Обикновено недоспиване 2

Наближава средата на Юли, а аз продължавам да съм на подобен “икономичен” режим. Спането вече е в по-широки граници – 4 и нещо до 6 часа на денонощие с доста честа следобедна дрямка. Цялото нещо го чувствам доста по-добре вече и коефициента на изтрещялостта като че ли понамаля към единицата вече. Пак не е най-якото нещо на света, пак изглеждам като зомби в очите, пак като ги срещам с вода се получава неприятн0-болезнена реакция. Ама се трае и се свиква.

Планирам да започна отново многофазово спане от началото на август. Нещо ми е залипсвал експериментът, пък и ми се струва, че съм понаучил доста неща от тогава и сега ще ми е доста по-лесно да се преборя с успиванията, със спазването на стриктен режим и изграждането на навика. Хайде пък да видим!

Скромното ми наблюдение е, че има много хора, които се интересуват от това извращение с малкото и често спане. Тъжното е, че много по-малко имат възможността да го направят наистина, предвид работния ден, социалния живот… понякога дори личния живот. Единици са тия, които биха зарязали всичко сериозно за седмица, биха взели и отпуска, за да се отдадат на експеримент, който през това време ще им свали поне на половина продуктивността, ще им разбие съня, ще ги остави за известно време без живинка… на края на която седмица могат да се чувстват скапани и все още да не са успели в стремежа да изградят нов навик. Е, тук мога само да се радвам, че на мен са ми позволени всичките тия глупости и че ги правя.

Та, понеже мога, ще гледам и повече да споделям къде кога какво се случва, за да улесня в последствие миграцията на тези, които решат да се присъединят към моята секта. И такаааааааам… какво ще направя преди да започна:

  • ще си направя режим с 5 или 6 лягания по 25 минути. Преди бях на 30 и успявах веднъж на два дни да не се събудя от алармите (и сите дразнителе), съответно приемаме, че съм хващал пътя “нанадолу”. 25 трябва да са ми достатъчни, за да не бягам от REM преди да стане време за ставане.
  • ще си направя табличка, с която ще си следя тонуса и кога по колко спя всъщност. Не колко трябва, а колко СЪМ спал. Така много по-лесно ще мога да видя до колко си спазвам режима, кога са ми тежките моменти, кога ми жизнено и т.н.
  • ще спра консумацията на алкохол от 28-ми юли нататък, за да не ми бърка в нервата това;
  • ще си направя едно прочистващо гладуване за поне 3 дни до края на юли, за да премахна максимално количество токсини от организма си, преди да започна пак с рисковането на съня и умствената си дейност.

Wish me luck (виж ми лук) и ако си мераклия – включвай се и ти! Колкото повече хора го правим едновременно, толкова по-голям е шансът някой да успее.

Обикновено недоспиване

Средата на Юни е и от около две седмици не спя като хората. Не е като да не спя въобще или супер-малко в смисъла на многофазовия сън. Не, еднофазов ми е съня, но пък е около 4-5 часа. Така се случва, че все не успявам да си организирам времето като хората и се налага да оставам до по-късно, за да си поприключа туй-онуй и да си легна малко по-спокоен след това. На работа се водя от 9 часа, та това не ми дава възможността да се излежавам до късно, което всъщност е много хубаво. Състоянието, което наблюдавам у себе си мисля, че официално се нарича недостиг на сън.

Какво значи това? Това е когато спиш, ама не достатъчно, за да се възстанови организма ти напълно, или за да изкара същия достатъчно дълго време в будно, свежо, енергично състояние до следващия сън. Някак така си го обяснявам аз, още не съм чел обаче официална дефиниция. На английски му викат sleep deprivation. По-долу обяснявам и как се чувствам от цялата тая работа и какви са ми наблюденията.

Симптоми: сънливост в ранния следобед, умора в късния следобед. Нищо необикновено, което да не ви се случва и иначе през деня, без значение колко време сте спали. Само дето към цялото нещо добавяте един коефициент, по-голям от 1. Да речем, че сутрин ставаш що-годе свеж към 7. Аз така правя, обаче когато съм легнал в 3 за втора седмица подред, ставам с една идея по-тежко. И гласът ми е с една идея по-драскащ, грапав, груб и нетолерантен към чуждите уши. Ставам с тежест, макар и да съм буден и уж отпочинал. Да, отпочинал съм. Очите ми обаче са една идея по-подути, или поне торбите под тях. Една идея по-бавно се движа от тебе, една идея по-бавно се мятам на колелото и една идея по-бавно спирам на светофара. След това всичко е наред до към 12-13, в зависимост от това кога и колко съм ял. В произволни моменти усещам слабост, отпадналост, кухост в тиквата и невъзможност да се концентрирам над по-сложни проблеми. Не постоянно, но се случва, и то достатъчно често, че да го споменавам тук.

Как минава деня? Като всеки друг ден. Оказва се, че да спиш по 4 часа далеч не е толкова брутално, колкото човек би си помислил. Нищо особено, просто въпрос на навик. Лягаш в 3, ставаш в 7. Поне за мен това се оказа режимът, който лека по лека спря да ме тормози с умора и взе да уляга. Ако пък вкарам и една следобедна дрямка 20 минути, съвсем готина ще стане схемата. А да имаш 20 часа на разположение хич не е зле. Всички горепосочени симптоми са почти декоративни, предвид че се преодоляват твърде лесно с лъжичка воля и не изискват особени усилия. Колко дълго ще изкарам така – не се знае. Или ще приключи този ми период, или ще настъпят неприятни промени. В един момент ме подхвана нещо, близко до грип, но не успя и два дни да се задържи. Пак след някой и друг ден се случи да имам сополиви и гърлени проблеми, но предполагам, че това е от ествественото отслабване на имунната система при недоспиването и умората. А може и да е заради рязката смяна от ежедневни порои към 30+ градуси на сянка.

Предстои да разбера как ще се развият нещата и дали това няма да се окаже по случайност добър ход в търсенето ми на оптимизацията на времето и работата по всички налични направления.

П.П. Нещо, което забравих, ме нападна за наказание токущо. Когато късно вечер започне да ви се доспива, всяко затваряне на окото над 10 милисекунди се оказва пропадане в пропаст. Точно така си се усеща, и ако не действате в същия момент, скоро няма и да станете. Ако пък реагирате о’време, ще ви се наложи да си отворите клепачите, както се отварят чепати консерви със собствено мнение по въпроса. Докато го правите, ще бъдете залепен за стола като от зверското ускорение на ракета, примерно.  Чудя се, дали няма общо с това, че когато спиш, тялото ти се препарира, моторнодвигателната система ти се изключва и изпадаш в дълбок кротък съм. Странно е, и не е най-приятното изживяване на света, когато си все още буден, ама ми се струва, че трябва да го отведа на разходка. Последното изречение пък е пример за смесване на будното състояние с рязкото спускане към подземните етажи и прожектирането на сън от сега. Отивам си в спалнята за един чудничък REM!

Дни 3 до 7 и грешките, които не бива да правите

Направих цяла седмица с режима, като не мога нито да потвърдя, нито да отрека, че съм постигнал някакъв успех.

Вторник пътувах на стоп към Пловдив, съответно обедната дрямка се наложи да я отложа с около 2 часа. Последвалата вечерна дрямка пък се разтегли до два часа, като чисто и просто алармата не успя да се включи. Нощта предмина в работа (и StarCraft, и The Descent II) без да имам проблеми с успиването.

Сряда имах две работни срещи от 12 до към 14, след което трябваше да бягам да гоня стопа обратно за София, заради което си изтървах отново обедната дрямка. След 2 часа неуспешни опити да замина за столицата се метнах на такси до Ж.П. гарата, като това беше 5 часа и вече оклюмвах в седящо положение. Във влака си избих обедната дрямка, а там направих и вечерната. Нощта не помня как се разви, но така или иначе имах доста работа, та най-вероятно съм я изкарал по график.

Четвъртък, Петък и Събота бях нейде из Балкана в близост до село Сестримо или всъщност между него и Белово. Замисълът беше с другаря Свердлов да направим малък survival експеримент и да видим как ще се справим 3 дни без палатка и храна… храната обаче ни се оказа повече от достатъчна и за това си тръгнахме на 3-тия ден, вместо в Неделя. Поне се научихме как НЕ СЕ правят убежища и в какви ситуации не биха ни вършили работа. Дремките през деня бяха по график, но за жалост през нощта нямаше какво да се прави, освен да се поддържа огъня и да се мъча да чета с челник. Резултатът – среднощна дрямка + спане от 2-3 до 6.

Събота срещу Неделя (вече в София) всичко мина горе-долу по график, ако не броим поредното успиване от час и нещо над планираното. Неделя срещу Понеделник след среднощната дрямка (и съзнателно събуждане) се тръшнах за още една дрямка…

Как се чувствам ли? Бивам. Малко сънен, ама това е именно заради двойната дрямка, която си “подарих” в полунощ. Да видим колко време ще откарам с нея. Като цяло последните 4 дни се чувствах доста добре, постоянно бях зареден с енергия и готов за действие, което обаче може да е следствие и на интересните преживявания и чистия въздух. Със сигурност обаче не успях да стигна до толкова често описваното състояние на зомби, с което бях наплашен при четенето на блогове и пощенски списъци. Имаше сънливост, замаяност и т.н. но спокойно можех да си ходя на работа и с тях без да имам чудовищна загуба на продуктивност. Да се надяваме, че от тук нататък нещата само ще се подобряват.

