Боб

  • кило неидентифициран бял боб от женския пазар (оказаха се два сорта след кисненето);
  • две глави лук;
  • 4-5-6 моркова;
  • доматено пюре (ако има, дори и да е малко);
  • олио;
  • сол;
  • мащерка;
  • джоджен;
  • червен сладък и червен лют пипер;
  • чили;
  • сминдух;

Бобът се накисва един ден предварително в тенджера с много вода, като на следващия ден се очаква, че ще е доволно набъбнал. Водата се сменя и се слага да къкри на силен огън. В някакъв неопределен момент след къкренето, след като е тръгнала бобена мътилка, бобът се изцежда и му се налива нова вода.

Кротко и спокойно след завирането на втората вода нарязваме лука и морковите на малки кубчета и сродни тям неправилни стереометрични форми и ги сипваме в боба. Продължаваме с добавянето на джоджена, пиперищата и мащерката. Солта Деси много натвърди на това, че не бива да влиза в манджата преди да приключим с термичната обработка. Не разбрах защо, ама да речем, че такъв е ритуалът. Чили и сминдух добавих малко преди бобът вече да е дал вид и мекушавост като на готов. Останките от доматено пюре влезнаха по същото време. Сипах олио, наръсих юнашки дози сол, поразбърках, оставих още 5-10 минути на котлона и приключих.

Дозировката за подправките е много субективна, заради което не мога да посоча конкретна препоръка, но за едното кило боб в голямата ми тенджура/казан сипах близо 3 супени лъжици сол, две супени лъжици сладък пипер, една лют пипер, две чаени лъжици чили, сминдух сипах със затворени очи, понеже нямам представа за какво се ползва, ама нали Деси диктуваше тоя момент… Мащерката и джодженът май трудно могат да бъдат предобрени, така че смело сипах и от тях нещо от рода на 2-3 супени лъжици от всяко.

Крайният резултат се оказа толкова добър, че се втурнах да пиша тук ведната след като преместих тенджерата от огъня. И след обилната вечеря с домашен диво-чеснов сос (предстои да опиша как се случва това), бял ориз и акула на фурна, си сипах купичка бобец, за да потвърдя успеха.

‘ют джуркан кебап

А е „ют“, щото става супер-готино с червен пипер от този, който хората си ръсят на шкембетата. Надолу идва и самата рецепта.

Нататък ‘ют джуркан кебап

Мързелива пъстърва

Изморен съм от половин ден пърпорене из баири с колело без седалка (и колче!). С други думи – на крак. И понеже вкъщи довечера няма никой, че да се оплаква от аромата на готвенето ми, си взех пъстърва филе (половин кило излиза около 7 лева).

Касовата ми бележка е от 20:55, 15 минути ми трябват да стигна до вкъщи, сега е 21:55 и вече си дояждам нещото. Намеквам, че е бързо и лесно.

И как се случва цялата работа:

  1. Подгрявам тиган с олио (не пести олио, но и не прекалявай, че рибите са жадни и ще го изпият);
  2. Когато олиото става течно като вода, изплясквам отгоре рибените останки (и понеже е филе, не съм загубил време в чистене);
  3. Като придобият златен загар ги обръщам, а като станат твърди до там, че месото се разчупва при ръчкане с дървената лопатка, ги вадя;
  4. Повтарям процесът за всяка филийка, докато свършат;
  5. Резултатът, натрупан в една чиния, го поръсвам със соев сос, сол и лют червен пипер. Всеки си избира сам подправките, тия ми бяха под ръка на мен.

Крайният резултат – хубаво високопротеиново и мазно наяждане, а за миене имам да измия само един тиган, лопатка, чиния, вилица, и половината кухня, щото рибите много пръскаха в първите 30 секунди на присъствие в тигана.

Пинизи:

  1. За да не пръска чак толкова рибата при първоначалното слагане в тигана, махай тигана от котлона за кратко, че малко да се поукроти олиото. Хрумна ми едва на третия път.
  2. Ако рибата продължава много да пръска, захлупи я с капак, вестник или там каквото и да било, спиращо мазнината от изпляскване извън тигана;
  3. След готвене и малко изстиване на тигана, сипвам вода в него, защото има навикът да загаря, пък аз имам навикът да го измия няколко дни по-късно. Връщането на тигана заедно с водата върху котлона изглежда като нещо интелигентно, ама не съм сигурен защо.