Ден 1: Експедиция на плато Стражата, с. Здравковец

(19.03.2012 – понеделник)

Пристигнахме ранния следобяд в кметството с Тони и Мира от ПК „Черни Връх“ и Чеми от „Балкан Адвенчър“. А, да, и моя милост от ПК „Под Ръбъ“, хъхъ. Лагерът ни (в съвещателната зала на кметството) бе разопакован за нула време и хукнахме по задачи. Като всъщност най-съществената беше да установим може ли да се влиза в Мачанов трап и дали не е затапено някъде. Очакването беше за високо ниво на водите, пък то какво излезе…

Мачанов трап бе с ледена тапа на входа, от стичащата се по целия въртоп вода, от едната страна под формата на ручей, влизащ в пещерата, и от всички останали от топящия се сняг. Известно време мъчихме да разбием леда с камък и мойта гега като лост, ама в края на краищата се върнахме за козия крак и бойната ми лопата. В лагера се бяха появили юнаците от Дряново и от незнамкъдеси – Роко, Миро, Тошко, Снежана, Пачо и… май това бяха. Същите лагеруват някъде из района в тяхна си къщурка. С Тони натоварихме сечивата в колата (чийто собственик ще ме бие) и отпердихме с нея до поляната на миналогодишния лагер. От там дупката вече я разчистихме за има-няма 5 минути, че и прилепи взеха да излизат. Разкопахме и нещо като степенки по калта, че иначе ставаше малко неприятно по пързалката, и се занесохме към кметството за вечеря.

Мезенце
Саламче, филенце и габровско мезе (не питай)

По някое време се беше появил и Бен (друг един русоляв дългокос Владо), та той остана в нашия лагер, докато Дряново и компания си слезнаха по някое време надолу. Отидохме им на гости, където Миро отвори едно копие на стара военна карта на цялото плато, и където бяха отбелязали всички въртопи, пропасти, дупчета и т.н. които очакват изследването си. Според него всичките води на платото се изливат в Янтра на Изток, съответно шансът всички тези пещери да са свързани в една дебела система, чието дъно са подземните реки, заминаващи на Изток, е доста голям.

Обратно в лагера ни, Чеми разправяше за античните пещерняци, хукнали по Мачанин трап само по прилепите, убедени, че някъде навътре ще свършат гнусните тесняци, разширявани с вряла вода и млатене с чукове, и ще стигнат до сериозни обеми. Стотиците метри във входните части на пещерата са работени 30 години, като накрая хората просто вдигнали ръце от работата. Когато дошли съвременните методи за дялкане на тесните места по дупките, се организирала експедиция за продължаване на разширяването, този път без старите участници. Метър и половина след място, до където стигнали преди, се отварят галерии, в които може да се ходи изправен, а нататък и множество отвеси, от 6-7 метра та чак до около 70 (големият отвес).

Планове по карта
Миро обяснява на Мира от къде кой какво ще носи и прави накъдето.

Разбрахме се за следващата сутрин те да ходят по техните си дупки, да отварят въртопи и т.н. в търсене на хилядарки, пък ние да се спуснем в Мачанов трап с надеждата да стигнем до дъно. Нови части – едва като ни докарат спитовете и прочие. За сега ще са огледи и привикване с гняста.