Като край на първата седмица от експеримента май е време да си направя равносметка.

Установих ли стабилен режим?

– Не. Никак даже. Успивам се почти всяка вечер или нощ, често пропускам или отлагам с няколко часа дремки.

Достигнах ли REM при всяка дрямка?

– Не мога да кажа със сигурност, което ще приема за негативен отговор. Все още имам успивания, които дават шанс на организма да запази REM етапа за тях, вместо да го разхвърля по дремките. Така поне си обяснявам нещата – ако нямам блок, по-голям от 30 минути сън, тогава и REM съня ще се появява при всяка дрямка. Ако му осигурявам блок от 90 минути сън, какъвто му е нужен обичайно, тогава ще предпочете да прекарва този етап именно в големия блок и само в краен случай в някоя от дремките.

Съм ли или не – напълно продуктивен uberman?

– Отново нямам еднозначен отговор, колкото и да ми се щеше да е друго. Серията от грешки, които си позволих да направя, ми пречи да се възползвам на максимум от режима и в момента спя доста повече от един uberman, пък в същото време имам разсеяността и сънливостта на новозахванал се с режима човек. От цялата тая работа за момента губя, но и аз съм си виновен.

Какви грешки допуснах?

1. Първоначално подцених алармите, което ме доведе до няколко успивания в самото начало.

ПРАВИЛО: НЕ ПОДЦЕНЯВАЙТЕ СРЕДСТВАТА ЗА СЪБУЖДАНЕ!

2. Подцених важността от това да се спазва стриктно режима или поне в началото. Пропускане на дремки или отлагане на дремки никак не е начина за изграждане на нов навик. Резултатът – просто разбит сън и покачен стрес, вместо повишена продуктивност и спокойствието, което търся при рестартирането на съзнанието си 4-5 пъти на ден.

ПРАВИЛО: НЕ ПРОПУСКАЙ И НЕ ОТЛАГАЙ ДРЯМКА! ИЗГРАЖДАЙ СИ НАВИКА, ПОСЛЕ ЩЕ МОЖЕШ ДА ВКАРВАШ ДИНАМИКА.

3. Нямах си работа в планината нощно време. Най-лесният начин да заспиш е като не ангажираш съзнанието си с никаква работа. Особено силно важи това за през нощта, когато организма ти си спомня за дългите години, през които именно нощно време си спал. Ако си нямаш ангажираща съзнанието задачка, очевидно не ти и трябва да си денонощно буден. Именно това за мен беше дузпата в експеримента.

ПРАВИЛО: ПЛАНИРАЙ ПРЕДВАРИТЕЛНО КАКВО ЩЕ ПРАВИШ ПРЕЗ ИДНАТА НОЩ.

4. На няколко пъти ми се случи да се събудя, да полежа малко и да пренастроя алармата за мааааалко по-нататък. И  това се води успиване, тъй че го избягвай.

ПРАВИЛО: ИЗГРАДИ СИ НАВИКА ВЕДНАГА СЛЕД АЛАРМАТА ДА СИ НА КРАК И ДА ВЪРШИШ НЕЩО.

5. До момента вярвах, че само нощем мога да се успивам и че през деня не е кой знае колко фатално да разтегляме будните моменти. Е не става така! Днес (ден 8 – 10.05.2010) към 12 часа се почувствах доста сънлив, но трябваше да работя до 13:30. Всичко ок, но когато в 14 стигнах вкъщи установих, че съм си забравил ключовете вкъщи и трябваше да ида до работата на съквартиранта, за да взема неговите. Легнах си едва към 15 и малко, вместо да се възползвам от готиното време в парка до нас и да дремна на някоя пейка. Събудих се в 16:40.

ПРАВИЛО: НЕ ПОДЦЕНЯВАЙ И НЕ ОТЛАГАЙ ДРЕМКИТЕ ПРЕЗ ДЕНЯ!

Какво ми предстои ли? Ами… втора седмица на полифазно спане. Ще се постарая да постигна всичко, което си бях поставил за първата седмица, предвид че имам идентифицирани и грешките, които ми попречиха да ги постигна до сега. В момента, в който успея да изравня нощното с дневното си състояние ще се пробвам да отрежа едната нощна дрямка, за да стигна до заветния dymaxion, в който се бях прицелил от самото начало.