Между Лаба и мен

Понеже бат Ружи разказа една твърде шарена и драматична история на Лаба, реших да избистря нещата в нещо кратко.

Престанах да бъда главно действащо лице на Лаба. Чисто формално оставам председател на гражданското сдружение и продължавам да се грижа за нещата, които на този етап няма как да се прехвърлят като отговорност директно на общността. Оттеглям се по собствена воля и без външен натиск с желанието това да даде повече пространство на останалите обитатели да взимат смели решения за управлението и развитието на init Lab.

За финансовите въпроси и други от по-сериозно естество, свързани с физически промени в Лаба (къртене на стени, инсталация на лазерно оръдие против комари, поставяне на независима GSM клетка и прочее) най-добре се обръщайте към Управителния Съвет, който в момента се състои от Крокодила, Пешо, Ружи, Петко и, все още, моя милост. Ако не познавате никой от тези люде, пишете писмо до us към домейна на Лаба или през контактния формуляр на сайта.

If something is broken, fix it; Don’t complain.

Дали, или?

Две раници, всяка заредена с хамак, шалте и спален чувал. Всичко друго са променливи, вариращи според дестинацията. В коридора чифт ски и снежарска дъска чакат следващата зима, запушени от планинско и две шосейни колелета. Горе на рафта се озърта одрасканата каска за мотора, както и все още лъскавата пасажерска каска, точно до пещерната, още неизмита от последното проникване. Велокаската се чувства някак пренебрегната, бидейки с изскубана козирка и системно пренебрегвана за каране в града, че и извънградско.

Пещерните джаджи се крият под табуретка и се крият, че токувиж някой ги почисти с WD-40. Неопренът в килера чака поредното влизане във водна пещера и евентуалното славно гмуркане, в случай че се наложи. Ще има да чака, уви. По-скоро ще се вози пак в каяк из белите води нейде малко по-западно от България. Банският, плажната кърпа и сандалите подсмърчат някъде в шкафа и чакат удобен момент да изскочат за извънреден авто-стоп до морето. Междувременно кецовете вече ги сърби за следващото тичане в парка и се търкалят нервно пред входната врата.

Фотоапаратът изпада в дилемата да има дълъг спокоен живот и да бъде ползван веднъж на два месеца или да се втурне във всяко излизане с риск да не доживее старини, следвайки примера на дядо си, който се търкаляше в калта на безброй пещери, джаскаше се в стените на не една или две пропасти и едвам щракаше от студ при -23 в най-студените дни на тогавашните зими из Витоша и Рила.

Питам се и аз, дали или.

WurstPress party/camp

Преди две години се събрахме с екипа на Штрак и много наши приятели на поляна във Витоша, събота срещу неделя. Скара за месоядци и храстоядци, лагерен огън, хамаци и палатки, и всякакви други благинки. Целта на занятието? Да отпразнуваме пропуснатите празници с липсващите ни приятели. Някой от нас прекаляват с работохолизма, та именно това ни бе шанса поне за момент да се видим с тези, които иначе губим в ежедневието си.

Мина време и пак почнаха разни хора да питат кога ще се събираме. 23 и 24 май е отговорът. А мястото?

Ето го: карта с точка

До мястото се стига с трамвай 5 до последната спирка в Княжево, от където търсите първата спирка на автобус 59, с който минавате през Владая и слизате в с. Мърчаево на спирка „кметство Мърчаево“, от където поемате нагоре. Асфалта преминава в черен път, като пешеходството е точно 30 минути, докато стигнете едно малко заслонче с панорамна гледка към Перник и една каменоломна. Поляната се намира над каменоломната.

Ако познавате някой планинар или по-запознат с Витоша специално – питайте за Церова поляна над Мърчаево ;)

В коментарите може да пишете, ако предлагате или търсите личен транспорт. Аз не предлагам, понеже второто ми място ще е с раницата.

До горе се стига и с колело. Ето ви примерен маршрут, който тогава бе направен от Добри: https://www.endomondo.com/workouts/188322405/3214515

Пешо пък направи клип, идвайки също с колело заедно с Благо и Моника:

Времето? 23-ти (събота) се събираме от 16 часа нататък. Изложението е южно, та няма да се стъмни рано при нас. Програмата е волна, като при установяване в лагера първата грижа ще е да съберем дърва за огъня, след което вече можем да се отдадем на кулинарни и други забавления. Прогнозата за времето в момента не е много готина, та имайте едно на ум и питайте синоптиците отново в петък.

Какво да си носите? Каквото си искате. Хапване и пийване като минимум. Музикални инструменти, фризбита, ракети и пера за федербал, топки, слак-ленти, дрони и всичко друго с което ви се играе. Ако ще преспивате си вземете спален чувал и шалте. Ако не сте сигурни къде точно ще спите и дали ще е хубаво времето, помислете си за хамак, даже по-добре палатка. Пишете коментар отдолу, ако нямате, може да се намери място в нечия палатка или да намерим още хамаци за мераклиите.

