Обичайно си трещим грандиозни цели в началото на годината. Или след рождения ден, или там някоя друга дата в календара, която успяваме да видим като невероятно съществена, че да стане повратна за живота ни.
Като един прост програмист, реших, че не бива да пропускам да си пусна бета версия на новогодишните цели. Ей тъй, пробно, за кратък период, и да видя дали си заслужава догодина да се боря за тях, дали не са твърде лесни, дали не си струва да добавя и още нещо към тях. Както се вика, “release early, release often”. Ta хрумна ми на мен това и седнах да си разпиша преимуществата на този невероятно новаторски подход.
- давам си правото “голямото пътешествие” да го започна с малки крачки и евентуално кратка почивка, преди то да ме връхлети съвсем с голямостта си;
- имам възможността да изпробвам волята си, както и смислеността на това, което ми се е приискало да ми се прииска на Нова Година. Дали ще си спестя някое и друго разочарование тогава, или ще установя, че ми трябва някоя по-крилата мечта за догодина – все съм на далавера.
- намирам си поредния повод за известно време да изпробвам нещо ново и необичайно за себе си. Режим на спане, диета, тренировъчна програма, подход към ученето – всички те са по-лесни за подхващане, когато им виждате края след някой и друг месец. Краят на годината. После що била успешна “Диетата за 90 дни”.
- тъй започвам обратното броене за приключването на тазгодишните грандиозни планове и евентуално надграждам над вече изпълнените планове.
Та такам. Май вече се убедих. Утре ставам, разгръщам атласа и корабните карти и започвам да си чертая бъдещето за до края на годината. Ех, че хубаво било да си разписваш някъде мислите!