Работохолизма и прекомерната полезност

С една приятелка на скоро си говорихме за работохолизма и как съм я бил вдъхновил да попрочете малко повечко за това “полезно” психическо разстройство у хората. Оказа се, че имало полезна статия за това в Wikipedia. Основното твърдение беше, че всъщност работохолиците изпитват нуждата да се намират в работа, да са заети, а не непременно да са максимално ефективни. С лека тъга си спомних за майтапа, че по-добре е да си намериш тъп и мързелив служител, от колкото тъп и работлив, защото вторият ще ти свърши доста повечко бели от първия.

Установих за себе си, че често залитам в посока “дай да свърша всичката работа, ама да се случи идеално” и по някое време след полунощ просто заспивам, а работата не е и преполовена, след като съм продължил да блъскам в стената, вместо да я заобиколя и да мина през вратата. Гореспоменатата глупост, която свърших вчера ме наведе на мисълта да напиша нещо по темата, та да си го препрочитам от време на време.

Вчера цял ден борих проект, който трябваше да се случи до Коледа. Планът ми се струваше реалистичен и при поредната задача трябваше да склоня един модул да заработи с новата версия на основен друг. Не беше най-жизненоважната част на проекта, но пък исках да се случи по идеалния възможен начин, заради което не търсех половинчати алтернативи. След 3 часа кодене в колата и още два към след полунощ вдигнах ръце и го зарязах. Крайният резултат? Нищо завършено и решението да сменя подхода и модула за конкретната функционалност.

Днес изравях пътеката през и около къщата на дядо ми, понеже беше хлъзгава и тясна, а снегът наоколо минаваше 30см дълбочина. Усетих се как се залавям за това да изрина всичкия сняг, вместо първо да разширя съществуващата пътека и да изкъртя леда от нея, което би било най-полезния резултат от цялото занимание. Два часас по-късно всичко най-важно беше приключено, с което и симното селско слънце се скри зад склона. Ако се бях отдал на ентусиазма да бъда прекомерно полезен и да обруля всички дървета и покриви от сняг, да изрина всички пътеки и площадки от сняг, щях да се усетя някъде към 9 вечерта, че ще трябва да остана на село още някой и друг ден.

Изводите за тебе, Владо, са:

  • като започваш нещо, мисли си за крайния търсен резултат, не за това колко яко е да го правиш и колко яко ще го направиш;
  • следи си сроковете и ако нещо в твоя обхват закъснява реагирай (адекватно);
  • дълбаенето рядко е полезно, когато е в грешната посока;

2 thoughts on “Работохолизма и прекомерната полезност

  1. :) Напълно подкрепям. Дълго време и аз бях точно такъв тип разработчик. Всичко да се разработва като че ще се преизползва постоянно и от всички и всичко да е перфектно. Докато малко по малко установих, че така освен че проекта се оскъпява сложността на кода става по-висока, времето накрая не стига и нещата малко по малко се промениха :) Сега вече всичко трябва да работи както се очаква, а ако кода се получи найс е допълнителен бонус, трябва да има баланс време-ползваемост-код :)

  2. И аз често се хващам, че правя лесните и ефектни неща първо, за да отчета работа, и после съществените. Затова от скоро, от както Ниньо ми разправяше за категориите задачи дето си прави, и аз в общи линии разделям нещата първо на важни за съществено движение, а после приятните и ефектни неща.

    Мисля си, че цял живот ще сме в процес на оценяване на нещата и реално си опираме до навик да приоритизираме.

    Но най-вече си трябва и почивка да можеш да си опичаш мозъка за важното…

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *