Понеже бутерките още не са се изпекли, имам време за глупости, та рекох да си dump-на последните случки от началото седмицата.
Преди време изкарах курс за категория А (мотор) и с голям ентусиазъм преминах към етапа на търсене на такъв. По-долу ще отбелязвам някакви неща, които намирам за много важни, защото ги виждам като такива или защото някой ми е казал, че са такива. Около търсенето, намирането, избирането и купуването на мотор.
Първо: трябва да знаеш какво искаш. За мен беше лесно – искам машина, драпеща на дълги разстояния (500+ км в един ден), без да те кара да се чувстваш като пребит на края на пътуването. Искам машината да издържа мен, втори човек зад мен и три куфара с багаж, за да мога да направя едноседмично пътуване и да си нося всичко необходимо. И да нося буркани от село с него (duh!). Искам да не е капризна машина, която ще иска много поддръжка, защото не съм от най-грижовните консуматори. С други думи съм се прицелил към трудолюбив и издръжлив добитък, който да мога да карам в изправена позиция. Ендуро-турърите се оказаха в тази категория, а Honda Transalp беше първото нещо, което силно съвпадна с повечето ми изисквания. Че и се водеше читав мотор за новаци. От разговори и форуми обаче почнах да се зарибявам по баткото на Transalp, a именно Africa Twin, което от много източници излиза най-точното за това, което търся.
Второ: да знаеш какво да гледаш при оглед. Тук не мога да кажа, че знам каквото и да било. В общи линии нещата, които помня от съвети от приятели и познати:
- гледай гумите и колко грайфер им е останал, както и дали нямат накъсвания или прорези (?!);
- при палене на студен мотор виж дали не дими много отзад, щото ако да, вероятно гори масло;
- тествай амортисьорите как са на натискане и дали връщат рязко (като при пружина) или плавно и бавно, както би трябвало;
- провери дали работят мигачите, стопа, фаровете или фарът (кой с колкото се уредил);
- стисни лостовете на съединителя и ръчната спирачка, за да ги усетиш как са на пипане – съединителя трябва да е мек, а спирачката… абе май и тя е хубаво да не е мега-твърда;
- пробвай спирачките в движение, отделно крачната и отделно предната;
- провери дисковете на спирачките (ръжда, драскотини, рисунки от децата с пастел);
- преслушай двигателя (дали мърка/ръмжи равномерно);
- провери маслото дали не е за смяна, и ако не, дали пък не е твърде малко. Как? Зависи от мотора, но е за смяна, когато е много черно и на пипане се усещат малки частици.
- забърсвайки ауспуха със салфетка и проверявайки черното по нея дали е мазно може да ти подскаже дали двигателя не хапва масло (което не е хубаво, когато не го маже на филии);
- вземете си някой разбиращ от мотори или поне каращ от отдавна с вас (преди всички други тия неща, описани по-горе)! Благодарско на Ваня Стоянова, че ме светна за това, както и за инструктора, при когото изкарах курса :)
Трето: Наистина ли искаш да го вземеш? Предполага се, че на огледа си направил няколко кръгчета с него. Аз понеже се видях с човека след работно време нямаше как да налазим нотариусите, заради което имахме повечко време и направихме едно почти 20км извънградско, та усетих колко е приятно да се кара с него, усетих вятъра, последната скорост, шубето и това че не работеше километража (за което знаех).
Четвърто: Бюрокрацията. За да купиш мотор, трябва да се прехвърли собствеността му като МПС. Ако продавачът е бракуван, сиреч има съпруг или съпруга, то ще трябва да присъстват и двамата на подписването на договора, ще трябва и двамата да се подпишат (или единият да има пълномощно да подписва другия за това). След купуването на мотора в някакъв срок (14 дни или 1 месец, не съм сигурен) трябва да го регистрираш в КАТ в общината, в която се водиш по постоянен адрес. Там му правят и преглед някакъв, но май не те засяга.
Какво правим в случаите, когато половинката я няма за договора? Моята ситуация се оказа точно такава и щеше да се окаже, че за втори път отивам от София до Асеновград напразно… Сетих се обаче за дълговата хартишка, наречена Запис на Заповед*. С две думи – документ, в който се обяснява че Гошо на тая дата, този час и това място е дал толкова пари на Пешо и същият този Пешо безусловно се ангажира да ги върне в точно определен срок. Документът се подписва само от Пешо и го притежава само Гошо. Нотариална заверка не е нужна и това е своего рода ценна книга. След посочения срок, Гошо може да отиде при съдия изпълнител и да му каже “Брат, я му вземи на Пешо нещо на ей тъз стойност.”.
Та в моя чуден случай аз купих мотор без да ми бъде прехвърлена собствеността. Човекът просто ми връчи картата на мотора, застраховката и годишния преглед, аз му платих и той ми подписа запис на заповед, че ми дължи парите за мотора. Цялото нещо се случва понеже жена му е зад граница и ще се върне чак покрай празниците. Та аз в момента карам чужд мотор, обаче с документите му (демек легално) и имам ценна книга, която в случай че човекът в един момент реши, че “Ей тоз Владо ми открадна маторя, дето му дадох за два дни, г-н милиционер, върнете ми го!”, аз ще мога да кажа “Е да, ама той пък ми дължи ей тез пари, айде давай си ми ги!”. Така всички сме спокойни и аз чакам да дойде Коледа, та да се видя с човека, за да финализираме бюрокрацията.
———————–
*Подозирам, че именно с подобен документ лихварите си легализират сумата, по-голяма от дадената към клиентите си, която след това биха могли да търсят по съдебен път и съответно да изземват нечие имущество.