 4 (като волумето на 6).

От време на време нещата се разбъркват, и когато част от картофите започнат да придобиват някакъв загар, вътре се добавя лукът, нарязан като за салата. Връщате Нещото обратно във фурната, съчинявате мил SMS на някого, пращате го, разбърквате 6 яйца в купа, добавяте киселото мляко, пак разбърквате хубаво, и го изсипвате върху предполагаемото поомекнали поне малко лучени резънчета. Отгоре върху заливката се изръсва настъргано или начупено на парченца сирене или кашкавал, евентуално се изръсват още (някакви) подправки, и всичко се връща във фурната.

Манджата е готова, когато заливката придобие приличен загар, напомнящ на мусака.

Не ми се получи супер-вкусно от първия път, но осъзнавам, че е въпрос на дозировка и подбор на подправките, а съм достатъчно гладен в момента, че да си сипя втора порция.

П.П. Нещото се разбира много добре с лютеница, тъй че ги комбинирайте, ако ви се намира някаква!

A Summer of Fun: The Manifesto

Like childhood play only limited by what we dreamed up next, A Summer of Fun is all about bringing back an environment that encourages fun and a state of mind that’s open to it. Instead of letting the miserably predictable cycle of being a grown-up replace youthful happiness, this is a conscious effort to reverse the trend between the days of June 1st and September 1st.

Because everyone’s idea of a good time is different, naturally not every item will speak to you personally. Think of this more as a list to inspire your own set of guidelines for better living.

Нататък A Summer of Fun: The Manifesto

‘ют джуркан кебап

А е „ют“, щото става супер-готино с червен пипер от този, който хората си ръсят на шкембетата. Надолу идва и самата рецепта.

Нататък ‘ют джуркан кебап

Жена на пътя*

Притичваща жена на метри след пешеходна пътека при пресичане блъсва скутер, опитващ се да я заобиколи, вместо да намали

Преди анатемата, можете да прочетете бележката под текста.

Ситуацията по-горе споделих във фейсбук група на мотористи. Не че има значение за самата група. А може би има. От над 20 70 споделяния на анимацията и над 30 коментара, едва двама души споделиха, че не само пешеходецът е виновен за произшествието. Повечето коментари всъщност бяха за това, как жените и без кола могат да бъдат опасни на пътя.

Нататък Жена на пътя*

Свинска супа със зеленчуци + четворка гювечета

img_20160427_000144.jpgВаря парчета свинско за готвене с идеята да го вкарам в гювечета. Само дето съм взел цяло кило и гювечетата ще трябва да са само месо, или да направя още нещо. Още нещото се оказва супа. За жалост не мога да посоча конкретни количества за някои от съставките, нито за добавените подправки, ама какво пък, иначе не е интересно:

Нататък Свинска супа със зеленчуци + четворка гювечета

Patagonia on a low budget

As most of my friends know, I’ve been on a whole month trip to Patagonia (both in Argentina and Chile). I’ve made some notes in my (paper) notebook, so next days and weeks I’ll start digitalising these by publishing them here. The reason for me choosing English is because some of the things are such that I wish I’ve read somewhere before the trip. At the same time Google loves the bloody good-for-nothing Trip Adviser so much that I can’t find anything useful there.

Following is the list of the posts I’ve already published on the topic (or plan to write about):

Нататък Patagonia on a low budget

Несъществуващият къмпинг

Това не е някакъв вълнуващ разказ, а бележка към мене си, че да си спомням за тия времена. И друго нещо – писаното няма общо с пробутваните промени за закона за къмпингуването, а действието се развива на едни 14000 км от България, нейде близо или в суб-полярната част на Патагония, Санта Круз, Аржентина.

Живее един лаф, че нещо ако го няма в Интернет, значи не съществува. Невинната версия на правило 34. Та аз снощи спах на едно такова нещо. Патагония се води изключително атрактивно място за планинските туристи, катерачи и всякакви други подобни шматки. Та и аз като подобна шматка се занесох там, и по-конкретно в El Chalten. След първия двудневен трек на влизайки в градчето забелязах сграда с изключително неправилна форма и няколко палатки отпред. И табелка – къмпинг. Подпитах за цената и си запомних да се метна натам.

На следващия ден, някъде из ливадите и горичките, ме обхвана онова чувство, че ми липсва мързелуването, гледането на филми на лаптопа и подобни лигни. И ми се догледа Форест Гъмп. Ей така, without apparent reason, както и той, идиотът, се хвана да тича от единия океан до другия. Но както и да е.

След още едно денонощие се занесох обратно към въпросния къмпинг, за да спестя от парите, които иначе бих дал за хостел. 80 аржентински песа спрямо поне 3 пъти отгоре някъде другаде, пък и да тествам палатката при вятър и дъжд, понеже напоследък не беше виждала подобни условия в България.

Вътре в общото помещение на странно оформената сграда хората бяха накацали кой където намери и зяпаха съсредоточено в един TFT монитор. Повечето хора изглеждаха изморени, половината обгорели от слънцето, останалите просто мургави. Всички рошави, невчесани, един с раста, друг с mohawk, мацка с глухарчести къдрици, младеж с вежди като гигантски черни гъсеници. След мен влезе друг, с бяла ивица през черната му коса, който се ръкува с всеки от нас, а малко по-късно още няколко странни индивида. Не беше чисто, нито особено просторно или добре обзаведено, но това обкръжение създаваше някакъв особен комфорт.

Опитът ми да си платя за спане не се увенча с успех, и въобще липсата ми на познания по испански си казаха думата. Поседнах, уж да изчакам да се появи стопанина. В следващия момент забелязах, че всъщност хората гледат именно кретенът с кутията с бомбони. Гъмп. Форест Гъмп.

Някак успях да разбера къде е банята, и след като опънах палатката отвън, се израдвах на един приятен горещ душ. Междувременно mohawk-ът и растата си легнаха преди да се стъмни, бялата ивица отвори един lumix апарат, за да му чопли вътрешностите, а други двама зяпаха и го подпитваха отстрани. Французите (двете девойки и един рошав другар) играеха някакви страни карти, а останалите се размотаваха в кухнята. Влезна ново момиче и подпитах дали тя не е стопанката. Двама души едновременно посочиха дебелите вежди, които си бяха там през цялото време. Оправихме се с парите, хапнах набързо и си легнах.

Събрах си партакешите между 3 и 4 през нощта, когато дъждът най-накрая се закроти, а вятърът блъскаше само от време на време. Някъде наоколо лаеха песовете, а на тръгване дори забравих да светна с челника отново върху името на къмпинга. Като че да се казваше Торида… На следващия ден го търсих със и без това име, но къмпинг на това място в Ел Чалтен просто нямаше, че и картите, които имах, показваха празна поляна.