Носете си или си водете децата, половинките, третинките, любовниците и приятелите! Никой не се ангажира да ви прави хубавото, но със сигурност ние ще си го правим и ще се радваме всички наоколо да са нахилени, без значение дали се познаваме или не.

Хрумва ми, че би било яко и бордови игри да разцъкаме, но това е за тези, които всъщност имат такива. Вътре в палатките също може да се играе, така че дъжд няма да е проблем за тях.

Вода? Имаше работеща чешма до заслончето. В момента не знаем, дали е там и дали работи, така че е хубаво всеки да си носи поне литър и половина. За всеки случай.

Кога си тръгваме? Кой когато пожелае. Аз бих постанал до неделя вечер, но зависи от времето и от това колко хора ще останат. Със сигурност поне ще има не малко нощуващи.

Снимков мат’рял:

Поредната седмица

Завършвам три проекта едновременно и преговарям за започването на други три. А три големи перспективни ни чакат да се освободим, че да се гмурнем в тях.

Четвъртък вечер се организираме за нощно проникване в пещера, та барем ми просветне. Дъжд с гръмотевици и небе със звезди. Мокра гора, загубена пътека, три челника с каски и тиха рекичка с пиявици и жаби.

Към 3 сутринта вече сме в колата обратно към София, а аз проверявам пощата за писма от клиента по закъснелия проект. Никой не е писал, освен поредните бедстващи диван-сърфисти, пътуващи към София без осигурен подслон. Оставям си номера и в 4 допълзявам до леглото.

5:15 телефонът звъни за втори път, който път се събуждам.

– Тук две раници с прикрепен жив организъм ме молят да ги прибереш.
– Къде е това тук?
– Бензиностанция. Кажи ми адрес и ще ти ги доставя…

Така и не видях на живо добрата жена, но 15 минути по-късно бяхме 4 души вкъщи и всички обратно по леглата.

Петък по обяд  е и правя презентацията за следобед. 4 часа водене на курс и половин ябълка за целия ден. 1.5 ябълки, 2 пици и поредно обаждане от непознат номер разхождам новите си гости от Казахстан и Беларус из Борисовата градина. Боси крака по поляната, хора с китари… Пешо и Добата, а вероятно и другите, някъде там.

– Слон! Слон! Ей, Слон!

Не ме чу, не я бях виждал от години. З сметка на това пък Никола пак ме видя преди аз него…

Приказна лещичка по тъмно, игра на табла по турски и мед с тахан. Тия хора страшно обичат мед бе! Пък аз нека си мрънкам че цялата тенекия мирише на рапица.

В полунощ – традиционна чаена церемония за трима души и зелено камъче.

Един час по-късно за най-изгърбеният възпроизвеждам масаж с лакти и тъпча с още мед + тахан.

Сутрин поредна: работа в леглото, мюсли със загоряло мляко и раздяла в метрото.

Ден и половина по-късно се чудя дали да не се запиша на курс по катерене, пък било то само заради съботните вечерни лагерни огньове с палатки. Пък и за да изкача онази стена в голямата зала на пещерата от четвъртъка.

Предишната вечер май трябваше да се метна с мотора до Пловдив за рождения ден на майнешкия хаклаб. Здраве да е, догодина пак. А междувременно ще работя върху зараждането на личен живот.

П.П. Подариха ми плетена котка! Дори опашка си има!

wpid-img_20150517_224401.jpg

Отзиви от новородени бобъри

анонимен [2:35 PM]мен, супер удобно е, докато не реша да слизам

анонимен [2:35 PM] имам усещането че ще се изсипя като лайно

анонимен [2:36 PM] иначе е ебаси огромното
– нов притежател на хамак, пишейки от компа, докато виси в градината си на село.
друг анонимен [2:58 PM]ебати колко е удобно чуек

друг анонимен [2:58 PM] ако не станат мравките твърде мноо може да спя на двора тая вечер

друг анонимен [2:58 PM] то па ще ми падне батерията и ще тряа да стана

друг анонимен [2:58 PM] даеба
Друг, а може би същия, притежател на хамак след още известни размишления за удобствата и недостатъците на хамака.

Lucid dreaming сефтето!

Тази сутрин се събудих със спомена, че последният ми сън бе осъзнат за много кратък период от време. И все пак – осъзнат!

От месец и нещо се опитвам да си създам навика да си записвам сънищата веднага, щом се събудя. Другото основно упражнение, свързано с проверка на реалността, по-рядко го правя, но явно това не ми попречи тази сутрин да разпозная, че всъщност сънувам случващото се.

Малко след осъзнаването в съня нещата се размътиха, може би от собственото ми събуждащо се съзнание, но спомените ми от съня се върнаха малко по-късно. Ако започна и занапред да имам такива проблясъци, вероятно основната цел ще бъде да не се събуждам наистина. Междувременно ще продължавам да чета http://rtw-lucid-tutorials.tumblr.com/, от където научих за доста по темата. Май ми предстоят нови експерименти това лято, ако не polyphasic sleep, то поне lucid dreaming.

