За около седмица се опитах да работя еднозадачно и се надявах да придобия максимално количество от описаните преимущества на този начин на разпределяне на времето, вниманието и усилията през деня. Всичко звучеше идеално просто, лесно и достоверно, до момента, в който се опитах да го приложа на практика…
Къде му е трудното на това? Твърде лесно е да се заплеснеш и да забравиш за цялата тая история и да се отплеснеш по нещо, което изведнъж някой ти е натресъл. Дори вдигането на телефон по средата на разговор е нещо, което трудно се отказва, ако не си супер-осъзнат и не се ръчкаш наум през цялото време да НЕ правиш такива неща.
Въпреки всичко като че ли имаше лек спад в стреса, или поне така искам да си мисля аз. Друго съществено май не успях да направя покрай това, та поне знам, че с подценяване на опита няма да стане номера. Другата седмица може да пробвам пак, тъкмо преди да превключа отново на многофазов сън…
А сега ме чака плаж.