Боб

  • кило неидентифициран бял боб от женския пазар (оказаха се два сорта след кисненето);
  • две глави лук;
  • 4-5-6 моркова;
  • доматено пюре (ако има, дори и да е малко);
  • олио;
  • сол;
  • мащерка;
  • джоджен;
  • червен сладък и червен лют пипер;
  • чили;
  • сминдух;

Бобът се накисва един ден предварително в тенджера с много вода, като на следващия ден се очаква, че ще е доволно набъбнал. Водата се сменя и се слага да къкри на силен огън. В някакъв неопределен момент след къкренето, след като е тръгнала бобена мътилка, бобът се изцежда и му се налива нова вода.

Кротко и спокойно след завирането на втората вода нарязваме лука и морковите на малки кубчета и сродни тям неправилни стереометрични форми и ги сипваме в боба. Продължаваме с добавянето на джоджена, пиперищата и мащерката. Солта Деси много натвърди на това, че не бива да влиза в манджата преди да приключим с термичната обработка. Не разбрах защо, ама да речем, че такъв е ритуалът. Чили и сминдух добавих малко преди бобът вече да е дал вид и мекушавост като на готов. Останките от доматено пюре влезнаха по същото време. Сипах олио, наръсих юнашки дози сол, поразбърках, оставих още 5-10 минути на котлона и приключих.

Дозировката за подправките е много субективна, заради което не мога да посоча конкретна препоръка, но за едното кило боб в голямата ми тенджура/казан сипах близо 3 супени лъжици сол, две супени лъжици сладък пипер, една лют пипер, две чаени лъжици чили, сминдух сипах със затворени очи, понеже нямам представа за какво се ползва, ама нали Деси диктуваше тоя момент… Мащерката и джодженът май трудно могат да бъдат предобрени, така че смело сипах и от тях нещо от рода на 2-3 супени лъжици от всяко.

Крайният резултат се оказа толкова добър, че се втурнах да пиша тук ведната след като преместих тенджерата от огъня. И след обилната вечеря с домашен диво-чеснов сос (предстои да опиша как се случва това), бял ориз и акула на фурна, си сипах купичка бобец, за да потвърдя успеха.