 

Малка глупава победа

Взех да забелязвам, че ако в началото на деня победя някаква, макар и малка, битка, денят тръгва много по-гладко и успявам да свърша много повече работа от обичайно.

Днес преборих една глупава черта в заглавната и дънната част на шаблона за договори, която глупава черта ме вбесяваше повече от една година, без да успявам да я изловя през LibreOffice Writer и да я унищожа. Преди малко успях. И понеже ме е страх да не свърша всичката останала работа за нула време, сядам да пиша тук, вместо да се кача на вълната…

Майтапът настрана, ама ще е супер, ако можех всеки ден да си осигурявам по поне една малка глупава победа. Ей тъй, за загрявка.

Сравнение на трамвай, метро, колело и мотор на път за работа

Направих си експеримента да засичам времето от излизане от вкъщи (кв. Иван Вазов) до стигането до работното ми място (инит Лаб – близо до кръстовището на бул. Мария Луиза и ул. Козлодуй). Времето включва всичко от излизането до влизането, включително чакането за транспорт и пешеходстването от и до спирките. Резултатите бяха интересни:

  • 37 минути с трамвай 1 (8:00 АМ)
  • 30 минути с метрото, качвайки се от НДК до Лъвов мост (10:00 АМ)
  • 27 минути с метрото, пак по същата линия (9:00 АМ)
  • 17 минути с колело по бул. Витоша и Мария Луиза, минавайки през подлеза на Лъвов мост (кръговото не беше готово)
  • 15 минути с колело по същия маршрут, но по кръговото
  • 17 минути с мотора по бул. Витоша, П. Евтимий, Хр. Ботев, ул. Козлодуй,  ~ 5 км. (10 АМ)
  • 11 минути с мотора по същия маршрут (8:30 АМ)
  • 10 минути с мотора по същия маршрут (7:30 АМ)

Трябва да отбележа, че нито с колелото съм си давал особен зор, нито с мотора, който нито е много малък, нито поврътлив в затапванията, въпреки което с двете ПС-та правя най-добро време. Естествено, в случай че работя или живея извън центъра и/или метрото ми се намира под носа, картинката ще е различна. Поне що се отнася до широк център, при подходящи атмосферни условия мотор, мотопед или колело се оказват най-бързите средства.

Пъстърва с ориз (а, йе!)

Реших, че ще готвя пак риба, и понеже картофи бях ял твърде скоро и твърде много, другото нещо, което знам как се случва във фурната се оказа оризът. Направих бърза справка в гуглето и там обясняваха как на чаена чаша ориз се сипват 4 вода, вари се, после се пъха във фурната заедно с рибата и тъй нататък.

Аз пък имах:

  • 555 грама филе от пъстърва – 8,54 лева;
  • неизвестно количество ориз след чаената чаша ориз;
  • пакет (400 грама) замразени зеленчуци за гювеч (моркови, чушки, грах, зелен боб, тиквички и прочее) – 1,19 лева;
  • сол на вкус при всяка поредна операция;
  • черен пипер на вкус;
  • олио по тавата и върху рибата;

Хванах се да варя ориза, като не предобрих с варенето, а дори го махнах от котлона преди да омекне, пък още докато хрупкаше малко. Изсипах му осолената вода, с която го полусварих, и го сипах и разбърках заедно със зеленчуците в предварително омазаната тава. Подредих филенцата отгоре с кожата надолу. Едва тогава ми хрумна, че трябва да посоля и подправя всичките тия чудесии, за да не са безвкусни… то и рибата можех предварително да мариновам, ама нали, не съм чак такъв аристократ. Та поръсих пост-фактум със сол и череп пиер повърхността на тавата, поля с олио, сипах вода, та да се досвари оризът както си е във фурната (водата тамън стигаше до рибата) и втъкнах цялото това нещо в Раховеца.

Рибата в един момент прихвана много приятен загар и я извадих за обръщане, при което си позволих да поръся оризът отдолу със сол и пипер. След още известно време препичане на кожата на рибата, извадих пак тавата, поразрових още малко оризът, върнах пак всичко вътре и изключих фурната.

За нула време човекът до мен, необичащ ориз, си изяде порцията и си сипа втора, аз направих нещо подобно, и остана ядене като за още двама като мене. А, соев сос влезе в употреба след сервирането!

Какво пропуснах:

Освен мариноването на рибата, подправянето на ориза и фъстъците, които се сетих че много се връзват на ориз (поне според мен) май друго няма. Е, освен да бях сложил лук, други подправки, да бях размазал хубаво олиото по тавата, че сега пак ще има стъргане… да бях викнал и брат ми, че и той да намаже от цялото чудо. Ако пък някой се сеща друго – да казва за следващия път!